30-04-2004

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

30 април 2004, 11:15

Тупето на нашенските "гълъби"

Наглост и демагогия се крие зад позицията на депутатите, поискали да се изтеглим от коалицията

Петко Бочаров, Кеш

 

Падна убит още един наш войник в Кербала, петима депутати решиха да внесат в парламента проекторешение за изтегляне на българския пехотен батальон.
Медиите продължават да се занимават с позицията на президента, че мандатът на контингента ни там трябвало да се преформулира, БСП била против изтеглянето и преформулирането, но обвинявала правителството, че нехае за безопасността на момчетата ни. То пък ­ правителството, не предвиждало нито преформулиране на мандата, нито изтегляне, държало твърдо на поетия ангажимент.

Разбира се, че обществото има всички основания да се вълнува. То най-сетне започва май да осъзнава, че без да се усети, е станало участник в нещо голямо. Можеше да го осъзнае и доста по-рано, но средствата за масова информация сякаш нарочно си затваряха очите за действителността. Ясно е, че при тази вътрешна съпротива и на най-знаещите да преглътнат горчивата истина, просто нямаше кой друг да обясни на народа какво всъщност става и защо! Е, сега вече нещата се променят.

Селективната памет и историята

Наред с отрезвяването обаче става и нещо интересно. Нормално би било проглеждащите да разберат и каква е същността на конфликта, да видят и неговите мащаби. Но не с всички е така. Има едни хора, които виждат само Ирак и говорят само за него. Правят се, че са забравили атентатите в Ню Йорк и Вашингтон от 11 септември 2001, гледат да не споменават Косово и Афганистан. Приказват какво ли не за Ирак - само не и за факта, че той е частица от новата световна война, натрапена на цивилизования свят. Война, в която той ­ цивилизованият свят, е принуден да се отбранява, за да защити изконните си ценности. Това е интересното ­ хем по най-горчивия начин, като падат жертви, започваме да разбираме, че сме във война, хем пък се намират някакви странни "миролюбци" (даже вече се определят като "гълъби", както по времето на Студената война между Запада и болшевишкия блок на СССР), които натрапчиво набиват на проглеждащите клишето, че "войната е несправедлива".
Но коя война? Войната в Ирак ли е несправедлива? Или войната срещу тероризма е несправедлива? По тези логични въпроси "гълъбите" мълчат. И естествено, че ще мълчат, защото целта им не е да говорят истината, а да говорят колкото е възможно повече за всичко друго, но не и за истината. Защо го правят? Толкова е просто: защото се гневят, че България не е вече "народна република", че го няма вече чл. 1 от комунистическата конституция, че ги няма вече СССР и Варшавския договор, защото мразят САЩ и "американския империализъм" и не могат да се поберат в кожите си от факта, че вече сме член на НАТО и че с всеки изминал ден западната принадлежност на България все по-здраво се бетонира. Омразата е в основите на тяхното "миролюбие".

Ето ги сега и маститите депутати от "Коалиция за България" ­ двама професори и един генерал с най-многото звезди. Гласуваха навремето против членството ни в НАТО, сега пък дават акъл ­ батальонът ни от Ирак да бъде изтеглен. Какво е това? Тяхно право като депутати ­ ще каже всеки и ще е прав. Но не знам как е с вас, ала мен ме изумява тупето им да застават пред очите на целия български народ в позата на... какви всъщност? Пацифисти? Или арбитри от последна инстанция? Казвам тупето и държа на тази дума, защото и тримата са от върхушката на Тодорживковия режим, защото и възрастта им е такава, че няма как да не помнят какво са правили и говорили, когато съветските танкове смазаха народното въстание в Унгария през 1956, когато танковете на СССР, но и танковете на БКП смазаха Чешката пролет през 1968 г., когато съветски генерали командваха интервенцията на кубинските войски в Ангола и Етиопия през 1976 и 1978, или когато "ограниченият контингент" на Москва нахлу в Афганистан през 1979. Ами че по-несправедливи войни от ония имало ли е след края на Втората световна? А несправедлива била войната за отстраняване на касапина Садам. (Между другото не забелязвате ли, че само комунисти се ядосват от свалянето на иракския диктатор?)

За мен е загадка какво всъщност искат тия хора

Достатъчно са ерудирани, за да знаят срещу какъв враг се бие сега цивилизацията. А може би ще се чувстват чудесно, ако ги принудят да пуснат талибански бради (то Сапарев си има, ама талибанската е друга), а на жените им да надянат черни роби до земята с качулки и мрежесто прозорче, през което "да се провежда виждането". Не можело то тъй ­ Буш да си позволява да напада друга държава само защото му мътила водата. Може и още как. Щом признаваш правото на Живков, Брежнев & Ко. да нападнат Чехословакия, ще признаеш и правото на Буш да нападне Ирак. Само че ­ докато първите ги пареше под краката трогателната илюзия на Дубчек, че е възможен "социализъм с човешко лице", вторият реагира на нападение в центъра на Ню Йорк с 3000 загинали невинни.

