Проф. Хайнзон  е преподавател в университета в Бремен, Германия. Автор е на 25 книги и 400 студии, статии и монографии в областта на историята, икономиката, теорията на цивилизацията, икономиката на гръцкия полис, Холокоста. Ръководител е на института за изследване на ксенофобията и геноцида „Рафаел Лемкин“ в Бременския университет. Професор доктор по политология, теология, психология, икономика, педагогика и социология. Уважаеми проф. Хайнзон, каква е целта на работата на изградения от Вас Институт за изследване на ксенофобията и геноцида „Рафаел Лемкин“ ? Нашият институт бе създаден през 1993. Имах идеята за създаване на такава институция,

тогавашният вътрешен министър на Германия ни подкрепи да създадем институт, който не само да се занимава с изследвания върху миналото, но и да разкрива превантивно демоцидни намерения в настоящето, преди те да са станали жестока реалност.

Ние създадохме преди това Genocide Watch - контролна инициатива за наблюдения и предупреждение за геноцидни намерения и действия.

Представете си, в света има днес около 100 диктаторски държави - т.е. изградени на подобни принципи, както и да се наричат самите те. Демоцидните намерения (всички видове геноцидни намерения поставихме под въведеното свръхпонятие "демоцид") са разпознаваеми по няколко определени, измерими показатели: геноциднoтo намерение винаги има замисъл, насочено е от една група (обикновено притежаваща властта) с цел да унищожи друга, развива се план (симптомите на който, могат да се разпознаят), има идеологическо настройване, в обществото се въвеждат определени термини за създаване на геноцидни настроения, борави се с понятия, които създават атмосфера, целяща да изгради широка обществена подкрепа или поне достатъчно сплашване. Всички тези елементи могат да бъдат открити и да се спре демоцидното действие, без значение, дали ще е етнически, религиозен, политически, икономически геноцид - навреме взетите мерки са от голямо значение.

Представете си една метеорологична или сеизмологична карта, която по дадените показатели и данните в нея, правейки постоянни и систематични контролни наблюдения ви дава информация навреме, преди да са станали действителност жестоките убийства, позволява да се спре демоцидното действие. Когато знаете, че има симптоми това да се случи, е много по-ясна целта и по-голям, по-конкретен смисълът на превантивната работа.

От две години насам работим с колегите на доброволни начала.

Защо според Вас липсва все още окончателна дефиниция и конкретни юридически мерки (по подобие на отношението спрямо националсоциализма) от страна на световната общественост срещу престъпленията на комунизма?

Липсват конкретни дефиниции, защото от една страна е трудно да се формулира - комунизмът бива наричан най-често "тоталитарна диктатура", но той не е само това, това е недостатъчно, той представлява идеология и практика в много по-различен вид, а като размер на демоцид и демоцидни механизми за собственото си налагане няма равен на себе си. Самата система на идеологията и на практиката му e несравнима с други и е изключително трудно да се вкарат в категориите, с които досега сме работили.

Липсва и волята да се търсят възможности за окончателно дефиниране и осъждане, за създаване на превантивни мерки срещу историческото му повторение.

Левицата на Запад допринесе за това отношение, левият ревизионизъм нанесе голямо поражение.

Десните и либерални партии се занимават с техни проблеми или реагират неадекватно.

От друга страна имаме налице ново прегрупиране на силата в самите държави-наследнички на комунизма, няма силна съпротива, няма алтернатива, поне досега, която да предотврати това.

Допуснаха се много грешки, които трудно ще бъдат коригирани, при всеки случай дори разбирането за тях липсва в сегашните посткомунистически държави, а това разкрива безпомощността или нежеланието, а често и неадекватността пред размерите на това, което бе комунизмът до 1989, и пред онова, което се допусна да се случи след това.

Но най-вече към самата идеология има доста странно отношение. При наличието на толкова милиони жертви, Маркс бива все още третиран като икономист, чиято теория някой не е доразбрал и неправилно приложил - няма такова нещо, Маркс, Ленин, Сталин, Mao, техните ученици тогава и по късно, стоят върху еднотипно погрешно разбиране за това що е общество, собственост, продукция, икономика.

Конвенцията срещу геноцида на ООН от 1948, автор на която е самият Рафаел Лемкин, се отнася в контекста си конкретно до престъпленията на националсоциализма. Какви възможности има тя да бъде разширена или, както цели резолюцията на ПАСЕ, трябва да се изработи нова, отнасяща се само до престъпленията на комунизма ?

Конвенцията от 1948, която изработи Рафаел Лемкин (той е син на полски евреи, пострадали в Белорусия, Полша и Украйна от комунизма и от нацизма) е намерила място, интерпретация и приложение в редица документи, отнасящи се до по-късни прояви на демоцидни убийства (т.е. на всички видове геноциди) чрез договорите в Рим, реализацията на идеята за Международния наказателен съд (1993); не е нужно дори да се прави нова конвенция, макар че може и така, но при добра политическа воля, предвид престъпленията на комунизма, винаги и сега може да се заведат дела.

Но явно такава воля липсва.

Разбира се, има и изключения, ето, именно по пътя на позоваването на Конвенцията срещу геноцида Етиопия постави под съд марксистко-ленинския режим и престъпленията на Менгисту и хората му. Възможности има. Договорите в Рим и статута на Международния наказателен съд са подписани и от страните на Източния блок, по тази линия е възможно също да се направи много, макар че при поставянето на подписите си под тези документи, те едва ли са ги считали за така опасни, засягащи тях самите един ден. Стига да се организира, да бъде заявена политическа воля за подобни юридически мерки, за дела срещу режими и извършители – това е възможно. Възможностите наистина са налице и е жалко, че не са използвани. Резолюцията на ПАСЕ е добър акт на политическа воля, но той ще е недостатъчен, ако не бъде придружен с конкретни юридически действия.

