|
|
Страните
от Европейския съюз внесоха в Комисията на ООН по правата на
човека в Женева
проект за резолюция, който
критикува Русия за нарушаването на човешките права в Чечения. В
Москва това бе посрещнато с раздразнение. Но фактите, на които се
опират обвиненията, са събрани в голямата си част от руски
правозащитни организации.
В началото на 2004 в Чечения все
така системно са извършвани сериозни нарушения на човешките права
– както от федералните сили, така и от чеченски бойци. При това
нарастващия брой “изчезвания” се приписват на все по-агресивно
проявяващите се въоръжени формирования, действащи под
ръководството на сина на Ахмад Кадиров (обикновено така и ги
наричат - “кадировци”); много чеченци казват, че от тях се
страхуват дори повече, отколкото от “федералните”.
По данни на правозащитния
център “Мемориал”, извършващ системен мониторинг на ситуацията
върху една трета от територията на Чечения, за първото тримесечие
на 2004 в републиката са били отвлечени 78 души, от които 41
впоследствие са “изчезнали”. За същия период по причини на
въоръжения конфликт са загинали най-малко 30 мирни жители. Няколко
скорошни примера, констатирани от Amnesty International,
Human Rights Watch и Правозащитния
център "Мемориал":
-
На 18 март 2004 в 2 часа хора с
маски и камуфлажни униформи отвеждат 24-годишния Тимур
Хамбулатов от дома на Хамбулатови в село Наурское в Северна
Чечения. По думите на роднини тези хора се представили за
сътрудници на ФСБ и заявили, че смятат да отведат Тимур в
местния отдел на МВР по подозрение за участие в незаконните
въоръжени групи. На сутринта Тимур Хамбулатов починал. На
видеозапис, получен от “Мемориал” от роднини, е заснето
обезобразеното тяло със следи от изтезания.
-
Към 2 часа на 27 март 2004 в село
Дуба-Юрт, Шалински район, с осем военни коли пристигнала голяма
група въоръжени хора с маски и камуфлажно облекло. Последвала
спецоперация в 19 къщи; били задържани 11 мъже на възраст от 28
до 44 години. Трима задържани скоро след това били освободени
недалеч от селото, но останалите осем “изчезнали безследно”. По
неофициални канали близките успели да установят, че тези осем
души са задържани в руската военна база в Ханкала. Прокуратурата
отрича това.
За 15 април 2004 е предвидено
публикуването на доклада на британския Фонд за помощ на жертвите
на изтезания, в който за първи път са събрани убедителни
доказателства за изтезания по време на въоръжения конфликт в
Чечения. Материалът под заглавие “Изнасилванията и останалите
изтезания в чеченския конфликт” е основан на данните от
медицинските и психологическите прегледи в лечебния център на
Фонда на 35 души от Чечения, които са поискали предоставяне на
убежище (16 мъже и 19 жени). По време на прегледите 16 жени и 1
мъж признали пред лекарите на Фонда, че са били изнасилени. В 13
случая се твърди, че това е извършено от федерални военнослужащи,
в 3 – от руски милиционери, в 1 – от чеченски бойци. От 17 жертви
10 били чеченци, 5 – със смесен руско-чеченски произход (в това
число и една жена, която заявява, че е изнасилена от чеченски
бойци), 2 – руснаци.
Всички изследвания са провеждани от
професионалисти, които имат дългогодишен опит в интервюирането на
жертви на изтезания и други форми на сексуално насилие. Фондът
приема показанията на пострадалите за убедителни и съответстващи
на други подобни ситуации.
Правозащитниците отдавна
предполагат, че сексуалното насилие в конфликта в Чечения има
масов характер, но поради позорността на това явление в Кавказ
документирането на такива нарушения доскоро беше изключително
трудно. Медицинският фонд за помощ на жертвите на изтезания е
установил, че повече от половината от заявените пострадали са
изпитвали усещане на срам или позор заради преживяното, дори
намирайки се на значително разстояние от мястото на събитието.
Една от жените разказала, че е била подложена на обиди и физическо
насилие от съседките си, когато научили за изнасилването.
В доклада на Медицинския фонд за
помощ на жертвите на изтезания са документирани и други видове
изтезания и непозволено третиране, включително многократни побои и
причиняване на изгаряния. Лекарите на Фонда са констатирали
повреждания на гръбнака, счупвания на
кости и наранявания на бъбреците. Събраните показания съответстват
на данните за характерните видове изтезания в Чечения, събрани от
други участници в това Заявление.
Положението на бежанците
Руските власти продължават да
оказват натиск върху хиляди бежанци в палатковите лагери на
територията на Ингушетия, принуждавайки ги да се завръщат в
Чечения без да взимат под внимание основателните опасения на тези
хора, свързани със ситуацията с безопасността в републиката.
Правителството не е изпълнило повечето от обещанията си да осигури
алтернативно настаняване на тези, които изразяват желание да
останат в Ингушетия. Държавните пунктове за временно настаняване в
Грозни, където накрая се оказват мнозинството от завръщащите се,
не могат да бъдат признати за приемливи.
