15-04-2004

Ситуацията в Ирак постепенно се стабилизира, престрелките стават все по-редки, а съобщенията за отвлечени чужденци - все по-ненадеждни. Един от похитените обаче се оказа наистина отвлечен и за жалост е наш сънародник, журналист, който работи за френския телевизионен "Канал+".

Париж настоява за незабавното му освобождаване, съобщи БиТиВи. 40-годишният българин е снимал документален филм, когато станал свидетел на атака срещу военен конвой на около 50 км южно от Багдад. Той е софиянец и от пет години работи за седмичното предаване "Льо вре журнал" (истинските новини).

Йорданов пристигнал в Ирак с оператора Иван Серийо, за да отрази безредиците в Кербала и поведението на българския контингент. Операторът е бил освободен почти веднага след похищението, а репортерът влиза в списъците на над 30-те чуждестранни граждани, за които се знае или предполага, че са отвлечени от метежниците. Сред тях имаше японци, американци, китайци, руснаци... Някои вече бяха освободени, съдбата на неколцина е неизвестна, а част от обявените за отвлечени научиха от медиите, че са били похитени.

Снощи около 23 часа българско време е обстрелван наш патрул в Кербала, при изпълнение на задача за опазване на реда в града, съобщават от пресцентъра на Министерството на отбраната. Почти по същото време е осъществено паралелно и второ нападение - срещу база “Кило”, в която е разположен българският контингент. При двете атаки няма пострадали българи, не са нанесени и материални щети.

Междувременно няколко от военнослужещите ни в Кербала, пожелали преди това да се завърнат в България, са оттеглили рапортите си за напускане на мисията. Това е съобщил началникът на Генералния щаб на Българската армия ген. Никола Колев преди да замине за Белгия. Промяната в настроенията е обяснима - безредиците стихват и коалиционните сили постепенно възстановяват реда в страната.

Онези, които желаят поражение на Джордж Буш и съюзниците му са много – пише в руския вестник “Новая газета” Павел Фелгенгауер. Но никакво “всеобщо въстание против окупацията” засега не е избухнало, добавя той. Ал Садр е 31-годишен - твърде млад, за да бъде обявен за аятолах и да се нареди между лидерите на шиитите, продължава по-нататък публикацията. Според нея, “Армията на Махди” наброява няколко хиляди зле организирани бойци и е създадена за разрешаване на вътрешни конфликти в шиитската общност. Поради това тя не е способна да противостои сериозно на коалиционните сили, заключава авторът.

Американците и техните съюзници разполагат с разузнавателна информация от космоса и от полети на безпилотни самолети. Тя се обработва от полева компютърна мрежа, достъпна за командирите на неголеми войскови подразделения. Те добре знаят къде е врагът и накъде се придвижва, което позволява да се реагира с гъвкавост и бърза предислокация, вместо да се струпват ресурсоразхождащо големи войскови групи и техника. “Армията на Махди” успя да осъществи само няколко спорадични въоръжени нападения, продължава Фелгенгауер. Единственият по-сериозен сблъсък е бил този при Фалуджа, където за няколко дни 2000 морски пехотинци успяват да превземат града, като дават двадесетина жертви срещу над 400 от страна на метежниците по техни признания. При сходни по мащабите и вида си улични сблъсъци в Грозни през 1995, 1996 и 2000 руските войски даваха хиляди човешки жертви и губеха стотици единици военно-транспортни и бронирани машини, припомня авторът на “Новая газета”.

Той акцентира върху невоенните мерки, предприемани от коалиционните сили за възстановяване на страната. Износът на петрол вече достига количествата отпреди началото на военната операция и носи на временното иракско управление приходи от над $60 млн. дневно. Благодарение на това заплатите на учителите, лекарите и държавните служители бяха увеличени десетки пъти (!!!). Разкрити са 200 000 нови работни места (!!!). Темпът, с който нараства вътрешният брутен продукт, наближава 45% годишно (!!!). Според допитванията, повече от половината иракчани смятат, че животът е станал “съществено по-добър” след окупацията.

И това е още една причина, поради която “всеобщото въстание” засега се отлага, колкото и да е желано обратното в Москва и Париж, заключава Фелгенгауер, чиято статия “Всеобщото въстание се отлага” предлага на читателите си “Новая газета”.