Авторът е един от най-уважаваните руски правозащитници, литератор и публицист. Дисидент от обкръжението на Андрей Сахаров, Вадим Белоцерковски емигрира от СССР през 1972 и дълги години работи в радио «Свобода» в Ню Йорк и Мюнхен. Незабравими остават неговите икономически коментари, политическите му анализи и статиите за работническото движение, за Третия път и за синтеза на социализма и капитализма. Тематиката бе особено интересна  на границата на 70-те и 80-те години на фона на събитията в Полша. Вадим Белоцерковски е критик на национал-патриотичния екстремизъм в съветското дисидентско движение. През 1984 г. е уволнен от «Свобода» защото се противопоставя на предавания по радиото на  книгата на Солженицин «Август 1914». Според него романът-хроника съдържа антисемитски пасажи. Чрез съда журналистът постига възстановяване на работа, като в решението е записано, че радиото не е успяло да опровергае обвиненията на своя сътрудник. Днес Вадим Белоцерковски живее и работи в Русия и Германия, активно се застъпва за прекратяване на войната срещу Чечения, сътрудник е на Международния институт за самоуправление и самоорганизация.

Милен Радев

След убийствата на Анна Политковска и на Александър Литвиненко в медиите се появиха коментари, че такива престъпления вредeли на репутацията на Путин и затова било невъзможно той да има някакво отношение към тях. Убийствата били поръчани от някакви враждебни на Путин хора в Русия или извън нея, например от  забягналите олигарси Березовски или Невзлин. Подобни разсъждения заливат като придошла река публиката от момента, в който стана ясно, че английските детективи са подхванали сериозна следа, и че е неминуем невиждан скандал със сериозни последствия, тъй като фактически е налице използване на оръжие за масово поразяване в чужда страна. Най-големи усилия руските медии полагат да «наклепат» живеещия в Лондон Борис Березовски. Ужким той бил поръчителят на убийството на Литвиненко, принесъл бил в жертва своя спасител и приятел, за да навреди на репутацията на Путин на Запад.

Кулминацията на тази кампания според мен бе достигната, когато в нея се включи Егор Гайдар в телевизионната програма "Огледало". Егор Тимурович заяви без колебание, че убийствата на Политковска и на Литвиненко, а също така и  покушението срещу самия Гайдар в Ирландия били резултат от действията на враждебна на Путин и на Русия групировка – намеквайки, че главното лице в нея е Борис Березовски. След такова заявление просто не бива да се мълчи.

И така, Путин не можел да е замесен в гибелта на Политковска и Литвиненко, защото тези убийства вредяли на неговия престиж.

Да допуснем, че е така. Добре, а неотдавнашното етническо прочистване на Русия от грузинци, нима не подрони престижа на Путин? Излиза, че и тази чистка, както и блокадата на Грузия също са я «поръчали" враждебни нему хора?!

А прекъсването през януари миналата година на тръбопровода, пренасящ газ в Украйна и Западна Европа, нима то не урони по най-силен начин доверието на Запада към Русия? И какво излиза, че Путин и към това няма никакво отношение? А стрелбата по училището в Беслан от огнепръскачки и танкови оръдия не нанесе ли тежък удар по доброто име на Путин и на Русия? Оказва се, че и това престъпление е било поръчано от враговете на Путин? А не нанесе ли вреда на неговия престиж и изпозването на смъртоносния газ в театъра на Дубровка? Май пак излиза, че Березовски е издал и заповедта за пускане на газа в театъра?

А да не би да беше полезно за имиджа на Путин и на страната позорното дело за съсипването на "ЮКОС", съдилището над Ходорковски, Лебедев и други сътрудници на изпадналата в немилост корпорация?

А войната в Чечения, водена от руската армия с нацистка жестокост, нима тя не вреди на имиджа на Кремъл и на Русия? И тя ли е коварно замислена от враговете на Кремъл?

Впрочем, Путин го постави на трона в Кремъл пак същият Борис Березовски. Може би и това е било диверсия от негова страна? Я колко вреди на интересите и на престижа на Русия нанесе Путин, яхайки Кремълския трон!

Шегата настрана – не е ли време да прпоумеем един мъничка тайна: всички диктаторски режими неминуемо нанасят вреда на престижа на собствените вождове и държави. Нека си спомним режимите на Хитлер, Мусолини, Сталин, Пол Пот и т.н. Каквото и да вършат диктаторите, рано или късно всичките им деяния се превръщат в беда и позор - за тях самите, за страните и за народите им. Такава е вътрешната диалектика на диктаторските (тоталитарни, авторитарни) режими. Просто по самата си същност те са престъпни спрямо човека, обществото, народа. Без престъпления те не могат да поддържат своето съществуване. Както и без врагове – и външни, и вътрешни.

Начало    Горе

© 2002-2006 Още Инфо