Аз съм пролетарий.

                 Обяснения – излишни.

Живях, както майка ми

                 ме роди значи.

А сега квартира

                 ми дават – виж ти! –

нашата жилищна кооперация.

Ех, че ширина!

                 Ех, че височина!

Проветряване       ,

       осветление,

                 отопление.

Всичко е хубаво.

                 Но ето на –

от едно съм

       в най-голямо

                 възхищение:

това е       

по-бялата от лунен светлик

и по-удобно

от всичко в Ханаана

(право да ви кажа,

                 не зная дали

да разправям) –

                 това е ваната.

Водата в крана –

крайно хладна,

пипнеш ли

                 другия кран –

ще пострадаш.

Можеш с хладната

да се миеш без труд,

с горещата можеш

                 да си смъкнеш потта.

На единия

кран

       е написано “Студ.”

“Гор.” – на другия кран

                                    чета.

Връщаш се морен,

                          не ти се живее,

ни боршът те радва,

                          ни чаят.

А с вода да се поплискаш –

                          и мъртвият ще се расмее

от този плисък безкраен.

Сякаш си дошъл

                          на социализма на гости,

от удоволствие

                 за всички скърби

                                    си глух.

Гащите – на кука,

                          блузата – на гвоздей,

сапуна в ръка

                 и........

                          бух!

Сядаш –

       и дълго се миеш

                          на воля.

Колкото искаш

                 да седиш си свободен.

В стаята е лято,

                 в стаята е Волга,

липсват само

                 риби и параходи.

По теб калта

                 с десетгодишен стаж е,

по теб –

       като по дърво –

                          кора.

Тя се цепи

       като лико,

                 отпадат сажди,

измиваш се

                 без да даваш пара.

Ръчката дръпни –

                 ще видиш тогава,

че пада вода

                 не топла, че

дъжд – душ прохладен

                 над теб завалява

из желязното                

надупчено облаче.

Как тоя душ е възхитителен!

Всяко униние

е далеч от тук.

Оглаждаш косите си,

                 изправяш ушите си,

а водата тече

                 по своя улук.

Цял се изтриваш

                 не с пешкир басмян,

а с пешкир мъхнат

                 като звяр озъбен.

За да стъпваш по сухо

                 подът е постлан,

извинете за израза,

                 с килим  гъбен.

За да се огледаш

                 огледало е направено,

после – чиста рубашка –

                          завчас...

...Обличам се – и мисля:

-         Много е правилна,

  правилна е

съветската власт.

- - - - - - -

Из сборника “Съветски хумор", Издателство на Българската комунистическа партия Библиотека "Стършел", 1951.

Съставител, редактор и преводач Ангел Тодоров