Преди три години, когато американските пехотинци заловиха Садам Хюсеин сврян като плъх в една дупка, милионите му защитници по света се възмутиха от грубото отношение към него. Колко рязко му размахвали главата наляво-надясно, без уважение, като на добиче му преглеждали зъбите. Очевидно тези хора и организации бяха неприятно изненадани от интересната американска находка.

Сега същите хора и организации горко оплакват екзекуцията на Садам, защото били

против смъртното наказание и считат, че процесът срещу него не бил справедлив. Италианското правителство и опозиция изразиха “отвращение” от екзекуцията. Тук италианското лицемерие е значително – да си спомним как те наказаха собственият си диктатор Мусолини и приятелката му.

Нека защитниците на Садам да обяснят благородните си идеи на близките на стотици хиляди души (според някои източници повече от един милион), които диктаторът изпрати на смърт през дългата си кариера. В тази цифра не са включени около 400 000 иракски жертви, за които също Садам е виновен, тъй като нападна Иран през септември 1980. Или да изложат аргументите си на роднините на 25 000 убити иракци по време на първата война в залива, когато Садам атакува Кувейт, заради петрол и защото не искаше да върне 14 милиарда долара, които кувейтците му бяха дали назаем, че да воюва срещу Иран. И може би садамовите сторонници ще обяснят как е възможно да не са против свалянето му от власт през 2003 и да са против военната операция на съюзниците в Ирак?  Да не би заради най-голямата корупционна схема в историята, наречена “Петрол срещу храни”, когато Садам с любезното съдействие на ООН напълни нечии джобове с около 21 милиарда долара (да не забравяме - между тях и партийният джоб на БСП, предвождана тогава от сегашния ни президент Георги първанов - бел. ред.)?

Милионите противници на екзекуцията на диктатора гръмогласно подчертават ограничената помощ, оказана му от САЩ при войната с Иран, но странно мълчат за най-големият му помагач и финансист през всичките години, когато беше на власт – Кремъл. За това, че именно Кремъл се опита да го спаси в навечерието на първата война в залива, като изпрати близкият садамов приятел Евгений Примаков на дипломатическа совалка. Както и че Русия, заедно с мнозинството от постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, се опита да запази властта на Садам през март 2003.

Още преди да дойде на власт заявил на агенти на КГБ в Багдад, че се възхищава от Сталин. (Но в края на 50-те бил разработван и от ЦРУ в Кайро). Всичките му действия като президент поразително напомнят за Коба (популярен псевдоним на руския диктатор Сталин - бел. ред.) – жестоките разправи с най-близките му помощници, преследването на големи етнически групи, тежката подозрителност и небивалият култ към личността.

С две основни разлики – Садам действаше за щастие в несравнимо по-малки мащаби и изобщо не можеше да се сравнява по интелект с идола си. Доказателство за това е начинът, по който свършиха. Единият - непобеден, спокойно в леглото си, другият – светкавично разгромен и на бесилката.

Няма съмнение, че в процеса срещу диктаторът имаше грешки. Основната бе, че Садам беше осъден само заради убийството на 148 шиити през 1982. Съдиите не дочакаха края на другото дело срещу Хюсеин за геноцида срещу кюрдите в края на 80-те, когато бяха ликвидирани не по-малко от 180 хиляди души. Присъдата беше произнесена на 5 ноември м. г., но беше предадена на адвокатите на подсъдимия едва на 22 ноември. Така те имаха само две седмици, за да обжалват. Нито един представител на защитата не присъства на екзекуцията. Тази бързина оставя неприятно впечатление за отмъстителност на доминираното от шиити правителство срещу сунитите и няма да помогне за националното помирение.

По време на процеса бяха убити трима от адвокатите на Садам, на два пъти правителството смени председателя на съда. Един от съдиите обаче прояви пристрастие в процеса, затова беше отстранен, а свидетели на обвинението също бяха убити.

За една нормална правова страна това е просто недопустимо. Но в Багдад, където се проведе процесът, и в още три иракски провинции, на практика се води партизанска и верска война и всеки ден от насилствена смърт умират десетки души.

В условията на този кървав хаос и постоянни ужасни кръвопролития, процесът срещу Хюсеин беше справедлив и демократичен. Вината му за убийството на 148 шиити беше неоспоримо доказана, а смъртната присъда – в съответствие с иракското законодателство и несъмнено заслужена.

Подсъдимият често взимаше думата и яростно се противопоставяше на съдиите. Но нито веднъж не съжали за престъпленията си, не прояви жалост, дори сянка от съчувствие към жертвите си.

Бих искал да отбележа тежкото противоречие при много българи и някои български медии. Те остро и с основание обвиняват Кадафи, тъй като осъди на смърт без никакви доказателства българските медици. В същото време обаче както Кадафи, тези българи и медии  се отнасят със съчувствие и симпатия към Садам Хюсеин, който е отговорен за смъртта на неизмеримо повече хора от либийския си събратя! Причината? Обикновен антиамериканизъм, за нещастие всекидневие и за България.

Преди години гледах видеозапис на изпълнение на смъртната присъда над противник на Садам, заснет от тогавашните власти . В джоба на ризата на млад млад мъж с белезници някой постави миниатюрен взрив. Човекът гледаше безизразно и безмълвно в камерата. Изведнъж се раздвижи, разтърси рамене и невярващо попита:

“А сега ще ме убиете ли?”

Като всяко нормално човешко създание и той не можеше да повярва, че ще умре и никога няма да го има. Записът прекъсна и милостиво ми спести отговора на садамовите екзекутори.

Сигурно и Садам, като незнайната си жертва, не е могъл да повярва, че ще го настигне това, което така щедро раздаваше над другите. На кадрите преди края изглеждаше спокоен, но очевидци твърдят, че видели страх в очите му. Какви са били последните му мисли, дали се е разкаял, дали си е спомнил за някой от безбройните хора, които безмилостно изпрати в небитието? Или само собствената му страшна съдба е била пред него?

Беше му отказан дори разстрел. Умря от позорна смърт - на бесилката, като обикновен разбойник, садист, като кръвожаден масов убиец.

Най-доброто наказание за диктатори.

Още инфо запазва своите резерви към формата за наказание срещу несъмнено доказания масов убиец. Проблемът не е какъв е той. Проблемът е какви сме ние.