|
|
В московския Дом
на журналистите беше представен двойният компактдиск “Жертвите на
политическия терор в СССР”. Изданието е подготвено от
международното общество “Мемориал”, комисията по реабилитацията на
жертвите на политическите репресии при президента на Русия, Музея
и обществен център “А. Сахаров” и регионалната обществена
организация
"Открытая Россия".
Дискът съдържа имената на почти милион и половина души, които са
били репресирани в годините на съветската власт.
По съставянето
на базата данни са работили не само тези четири организации, но и
многобройни изследователски групи и организации от всички
републики на бившия Съветски съюз. Издадените дискове, освен
базата данни за жертвите на политическия терор, съдържат и
информация за Главното управление на лагерите, карта на ГУЛАГ,
документи, информация за творчеството и бита на лагерниците,
сталинските разстрелни списъци*,
информация за НКВД и за репресиите в СССР след Сталин, а също
данни за реабилитацията на жертвите на политическия терор.
Арсений Рогински, председател на ръководството на международното
общество “Мемориал”,
отбелязва, че за подготовката на материала за изданието са били
необходими почти десет години, но до момента не са могли да
съберат всички данни. Според него включените в диска жертви на
политическия терор в СССР - малко повече от 1 300 000, е число,
което е поне десет пъти по-малко от реалното.*
Арсений
Рогински:
По най-формални пресмятания хората, на които са дадени справки, че
са били жертви на политическите репресии, би трябвало да са десет
пъти повече. А понеже за тази работа трябваха десет години, това
означава, че при същите темпове, със същите усилия и при същата
пасивност на държавните органи ще трябва да работим още 100
години. Защо направихме този диск? Разбира се, първо заради
паметта. Опитвахме се да осъществим казаното от Ахматова:
"хотелось бы всех
поименно назвать".
Второ, заради предупреждението към обществото и към властта какво
се случва в страна, където властта не е контролирана от
обществото. И трето, ние много бихме искали не само тези имена, но
и огромното количество най-различни други материали в диска (а там
има много уникални и архивни материали, все още непубликувани, и
много материали от различни документални сборници и справочници за
терора) да станат основа за национална дискусия за миналото. Едва
когато този диск е в ръцете на всеки учител по история, едва
тогава ще започне тази дискусия и тогава може би ще придобием за
бъдещето урока на миналото.
Ирина Ясина, директор на
просветителските програми на обществото
"Открытая Россия":
За
нас е много важно адресат на този диск да не се окаже само тесният
кръг хора, които и без това знаят истината, а и младежта. Тези
хора, които сега учат история, от които се очаква да бъдат горди
със страната си. В последно време това е модна тема у нас, самият
президент призова да се гордеем с историята си. Понякога няма с
какво да се гордееш. Аз като гражданин на своята страна не мога да
се гордея нито с 1937 година, нито с гладомора (глада в Украйна
1932-1933, предизвикан от съветските власти), нито с много други
епизоди.
Юрий Самодуров,
директор на Музея и обществения
център “А. Сахаров”:
Ние и до днес не можем да разберем наследници ли сме на онази
държава, която съумя заради висши цели да унищожи, да осакати
живота на десетки милиони хора. До днес ние не сме решили – нито
народа, нито държавата, нито обществото - срамуваме ли се от
извършените престъпления или не се срамуваме. Една част от нашия
влиятелен елит очевидно не се срамува. Но работата дори не е в
това, че не се срамуваме, а в това, че почти нищо не знаем и
затова не можем да учим нормално в училищата и в институтите. В
днешните учебници (нашият музей наскоро поръча такъв преглед на
всички учебници за училища и висши учебни заведения по история и
обществознание) на това, че в нашата страна са били унищожени
десетки милиони хора, са отделени два абзаца, понякога страничка,
и то е оставено без оценка. Няма нито правна оценка, нито
исторически опит за оценка, нито морална оценка на тези събития и
на този исторически период в нашите училищни и университетски
учебници.
Михаил Саленков, кореспондент на Радио Свобода:
Международното общество “Мемориал”
вече много години събира база данни за жертвите на политическите
репресии. Сътрудниците на “Мемориал”, както и други
правозащитници, отбелязват, че през последните години става все
по-трудно да получиш достъп до архивите и да работиш с документи.
Арсений Рогински даде пример с архива с данни за разстрела на
съветски политзатворници в град Орел.
Арсений
Рогински:
Тъй като там има подписи на изпълнителите, тези документи стават
секретни. 90% от документите за механизма на разстрелите за
съжаление са унищожени, но останалите 10% на практика са също
засекретени.
Александър Яковлев, председател на комисията по реабилитацията на
жертвите на политическите репресии:
От
морална гледна точка това е покаяние. От политическа гледна точка
е принос към изграждането на гражданско общество. Без гражданско
общество демокрация няма.
Михаил Саленков:
Александър Яковлев смята, че в действителност жертвите на
политическия терор не са десет пъти повече, а двадесет, ако не и
повече.
Александър Яковлев:
Това се отнася само до тези хора, които са минали през съда.
Това
се
смята за статистика, може да се изрази в цифри. А какво да кажем
за пет и половина милиона селски семейства, които без никакъв съд
са били заточени от юг на север? Тях никой не ги е съдил,
изпратили са ги на заточение по разпореждане от ЦК. Това не е съд,
това е бележка, указание, решение. Или пък за жертвите на глада?
Те са жертви на същата репресивна власт. Пет милиона в 30-те
години и повече от пет милиона в гражданската война, повече от
десет милиона са загинали от глад. Ние знаем ужасни неща за
решения на областните комитети на партията за борба с канибализма.
Аз смятам, че са 25 милиона.
Михаил Саленков:
Според официалните данни
броят на жертвите на политическите репресии е над десет милиона
души, но техният общ брой до сега не е установен..
Излъчено по
Радио "Свобода" (с
незначителни съкращения)
- - - - - -
* С
списъци на хора, осъдени по лично нареждане на Сталин или
най-близките му
съратници от
Политбюро на различни наказания, но в огромното си мнозинство – на
разстрел. В основата на публикацията са 383 списъка от 1936-1938 с
44 500 имена, но са включени и няколко списъка от 1940, 1942 и
1950 с още 1125 имена. (бел. Б. С.)
Публикацията
подготви Борислав Скочев |
