|
Господин Абаджиев, как гледате
на идеята на Екатерина Михайлова за двукамарен парламент?
- Идеята е сериозна и трябва да
се обсъди добре. Двукамарният парламент не означава нищо друго
освен повече контрол и разпределение на правомощията, а така
също и възможности за връщане на приети закони. Разтваря се
ветрилото на контрола и на представителната власт на народа.
Когато говорим за двукамарен парламент, имаме предвид избор на
втора камара, а не участие по право или по родов принцип.
Става въпрос за изборна камара. Има идеи и за участие на
представители на регионите.
Защо след 13 години преход
идеята стана отново актуална?
- Тя е дискутирана и през 1990,
когато се е приемала сегашната Конституция. Винаги е стояла на
дневен ред. Тези 13 години показаха, моделът, който е заложен
в сегашната Конституция, не е добър, не отговаря на новите
обществени отношения. Хората виждат, че политическата система
буксува.
Как ще се избира двукамарният
парламент?
- Едната възможност е той да се
избира така, както се избира Долната камара. Другата идея е
една част от втората камара да се избира пряко от цялата
страна, а другата част да се попълва от изборни представители
на регионите, които да се избират от областните съвети. Това
означава създаване на второ ниво на местното самоуправление,
което да излъчва представители за втората камара. Мандатът на
втората камара не трябва да съвпада с мандата на долната. Тя
трябва да стабилизира много повече политическата система и да
не води до резки завои. Изборите за двете камари трябва да
бъдат по различно време.
Узряло ли е българското общество
за двукамарен парламент?
- Обществото е с нагласа
да има по-голяма политическа стабилност, повече контрол над
политиците. Да има повече взаимен контрол между отделните
политически партии, т. е. да не се дава възможност на една
политическа партия да завзема цялата власт, което всъщност
отговаря на смисъла на един двукамарен парламент.
За да се реализира идеята за
двукамарен парламент, е необходимо свикване на Велико народно
събрание (ВНС), което да промени Конституцията. В какъв период
от време виждате това да се случи?
- Преди всичко трябва да се
очертае консенсус около един кръг от необходими идеи не само
за двукамарния парламент, а и за местното самоуправление,
съдебната власт, правомощията на изпълнителната власт,
промяната на избирателната система въвеждане на много
по-силен мажоритарен елемент. Ако се очертае такъв кръг от
необходими промени, тогава трябва да се мисли за инструментите
за тяхното изпълнение. Аз виждам ВНС като инструмент, ако
наистина е необходим такъв. КС, след като се е произнесъл в
тази посока, може би трябва да бъде питан още веднъж. Тогава
вече трябва да се говори за ВНС. Свикването му трябва да има
голям смисъл за обществото, а не да се свиква за малки задачи.
Приемането ни в ЕС изисква ли
свикването на ВНС, за да се промени Конституцията в унисон с
европейското законодателство?
- Във връзка с приемането ни в
ЕС не виждам голяма необходимост от свикване на ВНС. По
принцип не съм против ВНС, ако се направят съществени промени
в Конституцията. Но просто така да се говори за ВНС, без това
да е свързано с един ясен проект, който обществото да одобри,
според мен е безсмислено. По-скоро е проява само на
политическа ловкост, а не на истинско желание за промяна.
Как ще коментирате идеята на
президента ВНС да се свика след приемането ни в ЕС?
- Ако говорим за промяна на
Конституцията, тя трябва да бъде свързана не само с ЕС, а с
очакванията на хората за промяна на политическата система. Ако
трябва да се прави такава промяна, тя трябва да се извърши
сега, а не след години. Тогава ще бъде късно. В момента има
несъвпадение на нагласите на хората и писания обществен
договор. Писаният договор е Конституцията, докато истинският
обществен договор е това, което искат хората като работа на
политическата система.
Днешното общество се развива
много динамично. От тази гледна точка ВНС има ли място в
българската политическа действителност?
- Едно от най-големите значения
на ВНС е да отмени самата институция ВНС. Оттук нататък няма
никакъв смисъл да има ВНС. Трябва да има ясни механизми за
промяна на Конституцията в различните є части. Обществото се
развива динамично, то е в рамките на един глобален свят.
С приемането на България в НАТО
от ОДС излезе идеята за нова доктрина за националната ни
сигурност. Какви ще бъдат основните параметри в нея?
- Много по-пълен анализ на
съвременните рискове за българската сигурност. Що е то
национална сигурност от гледна точка на членството ни в НАТО.
Сигурност най-вече на отделния гражданин. Концепцията за
сигурност е насочена преди всичко към отделния индивид. Не
можем да говорим за национална сигурност тогава, когато всеки
един от българските граждани е застрашен ежеминутно и няма
никаква сигурност нито в дома си, нито на улицата.
Националната сигурност трябва да започне от сигурността в
градовете и селата, за да говорим за глобална сигурност.
Защо работата на комисията за
"Петролгейт" се протака?
- За съжаление има едно скрито
съгласие между управляващите и БСП да се размива работата на
комисията. Тя потъва в процедурни дебати. Отлагат се
заседания. Има много силни съпротивления от участниците в
комисията от БСП със съдействието на управляващите и на
президента, който формулира неправилна задача на службите. Ще
продължим да искаме проверки, ще настояваме да изслушаме
президента Първанов и Бюрото за финансово разузнаване. За
съжаление сме изправени пред отпора на една много голяма
коалиция, което доказва, че съмненията са основателни. След
като има гузност, съпротива това очевидно е свързано с
желанието за прикриване на някаква истина. |
