Според последното проучване на МБМД половината от запитаните предпочитат да живеят във времето на социализма, времето отпреди 1989 година. Този резултат отдавна не е новина и вероятно с пълно основание беше леко загърбен от анализаторите в медиите. За сметка, разбира се, на процентите одобрение или неодобрение към наличните партии и политически персони. Макар и в това вече да е ясно кому се пада голямото парче от социологическата торта при едни бъдещи избори.

И все пак половината от тази торта принадлежи на хората, избрали миналото като свое убежище. Този факт трудно би могъл да бъде загърбен. В голяма степен той дава обяснение на сегашните нагласи на обществото, на големия процент одобрение за партия като БСП и на още по-големия процент песимизъм спрямо настоящето (отново половината от запитаните!). Носталгията по социализма продължава да бъде най-големият скрит запас от гориво, който винаги може да влезе в употреба при предизборни маневри. Основната част от носталгичния петрол в този кладенец беше натрупан тъкмо в последните петнайсет години. Благодарение на действията на едни и бездействието на други правителства. В този смисъл всеки е долял по нещичко.

Забележително е, че по отношение на миналото и неговото интерпретиране днес в обществото се успоредяват две на пръв поглед противоположни тенденции. От една страна, все по-силен е гласът на анализатори, които приканват да забравим миналото, да го загърбим, да не губим енергия в разравянето на стари неща, а да гледаме напред. Любопитно в случая е, че този глас идва както от ляво, така и от дясно. Това може да звучи разумно, но едва след като реално сме се справили с нашето минало, когато сме го изговорили, преработили и действително преживяли. В противен случай какво ще правим с тези 50 процента, които не искат да излязат от онова време, чувстват се добре и сигурно там. И ако те продължат да се увеличават и стигнат до 99 процента, трябва ли да вървим към референдум за връщането към друг обществен строй? Стратегията "каквото било, било", боклукът - под килима, краденото - в мазето, че сега е друго време и чакаме гости от Европа, е твърде подозрителна. И най-малко е загрижена за бъдещето.

Другата тенденция, траеща с неувяхващ успех през тези 15 години, е изваждането на частния живот на политическите персони от онова време. Този тип "гобленна" литература, разкриваща скрити за обикновения човек сцени от "живота на първите" по онова време, все още се радва на висок читателски интерес. От последния бодигард до бившия шеф на Шесто продават (и то добре) куртоазно-политическите и приключенски романи за тогавашното висше общество. Като свидетели и участници, което вече минава тук за добър вкус и повод за гордост.

И така, докато от едната страна викат да не се ровим в социализма, от другата ни го продават като документално гобленче, мило и забавно, разкриващо "цялата истина" от първа ръка. Но защо все тази ръка...