Столичният кмет Стефан Софиянски, който никога не се е отличавал със склонност към решителни политически действия, тръгна в открита атака. Наглед причината е в отново припламналата стара неприязън между него и областния управител Росен Владимиров. Като се има предвид, че Владимиров е заместник на Доган и емблематична фигура за афишираната трансформация на ДПС, по-вероятно работата е много “по-дебела”. Изглежда сме свидетели на една от най-сериозните мащабни тайни операции в българската политика, целяща коренно преструктуриране на дясно-центристкото пространство с оглед на парламентарните избори през следващата година. Ключовият замисъл на операцията е отстраняването на Ахмед Доган и неговото движение от стратегическите позиции на балансьор в българската политика - начинание, колкото мащабно, толкова и рисковано.

Всъщност, ако Софиянски е консултирал нещо във Вашингтон, това е съгласието и подкрепата за елиминирането на Доган от властта. За целта трябва да се конструира нова политическа конфигурация, която да удовлетворява интересите на основните участници. НДСВ остава във властта (като кметът дори допуска нов премиерски мандат за Симеон Сакскобургготски), СДС осъществява бленуваното завръщане във властта, а ССД... получава благодатната роля, която досега изпълняваше ДПС. Тези, които не са склонни да участват в очертаващия се “десен алианс”, ще бъдат разобличени като фактически помагачи на БСП. Остава “дребният въпрос” за личността на бъдещия премиер, но според замисъла на кмета, той ще се реши с помощта на прости аритметични сметки - който от десните има най-много проценти, той ще предложи кандидатурата на министър-председателя.

Обединението, или поне партньорството в дясното пространство, е много хубаво нещо, особено ако може да осигури на България управлението, нужно за финализирането на европрисъединителния процес и изобщо на проточилия се български преход. Големият въпрос е, дали замисленият “кметски гамбит” ще доведе до желаните резултати. Тук засега има много неясноти.

Преди всичко, разбиването на механизма на политически рекет, от който досега умело се ползваше ДПС, може да стане чрез промяна на принципите на политическо представителство на гражданите, а не чрез смяна на “балансьора”. Изграждането на работеща дясноцентристка коалиция със средствата на тайните договорки, било чрез извиване на ръце (“който не е с нас, е с комунистите”) е начинание с твърде съмнителни шансове за траен успех. Опитът на софийското дясно “обединение” засега е толкова обезкуражаващ, че прави невъзможно възпроизвеждането му в национален мащаб, поне не и без честен анализ на дълбоките му (и вероятно непреодолими) пороци.

На второ място, инициативата на Софиянски, която чудесно пасва на интересите му, поставя в сложно положение основната управляваща партия НДСВ. Независимо от обещанията за “светло бъдеще”, тук и сега опитът да се накарат царистите да разтурят управляващата коалиция ще срещне съпротива и ще взриви и без това крехкото статукво сред жълтите. Повече от ясно е, че силни фактори в НДСВ обвързват политическото си бъдеще с ДПС, да не говорим за тактическите съображения (успешното доизконсумиране на властта). Политическите личности с най-сериозен потенциал сред царистите едва ли ще тръгнат след Софиянски, защото няма да се задоволят с поддържащи роли.

На трето място, “кметският гамбит” неминуемо ще предизвика яростна съпротива от страна на ДПС и на свързаните с него фактори. Доган може да не е изключителният политик, за който го представят, но в никакъв случай не отстъпва на тези, които му “кроят кюляфа”. При това днес в ръцете му има значителни властови и други ресурси, което го прави опасен враг, особено за хора, които вероятно имат уязвими точки. Да не говорим за вероятните дългосрочни последици - форсирането на съюза между БСП и ДПС, който днес съвсем не е нито гарантиран, нито безпроблемен.

На четвърто, но съвсем не на последно място, опитът да се сведе бъдещата дясно-центристка коалиция до пакт между политическите върхушки на НДСВ, ССД и СДС е най-малкото недалновиден. Дълбоко се заблуждават тези, които мислят, че коалиционната импровизация между двата тура на софийските избори е поставила едно ново начало. Нищо подобно, това бе последният, при това доста фалшив акорд на един начин на правене на политика, който е необратимо изчерпан. И то не защото са се свършили политиците, готови на странни договорки, а защото броят на избирателите, готови да им го позволят, спадна под критичния минимум.

Оценките на Софиянски, че НДСВ, ССД и СДС ще съберат общо 30% на следващите парламентарни избори, говори главно за едно - че кметът не е извлякъл нужните поуки от изборите през октомври. Днес никой не може да каже колко би получило НДСВ, защото не е възможно да се предвиди какво ще остане от него след една година. Не е ясно и дали ССД ще успее да се превърне от регионална в национално-представена формация. Да не говорим, че тепърва предстои да видим как ще се разпределят избирателите между СДС и изгражданата в момента партия на Иван Костов.

Всъщност, проблемът идва главно от това, че не е ясен моделът на диалог, сближаване и партньорство вдясно от центъра. А без ясни политически принципи, убедителни за гражданството изящният “кметски гамбит” може да се окаже най-банален файтонджийски белот. При който има едно тесте карти на масата и още едно - в ръкавите.