19-04-2004

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

19 април 2004, 9:55

От едната страна на барикадата сме

Проф. Димитър Ненов

 

Срещата, организирана миналата седмица от “Клуб 10” на СДС-Лозенец* беше необичайна. Затрогващо е, когато осемстотин души вкупом откликват на пасхалния поздрав, с който беше открито събранието. Изненадващо беше, че за “доклад” думата беше дадена на аудиторията, събрана по съмишленически а не по професионален признак. Въпреки кризата в организацията, членовете на СДС мислеха не за неговото бъдеще, а за бъдещето на страната.

Мнозината изказали се поставиха проблеми, които ги тревожат. Особено широко бяха коментирани икономиката и образованието. Впечатли дилемата, формулирана от Александър Божков - трябва ли България да се стреми да настигне някои страни от центристка Европа, изоставаща от дясномислещата САЩ, или да следва примера на Естония и Словения, които тръгнаха от нашето ниво, без още да са приети в ЕС, но вече изпревариха страни-членки като Испания и Гърция. Разбира се, в такава разнородна аудитория не може да се очаква детайлен дебат по тази тема. Въпросите, и то съществени, следват едва след дефинирането на алтернативите. Социалната цена като фактор, който може да бъде много съществен при нашата демографска структура с повече от два милиона пенсионери, е само един пример за такъв въпрос.

По другия особено активно коментиран проблем – образованието като основа на съвременната икономика, се изтъкнаха възможностите за профилиране на образователната програма или дори за смяна на основата, върху която се гради системата. И тук, естествено, в обсъждането не можеше да се отиде по-нататък.

По същата причина, поставеният важен въпрос за плюсовете и минусите в коалиционната политика остана без дискусия. Казаното от Надежда Михайлова в нейното заключително слово, че коалицията в София може да бъде ключ към успеха на СДС или към неговото политическо Ватерлоо, както и общите съображения за необходимостта от ясни принципи при коалирането, само потвърдиха колко важно е обсъждането поне на формулировката на тези принципи. Очевидно е, че когато говорим за икономика или образование, по-нататъшната дискусия може да протече само в средата на специалисти. Оказва се, обаче, че дори и по един чисто политически въпрос, като плюсовете и минусите при формирането на дясна коалиция, обсъждане в такъв широк неспециализиран форум не може да отиде по-далеч от неговото формулиране.

Същото се отнася в голяма степен и за останалите въпроси, поставени на срещата - прочита на миналото, необходимостта да се освободим от комунистическото наследство вътре в себе си, за истината в политиката, за издигането на кадрите отдолу, за ролята на семейството в обществото, за повишаване на правомощията на местната власт и т.н. Защото след тяхното назоваване остава да неизяснен проблемът как конкретно трябва да се подходи за тяхното решаване.

Разбира се, поставянето на въпросите, само по себе си, е изключително важно. Трябва, първо да се формулира задачата, за да се знае какво трябва да се решава и в това се състои смисълът на срещата. В това е и основната заслуга на организатора “Клуб 10”. Ако искаме, както каза Надежда Михайлова, да знаем дали посоката е правилна и по какъв начин всеки от нас вижда бъдещето си, именно такива срещи са необходими. Но заслуга на клуба е и в самото му създаване. Най-после се разчупи досегашната схема и се осъществи отдавна обсъжданата в СДС възможност за образуване на клубове от хора с еднакви интереси, в добавка на кварталните клубове. Иска ми се да вярвам, че това е само началото, защото решения на проблемите могат да се предложат само от групи от хора, обединени освен от общи политически интереси, още и от близка професионална квалификация. Единствено тогава предложените решения ще престанат да бъдат любителска импровизация или, в най-добрия случай, лично мнение на отделни експерти. В очите на един широк форум някои от решенията, предложени от такива групи, могат в момента дори да се окажат непопулярни, но ефектът от тяхната реализация ще бъде несъмнено положителен и по късно ще бъде оценен. Нашите политици трябва най-после да се научат да търсят становището на тези професионалисти и да се съобразяват с него при вземането на политическите решения. Някои от погрешните ходове, както по време на нашето иначе успешно управление, така и на дейността ни като опозиция, биха били избегнати, ако това беше въведено като практика.

Отправеният в едно от изказванията призив да се освободим от угризения за станалото напоследък в СДС, само отново ни накара да се замислим. Защо хора, с които вървяхме толкова дълго заедно, ни обърнаха гръб с високомерие, без убедителна аргументация и без видимо съжаление? Къде сбъркахме? Нашият избор ли беше лош, или отново бяхме наивна жертва на чужди козни? Но мъдростта, която проявиха участниците на срещата, като не се подадоха на изкушението да отправят нападки към своите довчерашни редови съмишленици, ми дава основание да бъда оптимист за бъдещето. Защото рано или късно и на тях ще стане ясно, че всички сме заедно от една и съща страна на барикадата.

 Статията ще бъде предоставена за печат и във в. “Про и Анти”.

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо