|
|
|
Терористите в Русия станаха прекалено нахални. Превземането на
«Норд-Ост», взрива в електричката в Есентуки, трагедията в
московския аквапарк, експлозията в метрото, взривяването на
жилищната кооперация в Архангелск, проваленият терористичен
акт в подмосковното градче Люберци. Кой стои зад всички тези
чудовищни злодеяния? Официалните руски правоохранителни органи
мълчат като риби, прикривайки своето бездействие с
убийствената формулировка «тайна на следствието». В
атмосферата на недомлъвки се раждат най-разнообразни версии.
Една от тях представя бившият офицер от ФСБ на Русия
Александър Литвиненко**.
С автора на книгата «ФСБ взривява Русия» разговаря Дмитрий
Хмелницки.
Емигрантът споделя какво мисли за
Катар, «Норд-Ост» и ФСБ. |
 |
Александр Валтерович, как оценявате
ситуацията около арестуването на съветските агенти в Катар?
– Когато стана
убийството на Яндарбиев, аз веднага казах, че този терористичен
акт е извършен от руските спецслужби. Защото Яндарбиев не
интересуваше абсолютно никого освен тях. Той нямаше нито дългове,
нито някакви «кръвни отмъстители», тъй като не е убивал никого.
Незабавно след гибелта на Яндарбиев руските медии
започнаха да повтарят: «ликвидиран, ликвидиран...» А спецслужбите
предпочитаха да мълчат и не подадоха в съд срещу никое от
средствата за информация, които на практика ги обвиняваха в
убийство. Появи се само малко заявление на разузнаването, че те
нямат отношение към този въпрос
Буквално на следния
ден след задържането на офицерите от ФСБ от всички екрани и
сайтове моментално изчезна съобщението за ликвидацията на
Яндарбиев -като че ли нищо не се е
случвало. А след пет дни Катар заяви, че става дума за офицери на
руските спецслужби. И скандалът започна.
След като бившият
външен министър Иванов подвърди, че и тримата арестувани са
сътрудници на спецслужбите, стана ясно, че тези хора са загазили
сериозно. Тъй като подобни заявления са абсурдни в
дипломатическата практика.
След това ФСБ
арестува двама катарски спортисти - борци,
пътуващи транзитно от Белорусия за Сърбия. Спортистите фактически
бяха взети като заложници. Ако офицерите на ФСБ, които са сега в
затвора в Катар, бяха
наистина невинни, то просто трябваше да се изчака съда над тях и
автоматичното им освобождаване. Аз категорично не разбирам, за
какво му е на Катар да фабрикува наказателно дело срещу руските
спецслужби.
Как смятате Вие, какво означава за
Русия ситуацията в Катар във външнополитически смисъл?
– Трябва да е ясно,
че в Катар сега лежат в затвора само непосредствените изпълнители
на този терористичен акт, а поръчителите са Путин и Патрушев.
Преди изборите през
1996 станаха взривове в метрото. Впрочем, сега вече и не търсят
техните организатори. През 1999 бяха взривени жилищни сгради – за
поръчителите пак никой не си спомня. Осъдени бяха само двама души,
които просто са пренесли взривното вещество от пункт А до пункт Б.
И ето сега преди изборите нов терористичен акт – взрив в метрото.
Обърнете внимание, веднага след взрива по телевизията излиза Путин
и незабавно, без доказателства
обвинява Масхадов. Точно след два
часа. На нас, казва, не ни трябват никакви доказателства, ние
знаем: направил го е Масхадов.
Погребаха убитите,
показват по телевизията плачещите роднини и буквално на следващия
ден експлозия разкъсва Яндарбиев в Катар. А на нас ни казват, че е
ликвидиран един от лидерите на чеченската сопротива, един от
най-опасните терористи на Чечения. Как се нарича това? Това е
просто синхронизация.
Моето мнение е:
онези, които са взривили московското метро, са планирали и
убийството на Яндарбиева. Както първото,
така и второто бе нужно на Путин във връзка с предизборната
кампания, за да покаже, че е лидер с твърда ръка, който може да
открие враговете на всяка точка по планетата и да ги накаже. Аз
свързвам пряко убийството на Яндарбиев с взрива в московското
метро.
