|
|
|
От НАСА съобщават, че до 17
април ще бъде изведен в орбита космически апарат, който ще
изпълни мисията да провери валидността на Общата
релативистична теория в едно от нейните следствия, съобщава
ВВС. Идеята възникнала още преди 45 години - по времето,
когато били изстреляни първите изкуствени спътници. Но при
опитите да се постави експеримента учените се сблъскали с
непреодолими трудности, произтичащи от равнището на
технологиите по онова време.
Целта на сегашната мисия е да се
установи следствието от Общата теория на относителността,
според което в близост до тела с голяма маса пространството и
времето се изкривяват. В космическия апарат на растояние 640
км от повърхността на Земята на малки сферични тела ще бъде
придаден въртящ момент със строго фиксирани |
 |
|
Алберт Айнщайн чете лекция по
Обща теория на относителността |
параметри. Те ще се завъртят в
изолирана от външни влияния среда. Експериментът ще е с
положителен резултат, ако сферите бъдат отхвърлени в посока,
обратна на гравитационното привличане.
Космическият апарат, с който ще
бъдат проведени тестовете, е уникална физическа лаборатория с
удивителни характеристики. Малките сфери, които ще изпълнят
функцията на пробен гравитационен товар, са изработени от кристал
и са най-съвършените сферични тела, произвеждани някога на нашата
планета. Експериментът ще се проведе в реактор, който поддържа
почти абсолютен вакуум при температура, близка до келвиновата
нула. Това ще е най-големата подобна и съвършна термостатична
инсталация, която е функционирала някога извън Земята. Освен това
реакторът е звукоизолиран с най-звукоизолиращото покритие, каквото
въобще е мислимо да бъде създадено при днешното ниво на човешките
знания и технологии. При тези рекордьорски параметри, на
експеримента се възлагат сериозни надежди. Мисията е осигурена
финансово и транспортно от НАСА, а експериментът е разработен и
подготвен в Станфордския университет.
Айнщайн създал Общата релативистична
теория (която понякога наричат и Теория на гравитацията) през
1916. Това съвсем няма да е първата проверка на нейната валидност.
Тя е била потвърждавана нееднократно досега с астрономически
наблюдения. Пример за това е гравитационното въздействие върху
светлината, каквото се наблюдава непосредствено преди или след
"Меркуриево затъмнение" - когато в своето въртене около
Централното светило най-близката до него планета е и най-близко до
диска на слънцето върху небесната сфера. В този момент светлинните
лъчи, отразявани от меркурианската повърхност, достигат до земния
наблюдател с информацията за рязка промяна в орбиталната
траектория на малката планета. Естествено, едва ли можем да
предполагаме, че почти всеки месец Меркурий преживява
апокалиптични катаклизми. Обяснението е друго. Светлинният лъч,
който ни информира за рязката промяна в орбитата, преминава за
земния наблюдател в непосредствена близост до носител на огромна
маса, какъвто е Слънцето. Е, то подменя картинката и "изопачава"
информацията, съдържаща се в светлинния лъч, като влияе с
гравитацията си върху фотоните в него. |
