|
|
Идеята на Садам
да раздава петрол срещу политическа подкрепа е блестяща в
икономическо отношение. Тази подкрепа му е излизала съвсем без
пари. Рядък случай, когато получаваш нещо срещу нищо.
На него му е
било все едно дали ще продаде петрола си на Х, У или
Z.
Цената е една и съща. Но ако го продаде на
Z,
който е публична личност, с връзки и влияние, а и си е направил
труда да дойде до Багдад, с което вече е изразил някаква позиция в
тези трудни времена, то този
Z
(нямаме непременно предвид лицето Захари Захариев, станало
известно покрай случая), след като се върне у дома, ще се
чувствува длъжен да направи нещо за Садам. Да прокара резолюция,
да направи публикация или просто да каже добра дума за него
тук-там. Защото ако не го направи, на следващата година няма да
получи нищо.
Добрата новина
се разнася бързо и в Багдад започват да долитат като мухи на мед,
да го наречем, най-различни физически лица или пратеници на лица
и/или организации, за да целунат ръка на диктатора и да получат
количеството петрол, на което той ги е оценил.
Разбира се,
целуване на ръка в буквалния смисъл на думата не е имало. И тези,
които са ходили там, не са си носили дамаджани, с каквото
впечатление остава читателят на българските вестници. Те просто са
получавали един лист хартия, нещо като купон, срещу който са
можели да закупят в някое иракско петролно пристанище определено
количество петрол, например по програмата “Петрол срещу храни”.
Разликата между стойността на покупката и стойността след
продажбата му на международния пазар е печалбата на търговеца.
Нито г-н
Захариев, нито БСП са лица, които могат да извършат подобна
операция, най-малкото, защото не разполагат с необходимия капитал.
Те просто са преотстъпвали купоните си на някоя търгуваща с петрол
фирма срещу определена комисионна. По някои изнесени в печата
случаи можем да оценим тази комисионна на около четвърт до половин
процент от стойността на отпуснатия петрол.
През 1998 БСП е
получила купони за 12 милиона барела петрол. Ако приемем ниската
цена от 20 долара за барел и намерим колко е 0,25% от тях, става
ясно, че през тази година БСП може да е гушнала комисионна за
около 600 хиляди долара. Е, не е кой знае каква сума за една
голяма партия. Още повече, че не се знае колко от тях са влезли в
партийната каса и колко са залепнали по пръстите на лицата,
осъществили операцията. Но и половината да са влезли, пак е една
добра сума за кандидат-президентска кампания, например.
Съпоставена са парите, получавани от Милошевич (спомнете си с
колко беше хванат на Калотина сина на Николай Добрев по същото
време), сумата изглежда достоверна. Можем да направим проверка и
от трета посока. Днес на “Позитано” 20 нямат пари да си платят
парното. Заседават на студено. Това подозрително съвпада с
обстоятелството, че основни спомоществователи като Милошевич и
Садам са вече в затвора. А Путин не дава, Ким Чен Ир - далече,
Кастро – гол като тояга, Кадафи пък нещо сменя ориенацията...
Това, което е
ставало през 1998, най-вероятно е ставало и през 1999, 2000 и
2001. Ами ако се окаже, че президентът на всички българи Г. С.
Първанов е станал такъв с паричната помощ на Садам Хюсеин, същият,
който е и причина да бъдат убити български войници в Ирак?
На
чието погребение президентът беше толкова тъжен, че се чудехме
кого по-напред да ожалим - него ли, жертвите ли?
Тогава той ще се
окаже натоварен с морална отговорност. Моралната отговорност не е
на мода у нас. Конституцията не предвижда за нея никакви санкции.
Общественото мнение – още по-малко. Затова се налага да отидем
по-нататък.
В Ирак, както
навсякъде, има кръгове, загрижени за интересите на страната си.
Един от проблемите на Ирак е неизплатимият многомилиарден външен
дълг. В интерес на страната е този дълг да бъде поне частично
опростен. Тези кръгове вече имат достъп до архивите на Садам.
Ами ако
публикацията в “Ал Мада”, която повдига края на завесата пред тези
архиви не е случайна? Ако с нея определени кръгове отправят
определено послание към всички, облажили се покрай диктатора?
Послание, което гласи: “Днес ние повдигаме само края на завесата.
Вие знаете какво се крие зад нея. От вашето поведение зависи дали
ще я дръпнем докрай. И ще го направим, ако не действувате в наш
интерес”.
Да, ще им се
вгорчи живота на някои. Дълго след като Садам го обесят в Багдад
някои хора ще се будят нощем плувнали в пот. Това е като да си
сключил договор с дявола. Когато му продадеш душата си, то е
завинаги. Полученото от него отдавна е изядено, изпито и
метаболизирано, а задълженията остават. И един ден - хоп, сметката
пристига.
И, току виж,
тогава на президента му домилее за народа на Ирак дотолкова, че от
среди, близки до него, да тръгне инициатива за опрощаване на
иракския дълг към България.
Какво става,
когато се окаже, че държавният глава е зависим от чужда воля? Че
може да бъде шантажиран? И затова не може да изпълнява нормално
задълженията си? Замирисва на национално предателство. (Това вече
не е морална, а чисто материална отговорност.) И на процедура за
натирване на президента, която, кой знае защо, някои се опитват
да наричат с чуждата дума “импийчмънт".
След което
президент ще ни стане недоразумението Ангел Марин. Защото
Конституцията предвижда длъжността вицепрезидент.
А защо
Конституцията предвижда тази длъжност? Защото бащите й са чували,
че и в американската конституция има такава длъжност. А че и в
Америка вицепрезидентът е отживелица и го търпят само заради
консерватизма на американската политическа система – това не са
чували. И сега, за да го махнем, трябва да свикваме Велико народно
събрание.
Ето какви
домашни вълнения може да предизвика едно хрумване на някой
диктатор някъде на другия край на света. Дали същия не се смее
тихичко в килията си вечер, почивайки след дневните грижи, като се
сети за онзи... как се казваше... първанката май, и той лапна
въдицата, хе, хе...
Какво да се
прави – глобализация. |