А какъв смисъл все пак има в това,
да се убива Яндарбиев?
– Мисля, че такава е
политическата технология. Путин е в процес на завоюване на
тоталитарния модел. Яндарбиев изобщо и с нищо не заплашваше Русия,
не се занивмаваше с тероризъм. Той беше човек, който пишеше книги
и стихове. Защо е трябвало да бъде убит именно той? Първо,
убийството в Катар става по-лесно отколкото в Англия. Ако бяха
убили Закаев в Лондон, то щяха да им се отворят големи проблеми с
англичаните. А Катар е малка страна, пък и арабите те не считат за
хора.
Но все пак този терористичен акт
непременно ще доведе до влошаване на отношението към Путин по
света.
– А на него това не
му е и нужно. Вие наистина ли не разбирате? Путин сам създава този
модел. Той се стреми към тотален контрол. Когато Путин дойде на
власт, той започна да изгражда властта по вертикала. Отначало той
строи средствата за масова информация – тези, които го доведоха на
власт. Путин разбира, че щом те могат да направят от един хлапак
президент, то утре може да стане и обратното. Той изгони
Березовски, изгони Гусински, отне им средствата за масова
информация.
След това Путин
изгради вертикалата в Думата и в Съвета на
Федерацията, разгонвайки го. Тоест вертикалата на губернаторите.
Приеха закон, съгласно който прокурорът може да вкара в затвора
всеки от губернаторите.
А после започна да
изгражда вертикалата на финансите. Тоест всички олигарси – прибра
ги под нокътя си, както казват у нас. Вкара Ходорковски в затвора.
А след изборите Путин ще започне да изгражда политическата
вертикала. В политиката ще бъде като изгоряло поле. В Русия няма
да остане нито един порядъчен човек, който би могъл да
представлява поне някаква конкуренция за него.
Когато Путин изгради
тази тоталитарна система до край, парите ще побягнат от Русия. Те
вече бягат. В Русия ще настъпи обедняване. А когато пак няма да
има нито храна, нито автомобили, нито паста за зъби, нито чорапи,
кой ще е виновен за това? Не той разбира се, нали така? А Западът.
Ето защо на Путин сега му е нужен Западът като враг. Това го
устройва напълно. За какво му е на Путин друг Запад? Та нали
вертикалата трябва да премине през джоба на всяко руско семейство.
А ако в Русия продължат да се разхождат доларът и еврото, не можеш
да вземеш под контрол всяко семейство. Значи се налага да се
отменя валутата, да се затварят границите. Границите без друго
тихомълком се затварят, хората, които имат контакт с чужденци
започват да се подозират в шпионаж.
Знаете ли
какво обвинение са издигнали сега срещу Трепашкин (адвокатът,
който по-рано представляваше интересите на роднините на загиналите
при взривовете на жилищните сгради в Москва и Волгодонск – бел. Europa
Express)? Уж ние
с Березовски сме се срещали с агенти на МИ-5 и по тяхно задание
сме поръчали на Трепашкин да събира материали за това, че ФСБ е
взривила кооперациите. За да дискредитираме ФСБ. Разбирате ли
какво безумие и абсурд е това? За какво му е на МИ-5 да
дискредитира ФСБ? За какъв дявол им е на МИ-5 въобще това ФСБ?
Оказва се значи, че Трепашкин лежи в затвора като агент на МИ-5.
Вие как си обяснявате факта, че
катарският скандал почти не бе отразен в западните
медии
и не се споменава от европейските политици?
– В течение на
дълго време западните лидери твърдяха, че са приятели с Путин. А
убийството на Яндарбиев и взривовете в Москва са извършени по
личното указание на президента на Русия. Европейските лидери са
изплашени – те не знаят какво да правят. Не могат разбира се да
кажат: ама ние нищо не знаехме! Как така няма да знаят? А къде ви
е разузнаването? Какво, да не би да нямате разузнаване? Какво
става, нима не виждате, какво се случва в Москва? Макар че
постепенно те вече започват да се дистанцират от Путин.
