Из защитната реч на Лариса
Богораз пред съда, 1968
Богораз:
…Преминавам към обвинението по чл. 1901. Този член се отнася до
отговорността за “системно разпространяване в устна форма на
съзнателно неверни измислици, клеветящи съветския държавен и
обществен строй, а също за изготвяне и разпространяване в писмен,
печатен или друг вид на произведения с такова съдържание.”
…Са ли
текстовете на нашите лозунги съзнателно неверни измислици?
…За плаката,
който аз държах – “Долу ръцете от ЧССР”. Прокурорът в своята реч
зададе редица въпроси, които, мисля, не бяха риторични.
По-специално “Какво означава този лозунг “Долу ръцете от ЧССР”?
Чии ръце? Може би ръцете на немските реваншисти?” Обяснявам. Това
означава, че аз протестирам срещу въвеждането на съветски войски в
ЧССР и настоявам те да бъдат изведени.
…За лозунга
“Долу окупаторите”. Прокурорът в речта си каза, че окупация е
Бабий Яр, Освиенцим и Майданек. Да, ние всички знаем какво е
фашистка окупация. Но думата “окупация” има също и пряк смисъл:
завземане на територията на една държава от войските на друга
държава. А случаят е точно такъв.
Съдията:
Имаше въвеждане на войски, но това не е окупация. Не говорете за
своите убеждения, а само за действията, в които ви обвиняват.
Богораз:
Аз говоря за това, как разбирам думата “окупация”.
Съдията
(раздразнен):
Не ви съдим за убежденията ви, те и така са ни ясни.
Богораз:
Е, щом и така всичко ви е ясно, можете веднага да произнесете
оправдателна присъда. Но аз съм обвинена, че съм издигала лозунги.
Говоря тъкмо за текстовете на тези лозунги. Повтарям: лозунгът
“Долу окупаторите” не съдържа нищо невярно, нито съзнателно
невярно, и в него няма нищо оскърбително. Щом не е оскърбителен
самият факт на въвеждане на войски, още по-малко може да е
оскърбителен лозунгът.
Последната реч на Лариса
Богораз на процеса
11 октомври 1968, 10:00 часа
В началото трябва да заявя нещо, което не се отнася към последната
ми дума: в залата на съда не са допуснати мои приятели и роднини –
мои и на другите подсъдими. Така е нарушен член 18 от НК,
гарантиращ гласност на съдебното производство.
В последната си
дума аз нямам възможност и не възнамерявам, тук и сега, да
обосновавам своята гледна точка по чехословашкия въпрос. Ще говоря
само за мотивите на действията си. Защо аз, “бъдейки несъгласна с
решението на КПСС и на съветското правителство за въвеждане на
войски в ЧССР”, не само подадох в своя институт заявление, но и
излязох на демонстрация на Червения площад?
Съдията:
Не говорете за своите възгледи. Не излизайте извън рамките на
съденото разследване.
Богораз:
Аз не излизам извън рамките на съдебното разследване. Прокурорът
постави този въпрос. По време на съдебното разследване беше
поставен въпросът за мотивите и аз имам право да се спра върху
това. Моята постъпка не беше импулсивна. Аз действах обмислено,
като напълно си давах сметка за последствията на моята постъпка.
Аз обичам живота
и ценя свободата, и разбирах, че рискувам свободата си и не исках
да я загубя. Аз не се смятам за обществен деец. Общественият живот
за мен съвсем не е най-важната и интересна страна на живота. Още
по-малко политическият живот. За да се реша на тази демонстрация,
трябваше да преодолея своята инертност, своята неприязън към
публичността.
Бих предпочела
да не го правя. Бих предпочела да подкрепя моите съмишленици –
известни хора. Известни с професиите си или с положението си в
обществото. Бих предпочела да присъединя безименния си глас към
протеста на тези хора. Такива хора в нашата страна не се намериха.
Но нали това не променя моите възгледи.
Аз се оказах
пред избор: да протестирам или да премълча. Да премълча за мен
означаваше да се присъединя към одобрението на действия, които не
одобрявам. Да премълча за мен означаваше да излъжа. Не смятам моя
начин на действие за единствено правилния, но за мен това беше
единственото възможно решение. За мен не беше достатъчно, че не
съм дала гласа си “за”, за мен беше важно, че не съм изразила
своето “против”.
Именно
митингите, радиото, съобщенията в пресата за всеобща подкрепа ме
подтикнаха да кажа “аз съм против, аз не съм съгласна”.
