|
|
Доживяхме немислимото допреди
само десетина години - пред щабквартирата на НАТО в Брюксел се
развя и българският национален флаг. Оттук нататък историята ще
отдаде заслуженото на онези далновидни и смели българи, които
направиха чудото възможно. Нека си кажем на добър час и да гледаме
на света с нови очи.
Много се изговори и изписа за
членството ни в Организацията на северноатлантическия пакт.
Коментарите на тази тема се занимаваха със значението на
членството за България - в повечето случаи изчерпателно и
компетентно.
Една друга страна на въпроса остана
обаче встрани и кой знае защо и досега не є се обръща достатъчно
внимание. А тя е страшно интересна. Става дума за значението на
най-голямото досега разширение на пакта за самия него. А оттам и
за промените в геополитическото статукво, и в съотношението на
световните сили, които ще определят международните отношения през
целия ХХI век. А сигурно и след това.
Нека проследим как (а да се опитаме
да си обясним и защо) се е разширявал алиансът от деня на неговото
раждане на 4 април 1949 г. - на който именно ден във Вашингтон се
полагат първите подписи за съюз на страните учредителки: 10
европейски държави - Великобритания, Франция, Италия, Белгия,
Холандия, Люксембург, Португалия, Норвегия, Дания и Исландия и 2
американски - Съединените щати и Канада. Какво подтиква тези
държави да се обединят?
Отговорът е лесен:
чувството за уязвимост и логичният
стремеж за противопоставяне на станалата вече твърде явна заплаха
от страна на болшевишка Русия.
Винаги съм твърдял, че
комунистическата външна политика след победата над хитлеристка
Германия беше невероятно глупава. Не се чудете, моля, на тази
силна дума. Но да - според мен през всичките години на това, което
бе наречено "студена война", комунистическият режим в Москва
водеше външна политика толкова в основите си нереалистична,
толкова неразумно подценяваща капиталистическия свят като
противник, толкова надценяваща пък собствените възможности, че
крайният резултат от глобалното противопоставяне на двете
обществено-политически системи просто не можеше да бъде друг. От
един момент нататък за пълната победа на Запада над Изтока можеше
вече да се говори не с дали, а с кога. Съветската външна политика,
ръководена от закостенели фигури като Вишински, Молотов, Громико,
не само беше склерозирала, неспособна за каквато и да е гъвкавост,
ами сякаш бе ослепяла за реалностите, впускайки се в провокации,
които просто тикаха западните демокрации към обединяване.
Какво се бе случило преди 4 април
1949 г.
Ето само най-фрапантното: учреден бе
Коминформът, октомври 1947 г. (т. е. възкръсна Коминтернът),
комунистически преврат в Чехословакия, февруари 1948 г., блокадата
на Берлин, април 1948 - септември 1949 г., комунистическо
партизанско движение в планините на Северна Гърция от 1947 г.
нататък до унищожаването му през 1949 г. след десант на англичани
и американци на Егейския бряг. С една дума НАТО се появи като
логична реакция на осъзнат факт: именно, че споразумението за
уредбата на света след голямата война между "тримата големи" в
Ялта от 1945 г. е било само за замазване на очи, че комунизмът
действително се стреми към световно господство и че елементарното
чувство за самосъхранение на западната цивилизация изисква
свободният свят да обедини ресурсите си. Да има в това развитие
нещо странно?
Първото разширение на НАТО стана
през 1952 г., когато бяха приети Турция и Гърция. Какво се случи
преди това? Китай и СССР сключиха договор за приятелство и
взаимопомощ, февруари 1950 г. Избухна Корейската война, юни 1950
г., китайска армия нахлу в Тибет, октомври 1950 г., на Корейския
полуостров китайски и севернокорейски войски атакуваха силите на
ООН от север, в обкръжение останаха 15 000 американски бойци,
ноември 1950 г., комунистите отново завзеха Сеул, януари 1951 г.;
в Корея силите на ООН стигнаха 500 000, започнаха нови преговори,
септември 1951 г.
Второто разширение на НАТО е през
1955 г. - приета е Федерална република Германия. Третото е през
1982 г. - приета е Испания. Няма смисъл, нали, да се питаме защо
победената уж Германия влезе в НАТО, защо и бившата франкистка
Испания - също.
