|
|
„КОЙТО Е ТРЪГНАЛ НА ВОЙНА С БСП, Я Е ЗАГУБИЛ!”
Р. Овч.,
труд, 13 януари 2007
О, великий войне,
рицарю на мегавата и микроволта, укротителю на трона, неутрона и
позитрона, предводителю на Организираните Национални
Социалистически Инкасатори, о, енергийно слънце над българската
пустиня, огряващо ни макар и с отразена руска светлина, но
затова пък не залязващо и нощем, о!
Не
падам по очи върху прахта пред обувките ти, само защото съм се
проснал възнак отпреди, и нямам нито сили, нито желание да
стана, та да падна отново в израз на признание и подчинение към
онази Сила, която те прави непобедим, велик и с извинение-умен..
Партията ти!!!
Няма
значение как се нарича тя, важно е да е Твоята Партия. Която е
права когато съгреши дори! Която не само притежава, но и никога
не се е колебала да използва срещу своите опоненти всички
аргументи, след което остава само тя! И няма дори кого да
заплюе, а и кой ли заслужава дори на храчката честта? Партията,
която никога няма проблем, защото просто унищожава човека, които
й го създава…
Най-после от Твоята уста, устата на един от Червените рицари се
процеди дълбокият, съкровен и идеологообразуващ
постулат-послание на Партията ти:
“Партията унищожава всеки, който тръгне срещу Нея! Не са важни
аргументите му! Не е важна идеята му! Не е важно прав ли е! Не е
важно престъпник ли е или светец! Не е важен самият той и
неговия живот, един ли е или хиляди! Не са важни миналото му,
семейството му, мечтите му, трудът му! Нищо не може да го
спаси!!!”
Може, Седларов, пардон, Овчаров, може! Защото
рано или късно народът ни ще престане да бъде стадо от овце, но
ти винаги ще си останеш Овчаров! В което разбира се няма нищо
лошо и обидно нито за народа ни, нито за теб… |
