|
В класическата си
творба “Пророкът” Халил Гибран - може би
най-известният съвременен ливански писател - разказва
историята на Ал-Мустафа, един мъж, който се завръща в
родината си. Съселяните му го помолват да им разкаже
какво е научил. Ето някои (вече публикувани) откъси от
този класик на XX век.
Паулу Коелю
Бракът
Родили сте се заедно и
ще бъдете заедно дори когато белите криле на смъртта
прекъснат дните ви, защото ще продължавате да бъдете
свързани в мълчаливата Божия памет.
Но нека да има
пространство помежду ви. Нека небесният вятър да
преминава между телата ви.
Обичайте, но не
превръщайте любовта в окови.
Нека единият да пълни
чашата на другия, но никога не пийте от една и съща
чаша.
Пейте и танцувайте, веселете се, но нека всеки да пази
своята независимост; струните на лютнята са сами,
въпреки че трептят в една и съща мелодия.
Отдайте сърцето си, но
не за да стане то притежание на вашия спътник, защото
само в ръката на Живота сърцата са непокътнати.
Бъдете заедно, но не
прекалено близо един до друг, защото колоните на храма
са разделени.
Дъбът не расте под
сянката на кипариса, така както и кипарисът не може да
израсте под сянката на дъба.
Децата
Вашите деца не са ваши
деца, те са синове и дъщери на живота. Дошли са на тоя
свят чрез вас, но не ви принадлежат.
Можете да им дадете
любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои
собствени мечти.
Можете да защитите
телата им, но не и душите им, защото душите им живеят
в дома на бъдещето, в който вие дори и насън не можете
да влезете.
Можете да се постараете
да бъдете като тях, но не се опитвайте да ги накарате
да се държат като вас; защото животът не се връща
назад, нито пък бива съблазнен от вчерашния ден.
Вие сте лъкът, който ще
изстреля напред като живи стрели вашите деца; оставете
това на ръката на Стрелеца, защото той обича както
стрелата, която лети, така и лъка, който остава
неподвижен.
Любовта
Когато любовта ви
повика, откликнете на нейния зов, дори и пътят да е
труден, мъчен.
И когато се разтворят
крилете й, отдайте се дори и ако скритата в тях сабя
ви нарани.
Когато любовта каже
нещо, повярвайте й дори и ако нейният глас разрушава
вашите мечти така, както севернякът опустошава
градините.
Защото любовта
възвеличава и разпъва на кръст. Кара клоните да растат
и ги подкастря. Любовта измъчва хората, докато ги
направи податливи и покорни. Или ги пече на божествен
огън, за да се превърнат в нафората, която ще бъде
поднесена на трапезата на Бога.
Но ако се страхувате или
пък търсите в любовта единствено спокойствие и
удоволствие, тогава е по-добре да се отдалечите от
вратата й и да потърсите друг свят, в който ще можете
да се веселите, но без радост, и да плачете, но без да
проливате всичките си сълзи.
Любовта нищо не дава и
нищо не иска освен самата себе си. Любовта не
притежава, нито е притежавана, защото не се нуждае от
никого и нищо.
И не се опитвайте да
направлявате течението й, защото ако любовта прецени,
че сте достойни, тя ще ви заведе там, където искате да
пристигнете.
- - - - - -
* Халил Гибран (Джубран) -
ливански поет, философ и белетрист
(1883-1931).
Живял и творил предимно
извън родината си - десет години в Бостън, САЩ, а също
в Гърция, Италия, Франция, Испания... |
