|
|
Ирина Халиб е зам.-главен редактор на “Белоруская
деловая газета”, първото независимо издание в Беларус. То е
създадено през 1991 г. като обществено-политически всекидневник.
Преди година с разпореждане на Министерството на информацията
изданието спира за три месеца “за многобройни нарушения на
закона”, с което всъщност го унищожават. Вестникът е изваден от
абонаментния каталог и понася огромни финансови загуби. Отказват
да го разпространяват. Сега той излиза два пъти седмично. “Ако се
наложи, ще го пишем на коляно, в гората, но пак ще го правим. За
нас това е принцип”, казва Ирина Халиб. В Беларус няма нито един
независим телевизионен канал, излизат само няколко частни вестника
в незначителни тиражи – около 15 000 екземпляра общо. Тоталната
дезинформация е стигнала дотам, че малцина знаят за изчезването на
политическите опоненти на Лукашенко.
Ирина Халиб... Името
ви
звучи особено. Какъв е произходът Ви?
- Аз съм еврейка.
Попитах ви, защото ние, българите, малко знаем за
разликата между руския и беларуския народ и език.
- Работата е в това, че след Октомврийската
революция във всички съветски републики започва унищожаване на
националната култура и на националното изкуство. В Беларус това е
било особено остро. Може би именно защото беларуският език е
близък до руския – те произхождат от една езикова група. Преходът
е бил по-лесен в сравнение с грузинския или с арменския език. И
затова беларуският език се е оказал в много сложно положение. В
края на съществуването на Съветската власт на беларуски език е
разговаряла само част от интелигенцията, тези, които са разбирали,
че така може да се съхранява езика, за да се съхрани нацията, за
да не стане тотална русификацията. След разпадането на Съветския
съюз беларуският език отново започна да се възражда. Откриха се
беларуски училища, на беларуски език минаха всички официални
документи. Той естествено стана държавен език, след като Беларус
вече беше независима държава. Но за съжаление това продължи
кратко. През 1994 на власт дойде небезизвестният г-н Лукашенко,
човек, напълно чужд на националната идентичност. Съветски човек.
Веднага започна кампания за унищожаване на беларуския език. През
1998 той проведе референдум, в резултат на който руският език
стана втори държавен език. След този акт, беларуският език
постепенно изчезна например от парламентарните заседания.
Неотдавна в Минск беше затворен последният беларуски лицей. Това е
ужасно. Сега беларуският език започна да се разпространява
по-широко именно като форма на протест. Народът разбра, че Беларус
вече не е част от Русия и никога няма да бъде, че Беларус е
независима държава. И затова в средите на опозицията беларуският
език се разпространява по-силно, сега на него говорят повече хора
и аз се надявам, че когато в Беларус се установи нормален режим,
ние отново ще се върнем към нашия роден беларуски език. Знаете ли,
при руснаците има такова понятие в психологията – чувство на
безстрашие за своя огромен народ. Т.е., ако те са много милиони –
20 милиона погубиха във войната, 50 милиона в сталински лагери...
Какво от това? Все едно. Руснаците и бездруго сме много. А в
случая с народа на Беларус –целта е да бъде доведен народът ни до
пълна асимилация.
Вие говорите, надявате се, че Беларус ще бъде
самостоятелна държава. Но доколкото си спомням, имаше референдум
и предстои Беларус да се присъедини към Русия.
- Въпросът не беше формулиран така. Референдумът от
1996 одобри интеграция с Русия. Интеграцията е нещо съвсем друго.
