|
Въвеждането на една и съща като размер данъчна ставка за облагане
на доходите от капитал, предприемачество и труд, т.е. изравняване
на корпоративните и подоходните данъци за всички субекти
независимо от величината на облагаемия доход (печалба), би ни
донесло несъмнени икономически и социални ползи. Честното и
разумното публично обсъждане на тези ползи е проява на зрелост на
гражданското ни общество, от доказателства за което силно се
нуждаем.
Без претенции за пълнота и изчерпателност те ми изглеждат по
следния начин:
1. Стимулиращ ефект за инвестициите, защото няма да се наказва
прогресивно тяхната нарастваща ефективност. А това означава:
по-голяма готовност във и извън страната за влагане на спестявания
в развитие на нови и разширяване на съществуващи бизнеси в
националното икономическо пространство.
2. Нарастване на размера на средствата, оставащи у хората, с които
те ще бъдат свободни да се разпореждат по свой избор, за своя
сметка и на своя отговорност. А това означава: повече нетен доход
за всички икономически активни субекти и повече автономност на
тези хора от държавата и нейната коварна "благосклонност".
3. По-лесно, по-прозрачно и по-евтино административно обслужване
на събирането на данъци. А това означава: по-малко разходи за
данъчна администрация, по-малко данъчна корупция и фактическо
нарастване на нетните данъчни постъпления в бюджета.
4. По-малко изкушения за данъчни измами (при нисък размер на
ставката обаче!) у бизнеса и наемния персонал. А това означава:
по-висока събираемост на данъците и повече морал в бизнеса, в
публичната администрация и в масовите нагласи на населението,
подкрепящи засега криенето и неплащането на данъци.
5. Повече справедливост в обществото поради подмяната на
деморализиращия принцип "едни пият - други плащат" с оздравителния
"който пие - той плаща". А това означава: по-малко морално
развращаващ и ресурсно разхищаващ и вземащи и даващи, политически
популизъм и повече здрав разум и персонална отговорност в живота
на всички.
6. Силен обратен натиск за намаляване на държавните разходи поради
строгата законова лимитираност на държавните приходи. А това
означава: по-малко държавна бюрокрация, по-малко шансове за
задоволяване на частни интереси чрез държавната власт, по-малко
политическа корупция (баща и майка на всички останали корупции) и
по-ефикасна фискална политика за една бедна и търсеща пътища към
ускорен икономически растеж, а на тази основа и към социално
благоденствие страна.
7. Нараснала данъчна адекватност на България в глобален (ЕС) и
регионален (Югоизточна Европа) контекст. А това означава:
инкорпориране в националната политика на още един важен фактор в
борбата за осигуряване на "конкурентно предимство на нацията" -
виж М. Портър, което в днешния все по-глобализиращ се свят има
съдбоносно значение.
В последна сметка плоският данък добавя мощ в мотора на
българската модернизация, а това на обикновен език ще рече: повече
благосъстояние и по-добри перспективи за избралите да живеят и
работят в България българи и небългари.
Но всичко това би могло да се превърне от възможност във факт при
определени обстоятелства, повечето от които, поне за момента, не
са налице.
Първо, много е важно да се налучка размерът на подходящата за нас
и в настоящия момент данъчна ставка. Това не е никак лесно, тъй
като "налучкването" изисква много вероятностни пресмятания и
сравнения на различни сценарии и варианти, нуждае се от ясна
политическа стратегия за продължаване на реформите в посока към
повече и по-чисти откъм мафиотски и корупционни замърсявания
пазари и за ролята на държавата в реформаторския процес. Трябва да
е ясно, че 10, 12, 15 или 17% не трябва да е произволно избрано
число, както изглеждат повечето от предложенията, идващи от
различни посоки, а число, изведено от вещ и хладнокръвен анализ на
реални състояния, институционални инерции, интернационална среда и
национални цели.
Второ, необходима ни е и подкрепа отвън, но за жалост от Европа,
към която сме се устремили с понякога изглеждащ болезнен,
преговорен ентусиазъм, долитат тревожни сигнали, които ни тласкат
в противоположна на интересите ни посока - към по-високи и
по-прогресивни данъчни ставки. В ЕС има твърде големи данъчни
различия, не съвсем искрени приказки за ползата от данъчна
конкуренция между страните членки, а така също реални и поне
донякъде разминаващи се с нашите, интереси. Например на страните,
най-големи донори на еврофондовете, към които се протягат,
по-често алчно-невъздържано и по-рядко скромно-възпитано, ръцете
на страни бенефициенти, към които ние дефинитивно се числим, без
да сме непременно забележими поради размера и комплексите ни. Тези
именно интереси могат и да наложат след време поставянето на
регулаторни евроюзди, вредата от които може да надхвърли ползите
от потреблението на "безплатните" парични европотоци, от които ще
ни бъде разрешено да черпим ресурс.
Трето, освен от евентуалното въвеждане на плоския данък ние се
нуждаем и от радикално институционално реформиране в основните
социални сфери - пенсии, здравеопазване и образование. Със
задълбочаването на демографската криза и на фискалните проблеми
ние ще чувстваме все по-болезнено тази обективна потребност на
общественото функциониране.
Заедно с проблемите, съпътстващи присъединяването ни към ЕС - цел,
която не може да се поставя под съмнение от трудностите при
нейното постигане, това прави изключително важно наличието на
честен, компетентен, отговорен и волеви национален политически
елит, чужд на евтиното политиканстване и на съпровождащия го
популистки кич. Това е нужда, която най-често остава незадоволена
през по-голямата част от новата българска история. Такава ми
изглежда тя и в момента. Онова обаче, което можем и сме длъжни да
сторим, е да се поддържа незатихващ натискът "отдолу" чрез едни
засилващи се публични дебати в обществото, които да дадат нужните
аргументи на властния елит да вземе правилните (национално
полезните) макроуправленски решения или пък да го детронират и
формират наново, ако първото се окаже непостижимо. |