Какво могат да направят руските
власти с арестуваните в Москва катарски спортисти?
– Нищо не
могат да направят. Ако моите думи биха стигнали до ръководството
на Катар, аз бих ги посъветвал да не реагират на бандитските
изхвърляния на руските спецслужби и на руското ръководство, а
чисто и просто да доведат делото до съд. Да осъдят публично тези
сътрудници на ФСБ, да разпространят доказателствата по цял свят, а
след това да кажат: а сега можем да разменим тези терористи за
нашите граждани. Или да поискат публичен съд над спортистите в
Москва. И нека съдът да предяви доказателства за това, че те са
терористи. Така би трябвало да се постъпи. Олимпийският комитет
трябва да си каже думата: или Русия незабавно освобождава тези
спортисти, или руският отбор няма да бъде допуснат до Олимпийските
игри (катарските спортисти бяха освободени след провеждане на
интервюто – бел. Europa
Express).
Колко терористични
нападения имаше по света от 1950 до 1991? Зад много от тях стоеше
КГБ. Знаем например, че лидерът на палестинските терористи Ваид
Хадат е бил агент на КГБ от 1968. След разпадането на КГБ през
1991 тероризъм нямаше. До 1996. Знаете ли
защо? Защото през 1996 в ръководството на спецслужбите навлязоха
тези хора, които се занимаваха с тероризъм по времето на КГБ. И
сега начело и на разузнаването, и на ФСБ стоят пак те. И отново
започна тероризмът.
Ако утре бъдат
разгонени руските спецслужби, то няма да има нито руска мафия,
нито тероризъм. Ще изчезнат за един ден.
Съгласете се, че организацията на
убийство на политически противник зад граница е извънредно
събитие. Струва ми се, че Русия за пръв път е разобличена в такава
дейност.
– ФСБ просто пренася
днес методите на терор и отвличане на заложници, които вече 12
години се използват и в Русия, и в Чечения, на територията на
чужди държави.
Това е напълно в
техния стил. На времето събрах доказателства, че руските
спецслужби са взривявали жилищни сгради и са организирали и други
терористични атентати на територията на Русия. Например, в края на
1993 при опит за взривяване на железопътен мост през река Яуза
загива капитан Шеленков. За взривяването на автобус край
експозицията ВДНХ през 1994 е задържан, арестуван и по-късно
осъден агентът на ФСБ подполковник Воробьов. Впрочем, генерал от
ФСБ, ръководител на един от най-големите департаменти, се е
обърнал към съдията с молба Воробьов да получи колкото се може
по-лека присъда.
Притежавам
доказателства за причастността на ФСБ към взривяването на
жилищните сгради в Москва. Известно е, че човекът, който е взел
под наем мазетата на улица Гурянов на Каширското шосе, Владимир
Романович, е агент на ФСБ. А на адвоката,
който доказа този факт - Михаил Трепашкин,
подхвърлят пистолет и го вкарват в затвора.
В Рязан жителите в
кооперацията случайно откриват взривното вещество в мазето.
Рязанската милиция и рязанската ФСБ буквално по горещите следи
арестуват хората, които са заложили този взрив – и те се оказват
сътрудници на централния апарат на ФСБ, след което Патрушев ни
заявява от екраните на телевизията, че това са били учения, а в
чувалите е имало не хексаген, а захар.
Разполагам с
доказателства, че руските спецслужби са свързани с «Ал Каида». В
«Ал Каида» има един терорист – таджик Намангани. От 1989 до 1991
той преминава специална подготовка в учебен лагер на Първо главно
управление. В момента лагерът се нарича ОУЦ – отделен учебен
център – и принадлежи на ФСБ. Той е разположен в Московска област
недалеко от Балашиха. Вторият човек в «Ал Каида», Завахири, който
се намира постоянно редом с Бин Ладен, през 1998 преминава
специално обучение във ФСБ на територията на Дагестан. След това
Завахири направо от Дагестан се отправя при Бин Ладен. Сега
Завахири е вторият човек в «Ал-Каида».
Обикновено офицерите от спецслужбите
мълчат след провал. Защо според Вас заговориха хората,
задържани в Катар?
– В Катар за
тероризъм е предвидено смъртно наказание. Просто ти отсичат
главата. Отначало арестуваните мълчат, не казват, че са офицери от
спецслужбите. Но Русия ги изоставя, захвърля ги на произвола. И те
разбират – ако не признаят, че са офицери от спецслужбите, така и
ще ги екзекутират. И тогава правят признания. Тоест започват да
шантажират Патрушев и Путин: измъквайте
ни оттук, че иначе всичко ще си кажем. Патрушев с Путин се
стряскат, устройват международен скандал и арестуват катарски
спортисти. Изглежда нелепо, глупаво? Да, щеше да бъде глупаво и
нелепо, ако Патрушев и Путин бяха невинни. А нека сега си
представим, че задържаните в Катар са взривявали блокове,
участвали са в «Норд-Ост», все пак групата във ФСБ, която се
занимава с това, не е кой знае колко голяма. И ако всеки момент
тези арестувани офицери започнат да разказват всичко...
Когато бе извършено убийството в
Катар, кой знае защо си припомнихме «Норд-Ост». След година и
половина следствие няма никакви сведения до къде е стигнало то...
– «Норд-Ост» е една
от най-болезнените точки на Путин. Ще обясня защо. Какво
предшестваше «Норд-Ост»? Пътуването на Закаев из европейските
страни, срещите в Европарламента, приемът при Карла дел Понте. Тя,
доколкото разбирам, е обяснявала на Закаев, как става предаването
на съд за военни престъпления. Защото това,
което се случва в Чечения, е най-безспорен
геноцид. Там е унищожена една четвърт от населението. След срещата
на Закаев с дел Понте, Путин очевидно е
получил поредния истеричен припадък в Кремъл.
И те се заемат с подготовката на това
престъпление. Тъкмо когато започва работата на Конгреса на
чеченците в Дания се осъществява превземането на «Норд-Ост».
Опитахме се най-щателно да проучим това дело и установихме
следното.
Редом с Бараев през
цялото време се е намирал някой си Ханпаша Теркибаев. През
последната нощ преди руският спецназ да пусне отровен газ в
зданието и да започне щурма, Ханпаша се качва на покрива и започва
да стреля с автомата си във въздуха. Моментално излиза заявление,
че терористите разстрелват заложниците. Много ясно: за да се пусне
газа и да се започне щурма, са нужни някакви основания. Ако
терористите не разстрелват заложниците, трябва да се водят
преговори за освобождаването им – такава е световната практика. И
много често, впрочем, терористите освобождават заложниците.
Всъщност Бараев е имал намерение да освободи заложниците в събота.
Откъде е известно това?
– Разговарял съм с
Ахмет Закаев и с други хора и знам, че е била достигната
договореност с Бараев в събота сутрин
заложниците да бъдат освободени. Закаев и Масхадов са били крайно
възмутени от превземането на «Норд-Ост». Закаев се обръща чрез
радиостанция «Дойче Веле» от името на президента на Чеченската
Републики към групата чеченци, намиращи се в театъра с искането да
прекратят дискредитацията на Чечения в очите на световната
общественност и незабавно да освободят всички заложници без
всякакви предварителни условия, тъй като тези методи на борба са
съвършенно неприемливи за чеченското ръководство. Впрочем по-късно
датчаните арестуват Закаев именно за това, че Русия директно го
обвинява като организатор на вземането на заложниците. Те са се
надявали, че ще получат тихомълком Закаев, а когато
правоохранителните органи в Дания започват детайлно да проучват
цялото дело, то Дания е обвинена в поддръжка на световния
тероризъм и тази малка страна става обект на политически и
икономически натиск. Когато се изяснява, че руската прокуратура
няма никакви доказателства против Закаев, обвиненията във вземане
на заложници спешно се сменят с обвинения в разстрел на свещенник.
А когато става ясно, че и свещенникът си е жив и здрав, обвиняват
Закаев в убийството на 300 милиционера и в това, че бил отстрелял
три пръста на един алкохолик. Руската прокуратура губи всички
съдебни дела – и в Англия, и в Дания.