Тя е разширение на деловото сътрудничеството, укрепване на
икономическите връзки. Никой не е против интеграцията. Но
интеграция и “аншлус”, извинете, са коренно различни неща. В
дадения случай имаше наистина много сериозна опасност от това. Но
при всеки разговор за обединението на Русия и Беларус – бяха
достатъчо сериозни и на междудържавно равнище – президентът на
Беларус и Русия подписаха редица споразумения. Сега се повдигна
въпросът по приемането на общ конституционен акт, но големите
амбиции на г-н Лукашенко този път отидоха против него. Той се
готвеше да подари република Беларус на Русия и да каже: “Ето,
момчета, скъпи руснаци, правете, каквото желаете с нея”. Той
просто искаше да седи в Кремъл. И когато разбра, че на него никой
няма да му даде тази възможност, че в Москва са достатъчно онези,
които никога и за нищо на света няма да го допуснат, той веднага
се опита да ни върне назад. Обяви, че така Беларус не се лишава от
собствена независимост, въвлече собственият си народ в някакво
съвместно съглашение. Отказа се от идеите за въвеждането на
руската рубла като обща валута за Беларус и Русия и обяви, че
открай време той е главният защитник на интересите на беларуския
народ. При това г-н Лукашенко се надяваше, че Русия ще му продава
газ като преди, на руски цени. Но през февруари се разгоря голям
скандал. Русия прекрати снабдяването с газ на Беларус. След като
Русия спря да доставя горивото по старите цени, Лукашенко обвини
г-н Путин в терористичен акт срещу беларуската държава. Така
беларуско-руският съюз може да бъде смятан за пропаднал.
Все пак Лукашенко донякъде е “баща на беларуския
народ”. Но защо сега се случват такива актове на насилие,
изчезване на хора... Според съда, това са криминални дела в
Беларус?
|
 |
- Лукашенко никога не е бил баща на беларуския
народ. Него го избраха през 1994 на, така да се каже,
протестна основа. Той беше най-младият кандидат от народа.
Негов основен противник беше тогавашният премиер от старата
съветска номенклатура. Народът гласува за Лукашенко, не за
друго, а защото беше против съветската номенклатура. Тя
наистина трябваше да бъде подменена, но кой можеше да
предположи, че вариантът с младия председател на колхоз ще се
окаже още по-лош? През 1996 Лукашенко проведе референдум, след
който обяви, промени в конституцията. И след този референдум
каза, че тъй като конституцията се е изменила и сега следваме
новия договор, двете години от президентското управление се
смятат недействителни, тъй че той започва като от първия ден.
Така отпусна на себе си още 5 години, като разпусна
парламента. Според мен Беларус е |
единствената държава в Европа, където депутатите не
се избират, а се назначават. Във всеки случай, първият парламент
на Лукашенко беше изцяло негово творение. През 2000 се проведоха
парламентарни избори, които преминаха с много фалшификации. Нито
една международна институция не ги призна и те бяха обявени за
нелигитимни, съответно парламентът – също за нелигитимен. Нещо
повече, режимът на Лукашенко след този референдум беше обявен за
нелигитимен. Целият свят обяви режима му за противозаконен, но
това за Лукашенко нищо не значи. На него му харесва пълната
изолация, защото той може да върши тук всичко, каквото му е
угодно. В Съвета на Европа приеха резолюция за Беларус – “За
изчезналите безследно и за преследването на пресата”. Как това ще
повлияе на неговите действия?... По никакъв начин.
Вие как мислите?
- Тази резолюция е с препоръчителен характер. Това
не е Съветът за сигурност на ООН, който може да изпрати войска. А
да изпълняваш или да не препоръките е лично решение. Лукашенко
предпочита да не ги изпълнява. Защо да го прави? Въобще не го
смущава фактът, че всички западни държави не му дават виза. Той е
персона “non
grata”
в целия свят. Но и никой не се отнася към режима в Минск с
необходимата строгост.
Той пред никого ли не е длъжен да се отчита, пред
никого ли не отговаря?
- Не. Беларус е напълно лишена от статут в Съвета
на Европа след референдума. А в един от параграфите на тази
резолюция се препоръчва да се прекратят с беларуските официални
власти абсолютно всякакви контакти, даже на формално ниво, т.е.
отсега депутатите на Лукашенковския “джобен парламент” не могат да
ходят, в Страсбург, дори като частни лица.
Четири закуски, три обяда, четири вечери и
един меморандум >> |