На 1 април властите закриха
“Спътник” – четвъртият голям палатков лагер в Ингушетия за
последните шест месеца. Жителите на лагера разказваха на
Amnesty International,
Human Rights Watch и ПЦ "Мемориал", как
с обещания и заплахи са ги принуждавали да се завърнат в Чечения.
По думите на бежанци длъжностните лица са им обещавали да им
изплатят компенсация за загубените жилища и имущество, ако се
завърнат, като същевременно са предупреждавали, че оставащите ще
загубят правото си на хуманитарна помощ. Бежанците са разказвали
също как представители на правоохранителните органи са заплашвали
да подхвърлят наркотици или патрони на тези, които не искат да се
завръщат. Представители на Amnesty
International, Human Rights Watch и ПЦ "Мемориал"
са установили, че аналогична тактика се прилага в момента и в
“Сацита” – последният останал в Ингушетия палатков лагер.
Много бежанци, изгонени от
палатковите лагери обратно в Чечения, се оказват в така наречените
пунктове за временно настаняване. При проверката в четирите такива
пункта в Грозни в края на март от представители на
Human Rights Watch и ПЦ "Мемориал" е
установено, че условията там не съответстват на международните
стандарти. Във всеки от пунктовете има извънредна пренаселеност: в
стаите за шест човека с площ 14 кв.м. са настанени осем или повече
човека. Нито в един няма водопровод и работеща канализация;
доставянето на хуманитарна продоволствена помощ е нередовно и
недостатъчно; много от завърналите се казват, че въобще не са
получавали хуманитарна помощ.
От представителите на горните
правозащитни организации също беше установено, че властите не
изпълняват обещанията си за изплащане на компенсация за загубеното
имущество на завръщащите се. Нито един от запитаните в Грозни
жители на пунктовете за временно настаняване не е получил тези
пари. Мнозинството се оплаква, че на техните заявления не се дава
ход или че имената им загадъчно изчезват от списъците за
получаване на компенсации.
Ситуацията в Ингушетия
Нарушенията на човешките права,
отдавна станали характерна особеност на чеченския конфликт, все
повече се разпространяват и в Ингушетия. Само за 2004
ПЦ "Мемориал" е получил информация за
десетки случаи на “изчезване”. В последните месеци правозащитните
организации констатираха редица случаи на екзекуции без съд и
нападения срещу мирни жители, в резултат от които хора загинаха
или бяха тежко ранени.
Няколко примера на сериозни
нарушения в последно време, констатирани от Amnesty
International, Human Rights Watch и ПЦ "Мемориал"
в Ингушетия:
-
На 11 март 2004 колата на
заместник-прокурора на Ингушетия Рашид Оздоев е била спряна от
въоръжени хора при село Верхние Ачалуки, а Оздоев е арестуван.
Очевидци са съобщили на роднините, че отначало е бил откаран в
управлението на ФСБ в Магас, а оттам – в базата на федералните
сили в Ханкала, където е задържан под друга фамилия. На 15 март
прокуратурата на Ингушетия е образувала углавно дело за
отвличането, но досега местонахождението на Оздоев не е
официално потвърдено. По думите на близки Рашид Оздоев се е
занимавал с разследването на незаконни действия на ФСБ.
-
Към 22:30 часа на 25 март 2004
руски военен хеликоптер е обстрелял лека кола, спряна на брега
на реката при село Слепцовское -
очевидно умишлено нападение срещу невъоръжени мирни жители.
Когато четирима от пътниците изскочили от колата, по тях от
хеликоптера изстреляли няколко ракети. 20-годишният Муса Хамхоев
загинал на място. Още двама юноши са получили тежки наранявания
и били закарани в местната болница, където 16-годишният Ибрахим
Хашагулгов починал от раните си след седмица. Състоянието на
третия младеж остава тежко. Няма сведения за четвъртия пътник.
Прокуратурата на Ингушетия е образувала углавно дело.
-
Около 17 часа на 2 март 2004
51-годишният Иса Хазбиев с жена си и дъщеря си, докато пътували
с кола, наблюдавали в района на Алтиево, където живеят, как
въоръжени хора с три коли спрели друга кола. Измъкнали от нея
пътник, когото захвърлили на земята. Когато той се опитал да
пропълзи настрани, въоръжените го застреляли. Хазбиев спрял на
около 40 метра от това място, като не се решавал нито да обърне,
нито да продължи пътя си. Забелязали спрялата кола, трима от
въоръжените стреляли по нея без предупреждение. Хазбиев бил
ранен в рамото и в крака. Неговата 24-годишна дъщеря била ранена
в шията и в главата и след три дни починала в болницата.
Впоследствие представители на ПЦ “Мемориал” получили
свидетелства, че въоръжените хора са били сътрудници на ФСБ в
републиката.
Публикацията подготви Борислав
Скочев |
