В. М.: С вашите песни са израснали поколения българи. На какво се дължи безспорният ви успех - на професионализма, на усета към харесвани мелодии и текстове, а може би на доброто приятелство между членовете на Фамилия “Тоника”?        

Работихме усърдно през годините и най-голямата награда и признание е, че песните ни продължават да се пеят.

В. М.: Емблематична за Фамилия “Тоника” е песента “Здравей, как си, приятелю”. Силата на приятелството ли ви вдъхнови да я създадете, а и да я изпълнявате с толкова жар години наред?

Стефан Диомов: Приятелите са моят остров. Когато съм изморен – търся приятелите. Когато съм в беда - отново търся приятелите. Приятелството е свещено. Не само “Здравей, как си, приятелю” възпява преклонението пред голямата и красива дружба. Във всяка наша песен, във всеки стих може да се открие строфа, посветена или вдъхновена от приятелството. Когато сме на сцената и изпълняваме “Здравей, как си, приятелю” изпитваме необичайна сила, прилив на енергия. Тази песен е нашето послание към старите и нови приятели на Фамилия “Тоника”. С тях ние споделяме и винаги ще споделяме радостта от живота, магията на любовта, опиянението от виното, които присъстват като теми в репертоара ни.

В. М.: Каква е тайната на доброто приятелство? Съществуват ли общовалидни формули за неговото съхраняване? Как успяхте да се опазите от вражди, интриги и злоба, за да останете верни приятели до днес?

Стефан Диомов: Опитваме се да бъдем над интригите и да отделим професионализма от интригантството. За съжаление дребнавостта и низките души са навсякъде. Не можем да ги премахнем, но сме в състояние с много воля, чувство за мисия и благородство да ги държим далеч от себе си.

Цялата фамилия

В. М.: Народна мъдрост гласи, че старият приятел враг не става, а и да стане - не му прилича. Вярвате ли в тази максима? Какво са за вас старите приятели – спомен, носталгия или константа, която не се променя през годините?

Ева: Допускам стар приятел да изневери на дружбата и на добрите отношения, но това ще е временно. Между истинските приятели съществува изключителна връзка - сила, която не може да бъде разбита току-така. Всеки смъртен греши и има право на грешка, но когато с човек те свързват споделени радости и болки, преодолени страхове и съмнения, години на взаимопомощ, разбиране и искреност, дребните вражди и недоразумения остават встрани.

В. М.: Успяхте ли да запазите връзките и добрите си отношения с приятелите от детството или от ученическата скамейка? Каква е вашата тайна за съхраняване на топлите чувства към хора, с които ви разделя време, разстояние, професия?

Ева: За съжаление, напоследък трудно поддържам връзка с приятелите си, защото с тях ме разделят време, разстояние и дори работата ми, но това не означава, че съм забравила за тях или че те са били мимолетно увлечение. Използвам случая, за да им се извиня. Животът ни притиска сериозно. В борбата за оцеляване човек все по-рядко отделя време за себе си - за разходка с приятел, за признание в обич... Приятели, простете. Не съм ви забравила и в сърцето ми винаги ще има място за вас, защото сте част от мен. Без вас няма да бъде същото!

В. М.: Съумява ли човек винаги да бъде искрен с най-близките си или понякога в отношенията е валидна максимата “Нали актьори сме в театър, театър ту добър, ту малко лош...”?

Гого: Не познавам човек, който може да се похвали със стопроцентова искреност. В приятелството е допустимо да се премълчи нещо, когато то е свързано с негативни емоции, с болка и обида, за да останат време и пространство за чистите и красиви емоции. Човек винаги таи в душата си лични тайни. Приятелите са свято нещо. Освен за лошо и хубаво, търся приятелите и за съвместни професионални проекти. Така в музиката и песните влагаме и част от сърцата си. И резултатът е вълшебен.

В. М.: Приятелството върви ръка за ръка с наздравиците - вие изпяхте “Налей ми чаша старо вино, стари мой приятелю”. Какво е за вас виното? Вярвате ли, че то е магията, която свързва старите и нови приятели?

Ева: Виното е неразривно свързано с любовта, с младостта, с човешкия живот, с трапезата. А трапезата е свята за българина. Тя е мост и пресечна точка между поколенията, които по стар народен обичай на най-големите празници се събират около масата. Виното е емблема. Без него трапезата няма да е пълна, а приятелството ще бъде лишено от топлотата и емоционалния си заряд.

В. М.: Вие сте обичани и често канени гости на винените фестове, които се провеждат на територията на област Бургас...

Ева: Пазя топли и красиви спомени от Фестивала на виното, който се проведе през октомври м.г. в гр. Карнобат. Великолепни вина и прекрасна атмосфера имаше и в Поморие, и в Сунгурларе, и във всички селища в Бургаска област, които посетихме. Подобни прояви са немислими без песни за любовта, без вино, без приятелство. Нека да ги има по-често!

В. М.: Имате ли предпочитания към определени напитки, които събират приятелите и отпускат душата?

Ева: В Бургаски регион се произвеждат хубави вина и ракии. България има фантастични вина. Слънчева страна, мек климат, качествени сортове грозде, лъчезарни хора. И няма как виното ни да не е хубаво, след като в този божествен елексир хората вливат част от своята енергия.