11-05-2004

11 април 2004 11:15

Ирак: Трудният път към демокрацията

Публикувано в "Дневник"

Мохамед Халаф

Измина повече от година от събарянето на статуята на Саддам Хюсеин на прочутия площад "Фирдоус" в Багдад. С нейното разрушаване бе сложен край на черен период от историята на Ирак. Делят ни само седмици от предстоящото предаване на властта на иракски представители, което ще стане на 30 юни. Със символичния акт на развенчаването на една утопия започва и нова страница от историята на целия Близък изток. Положено бе началото на един проект, който се нарича Нов демократичен Ирак. Изминалата година бе богата на събития и предизвикателства не само за иракчаните, но и за коалиционните сили. След като постигнаха бърза победа във войната срещу Саддам, те не успяха да спечелят мира със същите темпове, с които армиите им напредваха в Двуречието. Това можеше да се очаква, като се отчитат сложната обстановка в страната и прикритата намеса на съседните държави, както и действията на свързаните с тях организации, възприели тероризма като средство за осъществяване на политически цели. Ирак зае централно място и фокусира вниманието на световното обществено мнение.

Садам падна точно на 9 април, когато в аулата на ВИАС гражданското сдружение "14 декември" организира премиера на прясно отпечатания публицистичен сборник "Изборът на Свободния свят: Мир или Садам". Сред авторите, включени в него, беше и иракският журналист Мохамед Халаф, който участва и в представянето на книгата

Това не е изненадващо, като се има предвид, че редица държави свързват своето бъдеще със събитията в тази страна. Множат се анализите и проучванията, в които надделяват национализмът и шовинизмът. Мнозина арабски стратези предричат мрачно бъдеще за Ирак. Те напълно пренебрегват появата на една по-различна перспектива, очертала се въпреки съпротивата на външните и вътрешните врагове на демокрацията. Тази пристрастеност само към негативните явления обаче е плъзгане по повърхността на събитията, без да се анализират и осмислят по-дълбоките последици от настъпилите промени. Затова ще си позволя да спомена накратко какво бе постигнато за тази една година:

• Силите на коалицията освободиха 25 милиона иракчани, които дотогава бяха поробени от един от най-кръвожадните диктаторски режими на нашето съвремие. Не се реализираха пророкуванията за това, че войната ще принуди над 2 милиона иракчани да напуснат страната. Случи се обратното - в Ирак се завърнаха над милион бежанци, които бяха избягали от диктаторския режим.

• Силите на коалицията положиха началото на над 13 000 проекта за възстановяване на страната.

• Открити бяха над 80 000 работни места.

• Беше въведена нова иракска валута, чиято стойност надвишава над 20 пъти тази на стария иракски динар.

• Възстановени и реконструирани бяха над 800 училища, 70 джамии, 75 болници и 1200 здравни пункта. Сега над 100 000 здравни работници обслужват около 240 болници.

• Отпечатани са 51 млн. книги за нуждите на училищата, които не съдържат досегашната баасистка пропаганда и запознават децата със съвременния прочит на световните събития.

• Започнаха да излизат 170 издания и вестници, създадоха се независими радиостанции и телевизии.

• Бяха сформирани стотици организации на гражданското общество, както и правозащитни организации.

• Основани бяха 180 политически партии, представляващи интересите на различните общности в страната.

• Възстановени бяха международните летища в Багдад, Мосул и Басра.

• Днес Ирак произвежда 1.8 млн. барела нефт годишно, а в края на тази година количеството ще нарасне на 2,7 млн. барела дневно, тоест производството на петрол ще достигне довоенното си равнище.  Бяха създадени нови иракски въоръжени сили, наброяващи 200 000 бойци, 75 хиляди от които са полицаи. Продължава дейността по създаването на 27 иракски военни полка, както и на флот и ВВС. Новите иракски военни формации отговарят на съвременните технологични изисквания и на принципите на демократизма при дефиниране ролята на армията.

• Работната заплата на иракчаните се повиши десетки пъти - ако преди войната средната заплата беше около 5-6 долара, сега в държавния сектор тя е 200 долара месечно.

• Милиони иракчани получиха възможност свободно да ползват компютър и мобилни телефони, както и да гледат сателитна телевизия, от която бяха лишени от баасистите.

• Иракчани получиха и достъп до световната мрежа на интернет не само на месторабота, но и в техните домове.

• Приета беше временна конституция на страната за преходния период, която е най-модерният основен закон в арабския свят. В нея се гарантират всички права на човека и се забранява всякаква форма на мъчения; гарантира се правото на формиране на партии и на демонстрации; осигуряват се правата на малцинствата; подкрепени са правата на жените, като 25 процента от местата в парламента са заделени за тях; гарантира се правото на кюрдите на автономия в рамките на федералната държава.

Появиха се и редица организации, които използват религията, за да насаждат чужди на иракския народ ценности. На тази основа бе разпалена ненавист към онези, които освободиха иракчаните от диктаторския режим. В това отношение бяха използвани и грешките, допуснати от американските войски при опита им да овладеят цялата власт в нарушение на принципите на демокрацията, към която се стреми иракския народ. Това породи погрешни аналогии след 35 години терор и насилие. Сунитските групировки превърнаха Фалуджа в свой център и започнаха да съсредоточават военни сили, ползвайки се с подкрепата на Сирия и на други съседни държави. Тези групировки се подкрепят и от мрежата на "Ал Каида" и от други екстремистки организации, в това число и въоръжените милиции на шиитския радикален лидер Ас Садр, които на свой ред се ползват с неприкрита иранска подкрепа - както политическа, така и материална. Целта на всички тези групировки е Ирак да се превърне във втори Виетнам или Сомалия, а коалиционните сили да бъдат принудени да напуснат позорно страната. Установено беше, че организации като ливанската "Хизбулла" и палестинската "Хамас" са пряко ангажирани във военните действия чрез свои структури в Ирак, които бяха инфилтрирани през границата със Сирия, Иран и Йордания. Тяхната цел е създаването на ислямски режим от типа на талибанския в Афганистан, но този път с иранска ориентация.

Бившият отговорник за операциите на иранските служби в Ирак Ал Хадж Саиди, който избяга от Техеран преди няколко седмици, разкри степента на въвлеченост на Иран в разпалването на въоръжените стълкновения в Ирак, насочени към възпрепятстване на усилията на временната администрация и осуетяване на плана за установяване на демократично управление на страната. Според него службите на иранските "революционни гвардейци" и на Корпуса на Ерусалим са изпратили в Ирак стотици от кадрите си с подобни задачи, предрешени като поклонници. Други пък са се смесили с хилядите иракски бежанци от времето на Саддам Хюсеин, които сега получиха възможност да се завърнат в родината си. Според Саиди са били създадени 18 шпионски центъра, които работят под прикритието на благотворителни организации. Чрез тях се извършват "дарения" и се предоставят различни услуги за бедните иракчани. Над 300 са иранските агенти, които пък използват прикритието на журналистическата карта. За всички тези дейности Иран заделя по 90 млн. долара месечно. Това са огромни за тази страна средства, използвани, за да се превърне Ирак в ислямска държава по ирански образец.

Още преди тези изявления иракските органи за сигурност получиха сведения, че Иран е създал три лагера по границите си с "Ирак в областите Каср Ширин, Дайлами и Хамид, където кадри на Армията на Махди" се обучават да боравят с тежко въоръжение. Освен това са били мобилизирани 1200 иракски университетски студенти за нуждите на Муктада ас Садр и са раздадени над 400 телефона за сателитна връзка.

На границата със Сирия пък се наблюдава несекващ приток на арабски терористи, свързани с "Ал Каида". Шефът на иракския Съвет за национална сигурност заяви, че коалиционните сили са задържали стотици арабски екстремисти: сирийци, саудитци, араби от Магреба, йорданци и йеменци. Всички те са дошли в Ирак през границата със Сирия, като са се ползвали с официална сирийска подкрепа. Онова, което ги обединява, е мисията на джихада срещу американците и техните "безбожни" съюзници, както и осуетяването на въвеждането на демокрация по американски в Ирак.

