|
“Или българите
са полудели, или социолозите нещо грешат: в колкото повече
скандали е замесен един политик, толкова по-голямо е одобрението
за него!” – възкликва Рени Нешкова в последния брой на “Седем”. И
привежда цяла страница с примери за това. Става дума за
социологическите изследвания, отразяващи популярността на един или
друг политик.
И понеже
българите очевидно не са полудели, или поне не са станали по-луди
през последните десетина години, остава да си зададем въпроса
какво всъщност отчитат социолозите при
тези изследвания.
Смята се, че
това е нещо, означавано с неясната чуждица “рейтинг” или
по-разбираемото “одобрение/неодобрение”. С риск да бъдем обвинени
в некомпетентна намеса в чужда професионална област ще заявим, че
най-вероятно величината, която те измерват, е просто
интензивността на присъствието, което даден политик има в
общественото съзнание към момента на изследването. А присъствието
му там е право пропорционално на присъствието му в средствата за
масова информация. И понеже един политически скандал по-добре от
всякакви други изяви осигурява на участниците в него дълготрайно
медийно присъствие, то резултатът е гореописаният.
Досега това е и
единственият резултат, който успява да постигне всеки такъв
скандал, поради което известното правило в политиката: “не е важно
какво пишат вестниците за теб, важното е да не ти сбъркат името”
изглежда съдържа по-голямо количество истина, отколкото сме били
склонни да приемем.
Не е за вярване,
че агенциите за изследване на общественото мнение не си дават
сметка за това. Но те предпочитат да се правят на ударени. Защото
това им осигурява заетост. За да определиш употребата на един или
друг политик в медиите, е достатъчно да прегледаш всекидневниците
и да преброиш кое име колко пъти се споменава. Доколкото новините
във всички вестници са едни и същи, може да се ограничиш и с един
от тях. Вероятно и само с първата му страница. Работа, която може
да свърши и един студент по социология, нает на половин щат. Само
че тогава няма мащабни социологически проекти, анкетиране на маса
респонденти, въвеждане на данните, математическата им обработка,
анализ и писане на доклади и статии... Няма финансиране, няма
работа.
Така получените
резултати могат да се определят като социологически пуканки. Малко
количество твърдо вещество, раздуто чрез разбухване до големи
размери. Съдържание – предимно въздух.
Дългосрочният
ефект от цялата тази работа клони към нула. Ще илюстрираме мисълта
си с един пример отпреди десетилетие.
Великото народно
събрание имаше един заместник-председател, казваше се Гиньо Ганев.
Поради некадърността инапредналата възраст на председателя,
предимно той водеше заседанията. Те се предаваха по телевизията.
Тогава цял народ гледаше предаванията. По цял ден Гиньо стоеше
пред народа, дрънкаше звънеца и казваше: “Гласувайте, господа,
гласувайте!” Социологическите проучвания отчитаха небивалия му
рейтинг. Наричаха го “човекът – парламент”.
Цялата тази
слава беше резултат от едно просто действие: дрънкане на звънец
пред достатъчно голяма публика. Такива действия нямат реални, камо
ли епохални последици. Днес единствената следа от неговото
присъствие в политиката е възроденото име на един герой на Райко
Алексиев: Гуньо Гъсков.
Нищо лично, г-н
Ганев. Човек не си избира сам името. |