Иска ми се да знам какво биха казали тия другари за следното: атентати бяха извършени и в Риад, столицата на Саудитска Арабия, нали? Загинаха не европейци и американци, а чистокръвни араби и предани мюсюлмани. Коли бомби избухнаха и в южния иракски град Басра, нали? Загинаха араби, при това всичките шиити, дълбоко вярващи мюсюлмани. Басра е нещо като столица на шиитите в Ирак. Нали този Моктада ас Садр е шиитски свещенослужител, защо избива своите? Защо преди години имаше зверски атентат в най-голямата джамия на Саудитска Арабия и защо краля най-много го е страх от роднината му Осама? Защо на всичките шейхове и султани по брега на Персийския залив телесната им температура пада при всяка мисъл за фундаменталистите? От кого ­ от индийски агенти или от фундаменталисти, пазят най-много пакистанския президент Первез Мушарат? Колко верни мюсюлмани загинаха от атентатите в Истанбул? Защо пък в Алжир подлагат на кланета цели села ­ мъже, жени, старци, деца, всички до крак? Ами че това са пустинни хора, селяни, предани мюсюлмани, защо ги избиват?

Не е моя работа да ограмотявам професори, но

в Ирак врагът не е иракският народ

Не са шиитите или сунитите, както своеволно се генерализират нещата, а е злокачественото образувание на екстремизма, пуснало метастази и при едните, и при другите. Ислямският екстремизъм успя да изгони шаха на Иран и да заграби властта в древна Персия. Сега еднакво застрашава със същото всички ислямски държави ­ все едно дали са републики или монархии, и с основание гледа на християнските демокрации като на най-опасния неприятел, защото е наясно, че ако някой може да му попречи да постигне целите си, то това са именно тези държави и преди всичко САЩ с тяхното военно могъщество.

Никак не одобрявам коментари, изобилстващи с въпроси. Но ето че съм принуден да ги редя един след друг. Но то е, защото лицемерието на нашенските "миролюбци" адски ме дразни. Та да не би един Пантев, един Сапарев или генерал Петров да не си дават сметка какво би станало, ако всички участници в Антитерористичната коалиция се уплашат като Испания и избягат от Ирак? Не може да не им е известно какъв процент от петролното кръвообръщение на капиталистическия свят идва от Средния изток, какъв е залогът за съществуването на Израел и какво би означавало след Иран и Ирак да стане фундаменталистка ислямска държава.

А като са толкова злобно антиамерикански настроени, нека ми кажат дали са чували нещо за изолационизма в Америка. Даже не ми се иска да помисля какво би последвало за Европа ­ и в частност за бедната ни родина, ако в един момент на политиците в САЩ им писне от завистта на аристократична Европа и вземат та кажат на останалия свят: "Абе я си гледайте работата, нашият дом е нашата крепост, достатъчно ни е голяма територията и вътрешният ни продукт е двойно по-голям от втория след нас, ще си живеем царски, пък вие си трошете главите, както искате." Вярно, че при днешните световни реалности това е невъзможно и сигурно затова нахалството на някои "съюзници" на Вашингтон е така подчертано, но все пак и чистата хипотеза заслужава внимание. Ех, хубаво нещо е "сънят в лятна нощ", сладки бяха привилегиите на червената номенклатура, пък и петролните и другите подаръци на Брежнев след трите целувки уста в уста с Тато носеха неосчетоводявани добавки към затворени сметки в чужбина, а сега докъде я докарахме ­ да сме народни представители с право да говорим и гласуваме за каквото си искаме, пък тия пусти империалисти да строят най-голямото си посолство на Балканите тъкмо в София.

Броя до десет и приключвам

Екстремистите в Ирак ­ били те шиити, сунити или кюрди, няма да надделеят. Коалицията няма да се разпадне. Контингентите няма да се изтеглят. Напротив, умните ­ като Украйна например, ще увеличат войниците си. Властта ще мине в ръцете на иракчаните, но не на моллите. Коалицията ще запази военното си присъствие и след това. Не след дълго и в Иран нещата ще се променят, защото на младите там им е дошло до гуша от глупостите на фундаментализма. Целият най-болезнено чувствителен район на света ще се променя към демокрация. САЩ ще останат още век най-могъщата сила в света. Ще има и у нас техни бази. България има само един избор и той е вече направен.

Това е.

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо