Горещи поздрави за гражданите на бившите осем комунистически страни, успели да преодолеят тежкото бреме на наложеното им недалечно минало и станали членки на Европейския съюз! Добре дошли, достойни и зряли граждани, в Европейския съюз!

Но не мога да не спомена горестта си от печалния факт, че и България можеше днес да бъде член на ЕС и да получи наготово това, което очевидно не е способна да навакса бързо сама - не пари в брой и възможност за “индивидуално спасяване“ от българските проблеми в чужбина, а изпитани на дело ум, разум и опит как възможно най-бързо да преодолее проблемите у дома си. На днешния ден е изключително “на място“ да погледнем назад “в огледалото“ и ... да преброим себе си в числото на глупаците.

По време на шведското председателство на ЕС през първата половина на 2001 шведското правителство постигна решение (с огромни усилия срещу съпротивата на някои страни в ЕС) преговорите с всички 12 страни-кандидатки (между тях и България) да се водят едновременно и те всички да бъдат приети едновременно в ЕС. “Птичето“ кацна на рамото ни. От нас се искаше, първо, да продължим упорито работата за изпълнение на отделните глави-изисквания за членство и второ, да не направим някоя дивотия, която да даде възможност на негативно настроените страни-членки на ЕС да поискат преразглеждане на решението, постигнато от шведското правителство.

А ние, само месеци след като получихме шанса на 1 май 2004 да станем член на ЕС, ... направихме и двете глупости и проиграхме шанса си.

Гласувахме с краката си в средата на 2001 и зарязахме правителството, което бе докарало нещата твърде напред, ползваше се с доверие в ЕС и ... избрахме изцяло непознати нам (и никому в Европа) навлеци от незнам-къде си, заради налудничавите им шарлатански обещания за “Европа след 800“ и за “По 5000 на глас“. Избрахме шарлатани без елементарно понятие от държавно управление и политика. И новите управници направиха “прощапулник“ с чудесии спрямо принципите на ЕС.

Предложиха и дебатираха по съвет на съветски “експерти“ “амнистия на капитали“. На престъпни пари, откраднати от самите нас - едно предложение и дебати, самички достатъчни за да ни декласират като неузряли за членство в ЕС.

Управляващите показаха неподготвеността си и негодността си и с изпускането на “темпото“ в работата по изпълнение на изискванията за членство. Зациклянето им с лъжите, че били необходими промени на Конституцията за очовечаване на съдебната система бе илюстрация и за недъгавостта им да я оправят, и за нежеланието им да я оправят заради изгоди от нейната прогнилост за тях. Личното слугинско приятелство с редовни срещи “на четири очи“ за доносничество и приемане на политически поръчки между слуга-хамалин на кагебистки куфарчета, по “съвместителство“ и глава на ключова съдебна власт, обявен с решение на висшия дисциплинарен орган на правосъдието за негоден да заема службата си, се оказа и продължава да е по-ценна за министър-председател и “поканената“ от него неграмотна и безотговорна пасмина в Народното събрание, отколкото очовечаването на съдебната ни система и приемането ни за нормални хора в Европа и в света

И ... това се оказа достатъчно за отрицателно настроени страни в ЕС половин година след демонстрацията на незрялост и самоубийствено малоумие от страна на българския избирател да предизвикат и да постигнат ревизия на решението, прокарано от шведското правителство за едновременно приемане на всички 12 страни-кандидатки. България бе извадена от тяхното число, за съжаление с пълно основание.

Европа се обедини. Но... без глупаците. Глупаците правят бели и... хората се пазят отдалеч от тях.

Шансът на глупаците е единствено да се освободят от глупостта си.

Като поумняват.

Чрез патилата на собствената си доказана глупост след като си получиха заслуженото - както сервираната им празна чиния след 800-те дни, така и разминалото им се днес членство в ЕС.

Мъдрата ни народна поговорка “Лошото, което човек сам може да си направи, никой друг не е в състояние да му го направи!“ едва ли може да има по-безапелационно и трагично потвърждение !

Дано да не се окаже фатално.