|
Антарктическа експедиция разкри,
че високата концентрация на желязо в южните полярни води е
влияела върху промяната на климата по време на последните
ледникови периоди. Екип от
учени, ръководени от д-р Кенет Коул от Moss Landing Marine
Laboratories (MLML) и д-р Кен Джонсън от Monterey Bay Aquarium
Research Institute (MBARI), е обогатил на желязо два района от
антарктическите океански води. Изследователите са си поставили
за цел да проучат природата и растежа на микроскопичните
морски растения (фитопланктона), обитаващи южните полярни
води, обогатени с желязо по време на последните ледникови
периоди. Резултатите от този интересен
полеви експеримент, наречен SOFeX, са публикувани в последния
брой на
Science.
Още преди това се предполагаше,
че по време на последните 4 ледникови периода в южните полярни
води са се развивали внушителни популации от фитопланктон и се
е наслоявало голямо количество богат на желязо прах, носен от
разширяващите се пустинни области. За да симулират подобни
ледникови условия, изследователите от SOFeX са разпръснали
железни прашинки по повърхността на водата в два квадрата със
страни от по 15 сантиметра, така че концентрацията на желязо в
изследваните области да е 50 на трилион частици.
Въпреки че е ниска според
земните стандарти, тази концентрация е 100 пъти по-висока в
сравнение с околното водно пространство, в резултат на което
водата се е оцветила от масирания приток на фитопланктон.
Морските микроскопични растения са покрили територия от хиляди
квадратни километра и могат да бъдат наблюдавани на
спътниковите снимки. Всяко от тях консумира по над 30 000 тона
въглероден диоксид - основният парников газ.
Изследователите са проявявали
по-специален интерес дали след смъртта на растенията този
въглероден диоксид ще се върне обратно в атмосферата, дали ще
потъне на дъното или ще бъде усвоен от потомците им. Наблюденията на д-р Кен Бюеселър
от Woods Hole Oceanographic Institution и д-р Джим Бишоп от
Lawrence Berkeley National Laboratories, изложени поотделно в
една и съща публикация в Science, показват, че по-голямата
част от въглерода потъва на стотици метри под повърхността на
водата.
Ако е така, това означава, че
високата концентрация на желязо в южните океански води
ежегодно предизвиква отстраняване от атмосферата на билиони
тонове въглероден диоксид!
Може би това е спомогнало за
охлаждане на Земята по време на ледниковите периоди. Съответно
явлението би могло да се
използва, за да се забави глобалното затопляне чрез
премахване на въглеродния диоксид от атмосферата чрез програма за наторяване на океана
с железни прашинки.
Още по темата в "Демокрит">> |
