04-04-2005

Замириса на избори. Всички партии започнаха да говорят за тях. Всички партии декларираха, че започват да пишат програми. Всички партии твърдят, че влизането в НАТО и Европейския съюз изисква през следващите години да бъдат извършени конкретни действия, които са задължителни и всъщност не подлежат на дебат.

Това е вярно, но не съвсем. Просто така е по-лесно. Едно време нямаше нужда от собствена политика, защото всички решения се взимаха в Москва. Сега някои се мъчат да ни убедят, че просто трябва да се следват заповедите от Брюксел. (Колко удобно, и двете централи са там!) Разбира се, че много от действията на следващото българско правителство ще бъдат обусловени от приетите ангажименти по време на преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Разбира се, че повечето задачи в сферата на сигурността ще бъдат диктувани от изискванията на НАТО. Същевременно, ако започна да изброявам чисто нашенските политически и управленски задачи на утрешните министри и депутати, които са абсолютно независими от конкретните текстове на позициите по преговорните глави или от осемдесетте хиляди страници на аки комюнетер, сигурно няма да ми стигнат и всичките шестнадесет страници на вестник “Дневник”.

Изборът и подреждането на приоритетите за периода 2005–2008, така както ще бъдат описани в съответните предизборни програми, ще бъде първият истински тест в най-новата българска история за това къде се намира всяка от титуловащите се като “леви”, “десни”, “центристки”, “либерални”, “социалистически”, “консервативни”, “народни” и разни други партии, движения и коалиции. Допълнителна светлина по темата ще хвърлят и опитите на кандидатите за народни избранници да обясняват на избирателите си подходите за решаването на приоритетните въпроси.

За целта партийните централи ще трябва доста силно да се напънат. Този път с лозунги за европейското и атлантическото бъдеще или против тях няма да може да се мине. Лозунгите вече бяха претворени в живо дело. Сега “дяволът е в детайлите” и по тези детайли ще можем да разпознаем мястото на всяка българска политическа сила по оста “ляво-дясно”.

Петнадесет години оста беше всъщност завъртяна на деветдесет градуса. Партиите в България реално се деляха на такива, които гледат напред, такива, които гледат назад, и такива, които гледат да си напълнят джоба.

БСП никога не е била лява партия. БСП и до ден днешен е партия, която гледа само назад, съпротивлява се с всички сили на всяко движение напред и приема по необходимост новото, но, приемайки го, плаче и ридае за загубеното статукво.

СДС никога не е бил дясна партия. СДС от самото начало и до ден днешен е партията, която тегли държавата ни напред, но, преодолявайки съпротивата на статуквото, плаче и ридае, че народът не проявява непрекъснат ентусиазъм за промяна и лесно се уморява от движението.

Останалите, с малки изключения, са от групата с джобовете.

С влизането в НАТО и Европейския съюз това движение напред от тоталитарен комунизъм към пазарна демокрация реално приключва. Остта се завърта и партиите в България трябва да се позиционират по фронта на естественото движение в широчината от най-лявото до най-дясното. Това ще бъде гигантско интелектуално усилие, защото, както отбелязах по-горе, декларациите повече няма да могат да помогнат, а политиците в България за петнадесет години не се научиха да пишат нещо повече от декларации.

Обявяващите се за леви този път ще трябва да напишат програма, която предлага работещи леви решения на проблемите, стоящи примерно пред индустрията ни.

Обявяващите се за десни ще трябва да напишат програма, която предлага работещи десни решения на проблемите, отнасящи се  примерно за социалната политика.

Обявяващите се за либерали ще трябва да напишат програма, която предлага работещи либерални решения примерно в пенсионното дело.

Обявяващите се за консерватори ще трябва да напишат програма, която предлага работещи консервативни решения примерно за създаването на електронното правителство.

Обявяващите се за центристи ще трябва да напишат програма, в която изкусно да съчетаят леви и десни решения, които няма да влязат в конфликт помежду си и взаимно да се блокират.

Много важно, ще кажете. Кой ти чете програми?!

Така е, но нека да не забравяме, че който спечели изборите, без да е истински наясно какво възнамерява да прави през следващите четири години, ще трябва да импровизира всеки ден.

На наш гръб.

Затова – четете програмите!