В един вестник, който се продава
през уикенда, пишеше например това:
Подзаглавие: Загиват полезни
бактерии и плъзват устойчиви бурени
Какво научаваме от тази
публикация? Ето какво:
"Генно модифицираната соя,
създадена от фирмата "Монсанто", е програмирана да бъде
устойчива на хербициди. Първоначално тя предизвикала
икономически скок в Аржентина, защото увеличила
продуктивността със 75% за пет години - от 1997 до 2002 г., а
приходите нараснали със 173% и донесли близо 6 млрд. долара
печалба на финансово закъсалите селяни."
Прекрасно! Но къде е тревогата и
екокатастрофата? Ето къде:
"Страната обаче е станала жертва
на бързия успех... Половината от обработваемата земя в
Аржентина, или 11 милиона хектара, е засята със соя... Поради
монокултурността на земеделието соята се е разпространила дори
там, където не я сеят, и е започнала да действа като бурен на
други култури.
"Монсанто" коментира, че не
соята мутант е виновна, а монокултурността на земеделието.
Фирмата препоръчва соята да се редува с царевица, за да се
възстановяват качествата на почвата."
Финал.
Цитираното практически изчерпва
съдържанието на публикацията - съкращенията са наистина
незначителни. Какво излиза? Че в трите заглавия над този текст
има само едно вярно нещо: че американска
компания произвежда генно модифицирани семена.
Няма мутант. Има невежествена и алчна аграрна
практика, при която не се изпълнява известното още на
прадедите ни земеделско изискване за сезонна смяна на
културите, засявани върху един и същи парцел. Че и на угар са
го оставяли за по някоя година - да почине и да се възстанови,
без почвата му да храни каквато и да било земеделска култура.
През 60-те години в осми клас на
общообразователното училище на абсолютно всички българчета се
преподаваше неизвестно защо специалността "Селско стопанство",
въпреки че "народната власт" непрекъснато с гордост отчиташе
нарастване на процента от населението, което живее в
градовете. В учебника по селско стопанство се критикуваше
монокултурното земеделие и се препоръчваше сеитбообръщение.
През лятото гражданчетата второ поколение отиваха при дядо на
село и с охота споделяха наученото. За да бъдат изненадани от
информацията, че дядовците им си го знаят това от
своите дядовци и тия "новости от предния фронт на
агротехническата наука" се преподават от поколение на
поколение в продължение на векове.
Е, какво са им виновни на
аржентинците генномодифицираните храни? Или пък
американците? Нищо не са им виновни, разбира се. Просто
заглавието на публикацията в "Сега" не съответства на текста.
То трябваше да е "Подмамени от високи печалби
аржентински фермери бастисват пампасите" с подзаглавие "Монокултурни
аграрни бизнесначинания рушат баланса в регионалните
екосистеми".
Но в тази страна, в която живеем, четем вестници и слушаме радио, се
бръщолевят други неща. Тази сутрин например водещата на сутрешния
блок по "Хоризонт" малко преди 8:00 реши да ни забавлява, като
прочете какво пишат десетина руски медии за политиката на
Израел и САЩ в Близкия изток. Тази политика според цитираните
публикации естествено бе оценена като лоша, много лоша. После
ни прочете извадки от левеещите "Гардиан" и "Интернешънъл
Херълд Трибюн", в които се коментира намерението на новото
социалистическо правителство в Мадрид да изтегли испанския
контингент от Ирак. Това намерение според цитираните
публикации бе оценено като добро, много добро.
След което водещата ни изненада
с твърдението, че това, което сме чули от нея, било преглед на
световния печат!
Слушателят от възрастовата зона
над 35 години в такива моменти изпитва едно особено чувство за
празнота. Всичко щеше да си е съвсем според детските му
(юношески, младежки) спомени, ако преди "прегледа на печата" бе прозвучал
онзи
позабравен вече сигнал за "шираката страна радная" и плътен мъжки глас бе съобщил:
"Гаварит Масква!" Нямаше да има изненади, нямаше да има
облещени погледи над чашите със сутрешно кафе. Още преди то да
бъде сварено, в панелната кухня щеше да е известно: зад
микрофоните, както е отколе, са курдисани от ония, модифицираните. Генно ли,
умствено ли, морално ли - без значение. |