Атентатът във Фалуджа, при който бяха убити четирима американски войници, чиито трупове впоследствие послужиха за ужасяваща демонстрация пред телевизионните камери, последвалите сблъсъци в Наджаф и Медина ас Садр, както и взривовете на коли-бомби в Басра, напомнят за онова, което се случи в Сомалия през 1995 г. Малцина си спомнят, че в резултат на терористичните акции беше осуетено обединяването на тази африканска страна. Според мнозина наблюдатели Ас Садр е в състояние да използва подкрепата от страна на бедните младежи от шиитските квартали и да манипулира техния патриотизъм, съчетан с религиозните догми, за да постигне същия резултат. Очевидно е, че в това отношение той споделя целите на "Хизбулла" и на "Хамас" за предизвикване на хаос и разложение. И това, въпреки че всички останали шиитски религиозни предводители се разграничиха от него.

Можем да си зададем въпроса доколко иракчаните споделят позициите на Ас Садр. Според проучване на общественото мнение, извършено по поръчка на Би Би Си, иракските граждани споделят тревогата от влошената сигурност. Съответно стремежът към нормализиране на положението в страната е главният им приоритет. При това въпреки последните сблъсъци те са убедени, че положението в Ирак все пак е по-добро, отколкото в миналото, когато баасисткият режим не се колебаеше да атакува собствените си граждани и да ги хвърля в безсмислени кървави войни. Седемдесет процента от анкетираните казват, че нещата вървят към по-добро, 56% твърдят, че животът им днес е по-добър от преди войната, 49% смятат,че войната е била оправдана, 79% се обявяват за това Ирак да остане обединена страна, докато едва 29% искат религиозна държава. Всичко това свидетелства, че иракчаните си дават сметка, че проблемите със сигурността не са пряк резултат от окупацията, а са следствие на продължително управление в ущърб на иракския народ.

Онова, което се случва в Ирак, въпреки отрицателните му страни, е естествено за общество, което се стреми да влезе в нормално състояние в социален, политически и дори психологически план. Трудностите идват от това, че мнозина не разбират значението на понятия като свобода, плурализъм, толерантност и мирно съжителство. Това не се дължи на окупацията, както твърдят някои арабски режими и шовинистични арабски интелектуалци, а на дългите години политически и нравствен терор.

Независимо от коя страна идват, призивите за изтегляне на силите на коалицията игнорират необходимостта от присъствието им в една страна на множество етноси, религиозни общности и политически пристрастия. Напускането на коалиционните сили сега би било равносилно на избухването на гражданска война по ливански образец, която ще доведе до разпадането на страната на няколко малки държавици и до безславен край на демократичния проект за Ирак. По същия начин призивите за предоставяне пълен суверенитет на иракчаните в този момент не отчитат както горепосочената опасност, така и рисковете от външна намеса от страна на съседни страни. Особено големи са тези рискове, когато още не са се формирали силовите институции - армията, полицията и силите за сигурност. Възстановяването върху демократична основа на тези институции се смята за ключово важно условие за защитата на демокрацията срещу предизвикателствата от страна на въоръжените милиции и враговете на новата власт - независимо дали става дума за останките от бившия режим, кадри на силите за сигурност на съседни държави или за терористи от "Ал Каида" и другите екстремистки групировки, които искат да превърнат страната в център за разрушителните си акции срещу цивилизования свят.

След като по време на Версайската конференция от 1919 европейските сили създадоха арабската държавност като компромис между светската и религиозната държава, нейното развитие остана ограничено в рамките на един порочен модел. Арабските държави не получиха възможност да се развиват по пътя на свободата. Арабските елити, които овладяха 95% от богатството на своите страни, лишиха народите си от предимствата на съвременната наука и технологии, обричайки ги на по-нататъшно изоставане и бедност. Оттук и необходимостта от днешната цивилизационна мисия на САЩ и техните съюзници, която идва да изличи наследството от епохата на тиранията, продължила 100 години. Онова, което наричат окупация, ще сложи началото на дълбоки преобразувания в арабското общество и ще бъде отправна точка към осъществяването на инициативата на Буш за Големия Близък изток. Целта на този проект е реформа на арабските общества, преодоляване на изостаналостта и отхвърляне на недемократичния стил на управление. Този проект е част от американската стратегия на противодействие срещу международния тероризъм, който в основата си е арабско-мюсюлмански тероризъм. Затова и войната в Ирак е война срещу ислямския фундаментализъм и срещу терористичните организации в целия свят в името на бъдещото арабско общество.