Ако не бях го направила, бих се смятала за отговорна за тези
действия на правителството, точно така, както върху всички
възрастни граждани на нашата страна лежи отговорността за всички
действия на нашето правителство, точно така, както върху целия ни
народ лежи отговорността за сталинско-бериевските лагери, за
смъртните присъди, за…
Прокурорът:
Подсъдимата излиза вън от рамките на обвинителното заключение. Тя
няма право да говори за действията на съветското правителство, на
съветския народ. Ако това се повтори, аз ще помоля подсъдимата
Богораз да бъде лишена от последна дума. Съдът има право на това
по закон.
Адвокат
Каминска:
Има неразбиране на това, което казава Богораз. Тя говори за
мотивите на своите действия. Когато съдът ще взима решението си,
той трябва да вземе под внимание тези мотиви и вие трябва да ги
изслушате.
Адвокат
Калистратова:
Аз се присъединявам към Каминска. Искам да добавя, че прокурорът
не е прав, когато говори за възможност да бъде лишена подсъдимата
от последна дума. Такава възможност няма в закона. В закона е
казано само, че председателстващият има право да изключи от речта
на подсъдимия елементите, които нямат отношение към делото.
Съдията:
Заявлението на прокурора смятам за основателно.
(Към
Богораз)
Вие през цялото време се опитвате да говорите за
своите възгледи. Вас не ви съдят за вашите възгледи, а за вашите
действия. Разказвайте за конкретните действия. Съдът ви прави
забележка.
Богораз:
Добре, ще взема предвид тази забележка. Още по-лесно ми е да се
съобразя, понеже дори не съм засегнала моите възгледи и нито дума
не съм казала за моето отношение към чехословашкия въпрос. Говорих
изключително за това, което ме подтикна към действията, в които
съм обвинена.
Аз имах още едно
съображение срещу това да отида на демонстрацията (настоявам на
това, че събитията на Червения площад трябва да бъдат наричани
именно с тази дума, както и да ги определя прокурорът). Това беше
съображението за практическата безполезност на демонстрацията, за
това, че тя няма да промени хода на събитията. Но все пак реших,
че за мен това не е въпрос на полза, а въпрос на моята лична
отговорност. На въпроса дали се признавам за виновна аз отговорих:
“Не, не се признавам”. Съжалявам ли за случилото се? Напълно или
отчасти? Да, отчасти съжалявам. Аз много съжалявам, че до мен на
подсъдимата скамейка е Вадим Делон, чиито характер и съдба още не
са се оформили и могат да бъдат осакатени от лагера. Останалите
подсъдими са напълно възрастни хора, способни да направят
самостоятелен избор. Но аз съжалявам, че талантливият, честен учен
Константин Бабицки за дълго ще бъде откъснат от семейството си и
от своята работа.
(От залата:
“Вие говорете за себе си!”)
Съдията:
Незабавно прекратете виковете! Ако се наложи, ще изгонвам от
залата. (към Богораз) Съдът ви прави трета забележка. Говорете
само за това, което се отнася лично до вас…
Богораз
(остро): Може би да ви представя конспект на последната си
дума? Не разбирам, защо да не мога да говоря за другите подсъдими.
Прокурорът
завърши своята реч с предположението, че исканата от него присъда
ще бъде одобрена от общественото мнение.
Съдът не зависи
от общественото мнение, а трябва да се ръководи от закона. Но аз
съм съгласна с прокурора. Не се съмнявам, че общественото мнение
ще одобри тази присъда, както одобряваше подобните присъди и
по-рано, както би одобрило всяка друга присъда. Общественото
мнение ще одобри трите години лагер за младия поет, трите години
интерниране за талантливия учен. Общественото мнение ще одобри
присъдата, първо, защото ние ще бъдем представени като лентяи,
отцепници,
проводници на враждебна
идеология.
И второ, ако се намерят хора, чието мнение да се отличава от
“общественото” и които да намерят смелост да го изразят, скоро те
ще окажат тук (показва подсъдимата скамейка). Общественото
мнение ще одобри разправата над мирната демонстрация, състояща се
от няколко човека.
Вчера в своята
защитна реч, защитавайки своите интереси, аз помолих съда за
оправдателна присъда. Аз и сега не се съмнявам, че единствено
правилна и единствено законна би била оправдателната присъда. Аз
познавам закона. Но аз познавам също и съдебната практика, и днес,
в своята последна реч, аз за нищо не моля съда.
Публикацията подготви Борислав Скочев |