Западът вече знаеше с кого си има
работа
Въпросът се свеждаше до нещо колкото
просто, толкова и деликатно, и трудно - с убедително възпиране на
нежелани авантюри, дошли като плод на раздутото самочувствие на
съветската военщина, да се удържа ядреното "равновесие на ужаса",
докато безмилостните закони на икономиката си кажат думата. В това
отношение Западът, разбира се, успя. Но развитието на нещата се
ускори извън и най-оптимистичните очаквания едва след 1980 г.,
когато за президент на САЩ беше избран "третостепенният холивудски
актьор" Роналд Рейгън. Който обаче беше достатъчно умен, за да
разбере как да бутне първата плочка на доминото. Като вдигна
военния бюджет на САЩ до фантастичната за времето си сума от 300
милиарда долара годишно и като оповести изграждането на още
по-фантастичната като стойност система за "звездни войни", той с
един замах предреши изхода на студената война. И щяха да минат
само някакви си девет години, за да падне стената в Берлин, а
после и още две, за да рухне самият СССР заедно с Международното
комунистическо движение и организацията на Варшавския договор.
Какво се случи преди сегашното
най-голямо разширение на НАТО
Случи се това, че избухна третата
световна война. Хич не се заблуждавайте - точно това е
положението, колкото и угриженият от трудностите на всекидневието
българин да не го осъзнава и да не вярва, че нещата са чак толкова
зле. А положението е лошо, макар за нас - според мен, да е зло за
добро. Лошо е, защото такава война цивилизованите страни никога
досега не са водили, защото с изненадващата си поява врагът има
начално предимство и защото ни трябва време и устойчивост, докато
везните се наклонят в наша полза. А е добро, защото, ако тази
война не беше избухнала, ние и до днес щяхме да си бъдем част от
Ориента, а не от общността на народите от двете страни на
Атлантическия океан. НАТО се разширява, реагирайки отново на мощна
заплаха. Такава е истината.
Заплахата от световния тероризъм
обаче е само елемент от визията за бъдещия свят. Че обединеният в
НАТО свободен свят ще опази своите ценности и че в крайна сметка
ще спечели и третата световна война, никакво съмнение не може да
има. Демокрацията трудно влиза във война, но веднъж като влезе,
тежко на противника є. Двадесетият век е ярко доказателство за
тази истина. Но наред с борбата срещу тероризма ще върви и друг
процес - не по-малко мащабен и не по-малко съдбовен за
човечеството - това е преразпределянето на зоните на влияние и
власт в станалото вече твърде мъничко наше земно кълбо.
Това е днес НАТО, събрал в съюз вече
26 държави. Под натиска на реалностите организацията излиза извън
границите на първоначалната си зона на действие. Измества центъра
на тежестта си от Западна и Централна Европа на изток.
Просто се изгражда нова - изнесена
напред, линия за отбрана
С годините тази линия ще продължи да
се измества още по на изток, сигурен съм. Наред за членство ще
дойдат Украйна, Грузия, Армения, дори Азербайджан. Обкръжаване на
Русия? Глупости, няма такова нещо. Русия не представлява заплаха -
нито сега, още по-малко в бъдеще. Става дума за дългосрочна
стратегия, част от която е и самата Русия. Става дума за днешния
еднополюсен свят и за процесите, които ще искат да го променят.
Как? И кой?
Както винаги е ставало в историята,
откакто преди 38 000 години се е появил homo sapiens - пещерното
семейство, племето, народът, съюзът расте по-бързо от съседа,
който е сам, изпреварва го като сила. Вярно, че в ХХI век
числеността не е вече решаващ фактор, ала все пак - при наличието
на съвременните технологии човешките маси не са шега работа. Да не
говорим пък как ще им расте относителната тежест в бъдещето. Дори
сега, още в началото на новия век, най-многочислените държави в
света не са вече никак сред бавноразвиващите се. Китай, Япония,
Южна Корея, Пакистан, Индия, Виетнам, Малайзия, Индонезия,
Тайланд, Тайван, Филипините - едни от тях са все "тигри" на новата
епоха.
Има една максима, която според мен е
много точна - който и да я е измислил: ако на една суша живеят два
велики народа, те неминуемо в даден момент ще се сблъскат. А
Евразия е една суша. Мисля, че точно в този контекст трябва да се
разсъждава, когато се питаме от коя страна на сушата е Русия.
Същият контекст с пълна сила важи и за последното (засега)
разширяване на НАТО. |
