|
Терорът е стар като света. Нищо
до този момент не е успяло да изкорени инстинкта към прилагане
на сила като средство за налагане на волята на едни над други
- хора, корпорации, градове, държави, етноси, религии,
идеологии. Нито пък да предотврати жестоките отмъстителни
действия, по-рано или по-късно, на "победените".
Краен победител в пинг-понга на
насилието няма, ако не броим "злината" в човешката природа
(Дж. Кекеш), водеща неотклонимо към похабяването
(унищожаването) на човешки, финансови, материални,
институционални и природни ресурси и към изобретяването на все
по-нови и нови, модерни и постмодерни, "цивилизационни"
варварства, предполагащи приложението на върхови технически
постижения и оправдавани с квазиморални алибита - знамена на
армии от зомбирани камикадзета.
От началото на ХХІ век
човечеството си отбеляза 2 емблематични дати за глобален
тероризъм - 11-09-2001
и 11-03-2004,
засенчили потреса от безброй техни предшественици през ХХ век.
Тероризмът не само не отслабва, но и се разраства поне по мощ,
разрушителни последици и мащаб на психологическите ефекти.
Светът се оказа неподготвен за адекватен отговор, ако не
броим, както и трябва, траурните шествия, запалените свещи и
емоционалните слова, следващи поредицата от последователни
удари и контраудари на възмездието, ожесточаващи и
обезкуражаващи страните в конфликтите.
За разлика от войните, които
според гледната точка наричаме справедливи или не и които все
някога приключват, та дори и да започнат след време отново,
тероризмът представлява поредица от еднократни, пространствено
и времево неподредени непредвидими актове на съзнателна
деструкция, осъществени с безмилостна жестокост над очевидно
невинни групи от хора, предизвикващи, освен преките поражения
и широкомащабни социалнопсихически шокове. Крайните цели на
тероризма са непостижими най-вече поради екстремизма на
исканията, а средствата са абсолютно неприемливи за нормално
чувстващи и мислещи хора, което в края на краищата прави
терора колкото ирационален, толкова и неефикасен за
упражняващите го. Това вторично освирепява терористите и те
влизат в капана на нарастващи безполезност, безумие,
жестокост, заплашващи все повече невинни хора по всички краища
на света. Като не могат да сторят нищо на Америка, Израел,
Русия и т.н., терористите си го изкарват на американци, евреи,
руснаци и т.н., а и на които други им падне, за по-лесно и
по-ефектно.
Не е тук мястото да се
анализират дълбинните причини за тероризма от глобалните
социални неравенства на непоносима нищета и колосално
богатство, през непримиримите мотивационни конфликти в
мултикултуралността, мултинационалността, мултиетничността и
мултиконфесионалността, та до усещането за непоносимата
несправедливост на този свят. Искам да обърна внимание само на
един, съдбоносно важен за реално противодействие или за
срамежливо поощряване на тероризма - глобалната политика.
За да стане ясна позицията,
която излагам, ще поставя 3 последователни въпроса, отговорът
на които трябва да бъде само "да" или "не", защото отговори от
типа "не знам" или "зависи", които всъщност изразяват
слабоумие или опити за хитруване, са обективно в полза на
тероризма.
№ 1: Приемлив и
допустим ли е тероризмът, разбиран като вероломно насилие
над невинни и случайни съвкупности от хора, за индиректно
"възмездие" на или за натиск върху субекти, обявени от
терористите за политически виновници за нечия колективна
неудовлетвореност, като инструмент в международната политика?
Ако отговорът е "да", то тероризмът получава зелен светофар за
нови безчинства, а ако е "не", може да се премине към отговор
на следващия въпрос.
№ 2: Трябва ли да се
съучаства независимо от неудобствата и рисковете в
глобалната и действена антитерористична солидарност или
не? Ако отговорът е "не", то тогава отговарящият субект
(държава, международна организация, NGO, партия, управляващ
или духовен елит) се самоизолира от борбата срещу терора и ще
трябва да понесе неизбежните морални, легитимационни,
политически и други последствия от този страхлив, двуличен и
недалновиден избор заради зле прикритата протекция на
тероризма, която изразява фактически. Ако отговорът е "да", се
преминава към отговор на следващия въпрос.
№ 3: Допустима ли е
гъвкавост и нюансираност при оценката на и при
противодействието срещу тероризма, или той трябва безусловно и
недвусмислено да се отрече? Ако отговорът е "да", то
международната политическа общност трябва да стигне до
общовалидни критерии и правила, приложението на които да
доведе до категорични и неоспорими оценки и решения. Това
изглежда невероятно към днешна дата, което означава, че всеки
сам за себе си ще решава има ли тероризъм или не, приемлив или
не е той, ако го признаем за действителен, в някакъв
произволно избран за валиден за нас контекст, т.е. връщаме се
отново към началото на алгоритъма - въпрос №1. Ако ли пък
отговорът е "не", то от него следва непоколебимо осъждане на
тероризма и противопоставянето му с всички възможни средства,
които трябва да получат съответно международноправно
признание.
Мисля, че обективната преценка
на реалностите през призмата на горния хипотетичен модел
налага да констатираме с огромно съжаление и с обясним страх
за бъдещето, че днешният свят е много удобен за тероризъм.
Поради безхарактерност, политиканстване на местна почва,
поради културни, политически и/или икономически предпочитания
и заинтересуваности, заради плиткоумното преувеличение на
значимостта на лесно манипулируемото и капризно обществено
мнение, заради модерното пристрастие към демократичната
илюзия, наречена консенсус, а и поради други подобни причини,
на Арафат ще бъдат отдавани почести, като на герой-мъченик, ще
бъдат почитани държавни глави, за които се знае, че приемат и
покровителстват открито или скрито тероризма, а Осама бин
Ладен ще шантажира и сваля неудобни му, както и ще поставя
угодни му правителства, с помощта на вота на уплашени народи.
Накрая всеки получава заслуженото, а междувременно
човечеството периодически почита паметта на поредните невинни
жертви на политическия екстремизъм и двуличие.
В един взаимно обвързан свят,
комуто болезнено липсват легални, легитимни, силни и действени
наднационални властови и управленски институции, позицията и
на най-малката и незначителна държавица придобива ярко
глобално измерение и значение.
- - - - - -
*
Заглавието е на "Още инфо" |
