Забележително посрещане оказаха миналата седмица на новите членки на Европейския съюз. Но вместо да се оцени триумфът на демокрацията след две световни войни и десетилетията разделение на континента, внимането бе ангажирано от друга тема. А именно загрижеността, че с новите държави в Европа може да влезе и нова прилив на антисемитизъм. Президентът на Централния съвет на евреите в Германия Паул Шпигел предупреди за наличието на изявен антисемитизъм в източноевропейските страни и обясни, че опитът от последните месеци допускал лоши опасения. Саломон Корн допълни, че феноменът не веднъж се проявявал в тези държави. Младите демокрации, които преди 15 години със собствени сили преодоляха тоталитарната диктатура, бяха показани не като герои, а като лошите деца на Европа.

Дебатът се очерта още преди седмици, когато Корн протестира срещу думите на латвийския външен министър Сандра Калниете, че национализмът и комунизмът били в еднаква степен престъпни. През януари пък той напусна надзорния съвет на Фондация ”Зексише геденкщетен” (в превод ”Саксонски мемориали”), защото имало опасност тя да приравни различията между двете диктатури.

Колкото е разбираем страхът, че 60 години след Аушвиц споменът за него може да избледнее, толкова погрешно е да се поставят една срещу друга диктатурите от миналото столетие. Ако наистина става дума да се имунизира обществото срещу човеконенавистни политически проекти, то тогава критическото разглеждане на комунизма е не по-малко значимо от това на националсоциализма.

За разлика от анализа на убийствата на евреи в Европа, работата по комунистическите престъпления обаче едва сега започва. Не само в Русия никой не говори за 20-те милиона убити в името на социалистическата утопия. Дори и на запад често се твърди, че ”идеята” на комунизма в същността си била добра и само практическото й реализиране се провалило.

В новите членки на евросъюза откъсването от комунизма в никакъв случай не е завършило. В много страни някогашните функционери отново упражняват власт, а копнеж по миналото има не само в Източна Германия. Твърде рядко се почитат жертвите на политическо преследване, а на мнозина от тях сега им е по-зле, отколкото при предишните им мъчители. Мемориални организации или музеи, като например Къщата на терора в Будапеща, все още са изключение.

Сред неотложните задачи на разширения ЕС е и тази, да се обработи и направи достояние на целия континент историята на източноевропейските диктатури. Това, което се разбира от само себе си при националсоциализма, тук тепърва трябва да се постигне – разкриване на фактите, почитане на жертвите и предаване на следващите генерации знанието за политическите причини.

Този процес не е самоцел или просто морална повеля, а е от всеобщ интерес, защото разширява и подсилва европейския фундамент на свободата. Изправянето срещу комунизма не се конкурира с битката срещу антисемитизма и масовите убийства на националсоциализма. Същността на двете диктатури, които имат помежду много повече общо, отколкото се знае, трябва постоянно да се обяснява и разбира.

Твърдението, че новите държави от ЕС са се отказали от тази задача, е както погрешно, така и несправедливо. В Будапеща наскоро бе открит музей на Холокоста, а във Варшава се строи еврейски музей. Едва преодоляването на комунизма направи възможно в Източна Европа открито да се говори за преследването на евреите. Който говори за комунистически престъпления, не поставя под съмнеие националсоциалистическите, а напротив, добавя ги към първите. Той изяснява, че политически мотивираното масово убийство може да се ръководи от различни основания. Събитията в Руанда например показаха, че с комунизма не са свършили и престпъленията срещу човечеството.

Опитът от преследването е направило много евреи особено чувствителни и към комунистическото подтисничество. Симон Визентал, Игнац Бубис, Ралф Джордано или Герхард Льовентал, всички те винаги са се застъпвали и за жертвите на комунистическата диктатура. Когато падна Стената през 1989 г. заедно с германците се радваха и много израелци.

Новите европейски държави не са опасност, а богатство за Европа. Те носят опит, от който Европа само може да печели. Тъй като споменът за живота им в диктатурата е още пресен, те знаят по-добре от нас как да ценят свободата. Тяхното инстиктивно обръщане към Америка по време на войната в Ирак е израз на този опит. От него може да печели и обединена Европа. Тъкмо в конфликта с ислямския фундаментализъм стана ясно, че антисемитизмът и отхвърлянето на западните демократични ценности вървят ръка за ръка.

- - - - - -

*Хубертус Кнабе e германски историк, директор на Мемориала за жертвите на ЩАЗИ в Берлин-Хоеншьонхаузен.

Публикацията подготви Драгомир Иванов, "Дойче Веле" - Берлин