Имаше някакви
слухове за връзките на Яндарбиев с терористите, превзели
«Норд-Ост», за това, че той преговарял с Бараев.
– Там се случва нещо
интересно. Когато Закаев е в Копенхаген, към него се приближава
един от участниците в конгреса, дава му телефон и казва: «Ето ти
телефона на Бараев, обади му се». Точно по същата схема са
действали и с Яндарбиев – дали са му телефона на Бараев. Закаев
тогава не звъни, разбирайки, че това е провокация, но Яндарбиев
позвънил... Доколкото ми е известно, той
разговаря с Бараев и иска от него да освободи заложниците. Между
другото, именно Яндарбиев успява да убеди Бараев да освободи
заложниците. Бараев обещава на Яндарбиев, независимо от резултата
на переговорите, да освободи всички заложници в 11 часа преди обяд
на следващия ден, след което да приеме боя
в зданието на театъра. И именно от този подслушан разговор на
Яндарбиев с Бараев на Путин и Патрушев става известно, че на
следващия ден чеченците имат намерение да пуснат заложниците и да
загинат в неравен бой. Но на руските власти не са нужни
чеченци-герои, на тях са им нужни чеченци-терористи
и фактически само няколко часа преди освобождаването на
заложниците Путин и Патрушев заповядват употребата на отровен газ
срещу жени, деца и старци. След това заявяват, че Яндарбиев едва
ли не е управлявал Бараев. Извинете, но нали всеки човек може да
позвъни на терорист (ако са му дали телефон в ръката) и да поиска
освобождаването на заложниците. Това може само да се приветства,
не е ли така?
Вие
предполагате, че Бараев и
неговият отряд са били използвани «на тъмно»?
– Искам да разкажа
за Теркибаев. Бараев пристига с отряда си от Чечения. Те
съвършенно не познават Москва. Срещат ги московски чеченци. Та
именно, този московски чеченец, който ги среща и устройва, е
Ханпаша Теркибаев. След като той стреля на покрива, при него се
качват бойци от «Алфа». Теркибаев е изведен, а след това пускат
отровния газ (бил е боен отровен газ и когато са го пускали, са
знаели, как ще подейства на хората), отравят 130 души и обявяват
операцията за успешна.
Теркибаев оцеля и
след няколко месеца се появи на сесията на ПАСЕ съпроводен от
Рогозин (депутат от фракцията Родина, член на комисията по
външни работи – б.р.). Тогава ние незабавно вдигнахме шум.
Журналистката Анна Политковска взе интервю от Теркибаев. Той
подтвърди, че е бил в «Норд-Ост». Анна си спомни за него. След
това вече започна големият скандал. ФСБ мълчеше, прокуратурата
нито арестува, нито разпита Теркибаев и той изчезна. Буквално
преди месец и половина - два от ФБР
заявиха, че искат да разпитат Теркибаев. (ФБР води свое
следствие по делото за вземането на заложниците, тъй като там е
загинал и гражданин на Съединените Щати.) И само няколко дни
след това заявление Теркибаев загина в автокатастрофа. На
територията на Чечения.
А следствието е на нулево равнище? И
не се води дори формално?
– Не знам. Но
помислете, убили са всички, в това число и жените-чеченки, които
не са оказвали никаква съпротива. Разстреляли са и спящите. За
какво разследване може да става дума, когато всички заподозрени,
всички свидетели са разстреляни?
А има ли доказателства за това, че
те наистина са имали у себе си експлозиви?
– Не. Има
информация, че взривателите са били в неработещо състояние. От
момента на пускането на газа до началото на щурма са изминали
30–40 минути. Ако терористите са искали да взривят театъра, те
биха могли да го направят. Аз смятам, че операцията е протекла под
контрола на ФСБ. ФСБ е управлявала цялата група чрез своята
агентура. Агенти са били Теркибаев и Абубакар. Впрочем Михаил
Трепашкин, адвокатът, който сега лежи в затвора, на времето е
служил във ФСБ и е водил дело срещу Абубакар. Абубакар е живял в
хотел «Салют», ведомствен хотел на МВР. Директор на този хотел е
чеченец, а замдиректор е генерал-лейтенантът от КГБ Баданцев.
