Еуфорията от приемането на България в НАТО бързо ще отшуми. От плакатите по улиците ще останат само хартиени лентички, надписите по сувенирните тениски ще избледнеят, а шалчетата и значките ще бъдат забравени. Но за разлика от други случаи, когато заедно с атрибутите на показността изчезват и спомените за събитията, след приемането на България в алианса ще се случи нещо по-различно. Много бързо символът, който виждаше България в НАТО като свое приобщаване към демократичните европейски и атлантически ценности, ще се трансформира в неочаквано вътрешнополитическо предизвикателство. То се нарича прагматизъм.

Членството на страната ни в Северноатлантическия договор ще промени не само самочувствието и обществените нагласи сред българите, но и характера на политическия дебат у нас. Българското членство в пакта ще се превърне в отчетлива историческа граница между миналото и бъдещето. То - по свой начин - има шанса да изиграе за България такава роля, каквато нито един от многобройните през годините призиви за национално помирение не бяха в състояние да изиграят. А какво означава помирение и как ще изглежда то на атлантическа основа?

Преди девет години в София гостуваше високопоставен представител на НАТО. Тогава в Полша тъкмо бяха проведени парламентарни избори, спечелени от левицата. След лекцията му пред Атлантическия клуб, представителят на НАТО бе запитан няма ли успехът на бившите комунисти в Полша да осуети намеренията й за членство в пакта. Отговорът бе категорично отрицателен - за НАТО има значение единствено дали в една държава се уважават принципите на демокрацията и доколко истинска е съпричастността към евроатлантическите ценности, изразявана чрез конкретна политика. С времето полските социалдемократи показаха, че и партия с бивш комунистически произход от някогашния съветски блок може да бъде достоен гарант за атлантизма. Не случайно днешна Полша е една от солидните опори на антитерористичната война в Ирак. И не друг, а бивш комунистически функционер като Александър Квашневски е сред най-мразените от Ал Каида личности.

Примерът с Полша е големият урок за България. Национално помирение за България днес означава не отказ от полемика с историята, а обединение около принципите на модерна политика. Ако досега предизборните кампании у нас преминаваха под знака на тежка идеологическа конфронтация и бяха наситени с клишета и заклинания, след приемането ни в НАТО грубата идеологизация все повече ще се превръща в губеща политическа карта. Победителите ще се определят от способността на партиите да убеждават, че могат да управляват по-добре, а не от силата на цветовите предпочитания и носталгията по червено, синьо или жълто. Парламентарните избори, пред които България ще бъде изправена догодина, ще бъдат много по-различни от всички, провеждани през времето на прехода кампании. Досега успехът отиваше при популизма, а най-силният му инструмент бе езикът на абстракциите. След приемането й в НАТО България за пръв път ще експериментира какво означава да се спечели не с популизъм, а с открит разговор по злободневни проблеми, представени на конкретен език.

В известен смисъл приемането на България в алианса отваря нов хоризонт на политическото състезание у нас. Членството на страната ни в пакта й носи нов знак за качество. Това е новата основа, върху която тепърва ще трябва да бъде построена мозайката от оферти за управление. В психологически план влизането на България в атлантическото семейство би могло да бъде съизмеримо с провеждането на предсрочен вот и радикална промяна в настроенията. Данните от различни социологически проучвания, сочещи БСП като партия победител, ако се проведат избори в момента, могат да се окажат неактуални и отнасящи се за времето, когато друг тип социални инерции определяха обществените настроения. Натовска България получава шанс да определи нови правила и нова динамика в обществено-политическия си живот. Показателите, които водеха до предпочитания към един тип партии и политика преди 2 април, много бързо могат да заприличат на анахронизъм, защото акцентите вече ще бъдат твърде различни. Възможностите на БСП сега да спечели избори и да се утвърди като модерна партия на управление в новите атлантически условия на България могат и значително да намалеят.

Дадената от социалистите подкрепа за българското членство в НАТО може да се окаже само фон, върху който да се открои неспособността на БСП да се ориентира в новите условия, да изработи нов стил на политическо поведение и общуване, да лансира пред обществото модерни европейски проекти. БСП подкрепи българското членство в алианса, но социалистическата партия тепърва ще трябва да дебатира по ценността НАТО и в огромна степен да търси идентичност и самочувствие, че е в състояние да управлява - още повече в условията на атлантическо членство на страната. Не е никак случайно, че такъв авторитет на левицата като Александър Лилов не крие съмненията си способна ли е БСП да излъчи собствен премиер, или трябва да се търси някаква непартийна фигура.

Част от драмата на социалистическата неувереност е и в думите на друг представител на социалистите - заместник-председателя на партията Румен Овчаров, според когото най-десните политически решения се предлагали от левицата. Чие доверие се опитват да спечелят тези лидери на социалистическата партия? На Запада? Едва ли. Дори целта да е тъкмо такава, с внезапни прозрения за дясна политика нито има смисъл, нито звучи убедително да се говори. А колкото до идеята за непартиен премиер - тя просто връща социалистическата партия някъде към времената на кръглата маса.

Единственият прочит на всичко това е неприкрито колебание и раздвоеност. Причината както за персоналните, така и за политическите люшкания на БСП, е в нейната неувереност в почвата под самата нея. От осем години социалистическата партия е в опозиция. Обществени настроения - плод на стечение на обстоятелства, доведоха до президентската победа на нейния тогавашен лидер Георги Първанов. Създаде се илюзията, че властта сама тропа на вратите на "Позитано" 20. И сигурно - ако случайно се бе стигнало до предсрочни избори преди приемането на България в алианса - властта сама щеше да се подхлъзне към БСП.

Българското членство в НАТО носи потенциала да скъса нишките на инерцията и на механичното преливане вдясно-вляво и обратно. Колкото и да звучи невероятно, от няколко дни в България тече ново политическо летоброене. Дойде времето на реалностите, на конкретните оферти, на истинското управленско самочувствие. Това е времето на ясните и осъзнати идентичности. В това ново летоброене БСП въпреки подкрепата си за НАТО има още много да наваксва, за да стане пълноценна част от съвременния дневен ред на България. След 2 април времето ще работи срещу тенденцията от социологическите проучвания, сочеща социалистическата партия като победител. И сега въпросът е има ли кой и по какъв начин би разпознал циферблата на новия политически часовник.

- - - - - -