В издадения от Вас „Лексикон на геноцида„ Вие изказвате следното мнение: „При никой друг светоглед в човешката история не са били извършени толкова много и с толкова многобройни жертви масови убийства, както от правителства, подчинени на марксизма или на научния социализъм...“ В резултат на кое в идеологията на марксизма-ленинизма според Вас се стига до това, кое отличава идеологията и системата на демоцидни убийства при комунизма от други?

Системата от идеология и практики, която развива марксизъм-ленинизмът, е насочена към унищожаването на собствеността и на гражданското общество. Представлява налагане на диктатура в името на обявения за репресиран от обществото пролетариат. Маркс, Енгелс и Ленин изграждат модел, по който вървят всички техни ученици. Той включва разбиване на обществото такова, каквото е - разбиване на собствеността, индивидуалната свобода и гражданския плурализъм. Разбира се, имало е много причини да се желае подобряването на тогавашния стандарт на живот на работещия - не това е проблемът, макар да има критици на марксизма, които отиват толкова далече, че рисуват едва ли не едно красиво, розово минало на работника по време на индустриализацията, което той никак е нямал при 16-18 часа непосилен труд на ден, минималниа заплата, ограничени права и липса на  осигуровки. Проблемът е, че докато се търси разрешение на тези проблеми (и то беше намерено на запад!), Маркс предлага радикалното разрешение. И най-неправилното, както показа жестоката действителност на реалния социализъм.

Понеже марксизъм-ленинизмът е насочен срещу гражданството и собствеността, срещу многопартийната политическа система като представител на това общество, то се получава на практика един конгломерат от демоцидни престъпления, които трябва да реализират идеята - под ударите на геноцида попадат от най-малки до най-големи собственици, разнородните представители на интелигенцията и образованото гражданство, политиците и интересуващите се от политика, попадат и питащите наивно "защо не виждаме благата, за които работим". Най-страшното е, че хората, избивали десетки и десетки милиони собственици, граждани, интелигенция, реално са мислели, че така ще постигнат осъществяването на идеята си. Геноцидът се превръща в съвсем нормално оръжие, кърваво, за постигане на една идеална за тях цел. То е естествена необходимост, за нея не се мисли по друг начин. Трябва да се осъществи идеологията за благоденствието на милиарди, няма значение, ако избием стотина милиона. Такава е страшната логика зад цифрите.

Къде е основната грешка на идеолога Маркс според Вас?

Основният проблем на Маркс е икономическата му теория.

Оттам това се превръща в проблем на цялата му политическа теория, ако се говори за теоретичния му модел, за представата му какво представляват обществата, собствеността и какви трябва да бъдат те, за да се избегнат социалните проблеми, конфликти и различия.

Проблемите идват и от теоретиците преди Маркс, Адам Смит има същия проблем - кое носи печалбата в икономиката. Получава се на практика така, че никоя от буржоазните школи, никой от теоретиците не разсъждава по различна от Марксовата логика относно печалбата и за това не могат да му противопоставят никаква издържана икономическа теория. Всички са на мнение, че собствеността носи печалбата.

Маркс наблюдава ред проблеми в работническите среди и ги опакова в разбирането си за политикономия, което е наследствено за теоретиците по това време.

Останалите икономисти просто оставят да се саморегулира пазара, но не предлагат никаква теоретична обосновка на това какво го прави печеливш. Дълги години се разработват модели, за да се види на базата на какво функционира свободният пазар. Те са също на мнение, че това е собствеността. Маркс е в смешното положение на човек, който, гледайки, че колата е остаряла и моторът не работи, т.е. колата не може да се движи, решава, понеже всеки, от когото се е учил, казва "проблемът е в мотора", а и той констатира това, ами... да махне мотора.

Т.е, за да се избегнат социални кризи, да се увеличи продуктивността, така че да задоволи мнозинството - да премахнем собствеността, тя е която пречи, това ще отвърже силите на производителността.

От там и целият модел на марксизма-ленинизма. Конструиран модел на кола без мотор.

Но не собствеността сама по себе си, а лихвата от нея, печалбата от нея, онова, което е стойността й, което я увеличава (следствие на банковата и кредитната сфера на икономиката) - ето това прави възможно колата да се движи.

В комунизма се получи на практика така, че хората работеха както никъде другаде - при получовешки условия, с големи норми, произвеждаше се огромно количество продукция - но при неразвит пазар, без борса, без банково и кредитно дело е невъзможно от продукцията, от имуществото, от собствеността да направиш нещо - тя трябва да си увеличава стойността - чрез лихвите върху стойността й.

Не собствеността сама по себе си, а стойността й е икономическата величина, която играе решаващата роля. И именно в свободните общества, там където пазарът е отворен, позволява движение на стойността, трупане на лихви, там е възможно да има просперитет.

В Съветския съюз имаше огромни трудови лагери, хората там не получаваха нищо освен правото на мизерното си съществуване. Те произвеждаха много, това служеше на комунистическия блок като допълнителна, в ред случаи и като основна продуктивна сила. Въпреки увеличаването на продукцията, и при положение, че не са се давали никакви ресурси за работещите там, не беше възможно да се стигне до освобождаване на свръхпродуктивност, свръхпечалба. Не помогнаха и нечовешките норми, петилетните планове, пленумите, конгресите - всичко това почива на една наивност.

Когато собствеността няма стойност, няма лихва и възможност за увеличаване на стройността, няма свободно движение и натрупване на лихва, просто няма икономика.

Очаквайте втората част от интервюто с проф. Хайнзон в следващия брой на "Детонация" на 11 май, вторник!