Усложняването на ситуацията в Ирак предизвика в България реакции, които вече сме виждали. Първанов се угрижва, министрите Свинаров и Паси уверяват, че са взети необходимите мерки, генералите нещо мърморят, а царят-премиер го няма. Или е тук, но придобива все по-отсъстващ вид. Междувременно медиите усилват гражданските тревоги - "Какво още чакаме?", "Да изтеглим момчетата от Ирак!" Няма как да бъде иначе, след като управляващите не направиха особени усилия да обяснят адекватно българската позиция по Иракската криза. Какво ли не чухме като оправдание за изпращането на българския контингент - че така ще си гарантираме приемането в НАТО, че с участието си в антитерористичната коалиция ще имаме очи да искаме изплащане на иракския дълг към България... Все аргументи, които трябваше да убедят практичната българска душа, че едва ли не, след като съюзниците са свалили Саддам, е дошло време да ударим кьоравото с един символичен батальон. Само дето се оказа, че мисията няма да е символична.

А докато полудясното, полуцентристко, полулиберално правителство предлага според случая ту десни, ту центристки, ту либерални полуаргументи, лявопатриотичните медии систематично дуднат, че американците в Ирак са агресори, а българските войници нямат работа там. Няма нищо по-последователно от провинциалната вгледаност в "своето". След бомбените атентати в Мадрид на преден план в лявонационалистическата истерия излезе нов елемент - участието ни в съюзническата коалиция прави самата България мишена за терористични атаки. Демек, да се изтегляме, докато не са взривили НДК.

Точно на тази изолационистка логика разчитат терористите. В Испания удариха джакпота, преобръщайки общественото мнение три дена преди изборите. Аснар падна, а социалистическият победител обеща да изтегли испанските войски от Ирак. Както отбелязаха политическите наблюдатели, за пръв път тероризмът оказа директно влияние върху сърцето на западния тип демокрация - изборите, а оттам - и върху политиката. Атентаторите накараха испанците да мислят така, както на тях, атентаторите, им изнася. "Не ни закачайте и ние няма да ви закачаме" е официалното послание на всеки терорист и фанатизиран шейх, но това е за пред света. Истинското послание е "Виновни сте всички". Затова и бомбите не подбират. Жени, деца, млади, стари, бедни, богати - който се случи. И софийските кучета вече разбраха, че светът се глобализира, но мнозина отказват да схванат, че глобализацията не е само интернет и пържени картофки в "Макдоналдс". Глобализира се насилието, а това означава, че и сигурността трябва да се мисли глобално, извън завещаните от XIX век категории на националната държава. Чуваме, че университетите променят програмите си, защото през лятото хиляди студенти са на бригади в САЩ и Западна Европа. Отворен свят - но и опасен свят. Време е в дневния ред на обществото да залегне мисълта, че България не може да се присламчва към благата на западната цивилизация, без да поема и своите отговорности в опазването й. Не защото чакат на нашата армия. А защото се изисква солидарност не само в консумацията, но и в съграждането, развитието и съхраняването. В това отношение Ирак е пробен камък и начало.