Абубакар е бил свързан с Баданцев. Трепашкин завежда срещу тях
наказателно дело, арестува част от групата, след което Патрушев
лично изгонва Трепашкин от органите, а всички арестувани
престъпници пускат на свобода.
Кога става това?
– През 1996. Половин
година преди «Норд-Ост» Абубакар отново се появява в Москва.
Трепашкин научава за това и предупреждава полковника от ФСБ
Шебалин, че тези бандити са отново в Москва и очевидно готвят
нещо. ФСБ се прави, че нищо не знае и не може да установи.
Трепашкин назовава номера на сводката от външното наблюдение. ФСБ
подхвърля тази сводка от външното наблюдение в квартирата на
Трепашкин заедно с 13 патрона. След това там провеждат обиск и
завеждат срещу него наказателно дело за издаване на сведения,
представлявщи държавна тайна. А бандитската група така и не я
безспокоят. По-късно вече Абубакар се появява в «Норд Ост».
Трепашкин се възмущава: още преди половин година ви
предупреждавах, че той е в Москва! Следователят, който води
делото, поканва Трепашкин в моргата за да опознае тялото на
Абубакар, но Трепашкин не го намира. Сред убитите отсъства и
ХанпашаТеркибаев. И Абубакар, и Теркибаев са били заедно с Бараев.
А за какво е било тогава делото
срещу Абубакар?
– Тогава му се
водеха седем убийства, незаконна търговия – в Жуковское бил
задържан самолет с оръжие, който се отправял към Чечения.
А него самия арестували по време на рекет в банката «Солди».
Заедно с него са задържани и полковник от Генералния щаба, генерал
от ГРУ и старши лейтенант от милицията. Това се случва в Москва,
имам у себе си дори фамилните им имена.
В книгата «ФСБ
взривява Русия» ние двамата с Юри Фельштински сме описали всичко
подробно. Ако аз лъжа – нека да подадат в съда срещу мен за
клевета. Книгата е издадена и на руски и на английски. Знаете ли
между другото, какво се е случило, когато тези книги са доставени
в Москва? Конфискували са ги и са
признали, че те съдържат държавна тайна.
Тоест, държавната тайна се състои в това, че ФСБ е взривила
жилищните блокове. Оказва се, значи, че не са празни приказки.
Лъжата не може да бъде държавна тайна.
Превод от руски
Милен Радев
- - - -
* Берлинското издание на най-тиражния
руски вестник в Германия Europa Express публикува във
вчерашния си брой интервю на Дмитрий Хмелницки с бившия офицер от
КГБ и ФСБ Александър Литвиненко. Редакцията на вестника любезно
даде съгласието си за препечатване на интервюто в Още Инфо.
**
Александър Литвиненко е роден през 1962 във Воронеж. От 1988
работи в контраразузнаването на КГБ, а след 1991 преминава в
централния апарат на ФСБ. Тясната му специалност е била борбата с
тероризма и организираната престъпност. През 1997 е прехвърлен в
най-секретното подразделение на ФСБ - Управлението за разработка
на престъпни организации (УРПО). През 1998 Ал. Литвиненко заедно с
други свои колеги разкрива пред бизнесмена Борис Березовски, че
зам. шефът на УРПО им е дал заповед за неговото убийство. На 17
ноември 1998 Литвиненко - с открито лице и неговият колега Шебалин
с маска на лицето - излизат в Москва пред медиите с публично
заявление за престъпните заповеди дадени им от ръководството на
ФСБ. През март 1999 Литвиненко е арестуван и прекарва месеците до
ноември същата година в следствения изолатор. Оправдан е от
Московския съд, но още в залата е арестуван от ФСБ и отново
затворен до 2000. След временното му освобождаване и след
многобройни заплахи за живота на семейството му, Литвиненко
конспиративно напуска Русия през Турция. През май 2001 получава
политическо убежище в Англия. Живее със семейството си в Лондон.
Милен Радев |
