|
Както и да се живее, действа, планира, инвестира и произвежда под
термина “зеленото” трябва да разбираме това най-патриотично,
капиталистическо, геополитическо, здравословно и конкурентно,
което една критична маса от граждани, бизнесмени и чиновници
може да направи . Така, че моето мото е: “Зелено – това е новото
червено, бяло и синьо”.
Томас Фрийдман, Ню-Йорк Таймс, 22 декември 2006
Началото на тази
сага трябва да се търси в потъналите в забрава папки на
несъстоялия се връх на българския технически прогрес от началото
на 80-те на миналия век. Ако някой историк (професионален или
любител) има амбицията и търпението да се порови из този архивен
материал сигурно ще намери интересни подробности от това време,
когато мегапроектът АЕЦ-Белене заедно с още един хитроумен мегапроект на късния живковизъм - Завода за тежко машиностроене
в Радомир, е трябвало да покажат на света и най-вече на
капиталистическия такъв нашата индустриална “мощ” в пълния й
блясък , оставяйки Запада в абсолютен потрес.
Но, както вече
знаем, чудото не се състоя и през 1989 чудотворците от
Политбюро (срам не срам! ) трябваше да да си признаят , че не
са успели да направят магията…
Нека не забравяме,
че този период от живота ни, който заживяхме след 10.11.1989 и
който условно се нарича Преходът започна именно с граждански
протести, организирани от “Екогласност” срещу осъществяването на
проекта - АЕЦ-Белене.
Скоро след това
двата мегапроекта тихмълком бяха замразени от Правителството.
Протестиращите останаха с впечатление, че това означава спиране
на безумието завинаги и престанаха да протестират.
А всъщност дали
завинаги?!
Нека си припомним
със задна дата какво се случи през 1990 година.
От това което е
документирано може да се види, че на 22. 02. 1990 с решение
на Парламентарната комисия по енергеника при ВНС и на тогавашния
председател на БАН акад. Благовест Сендов (а нине здрастващ като
наш посланик в Япония) е създадена Контактна комисия по
енергетика, която е работна група на Парламентарната комисия за
АЕЦ-Белене на ВНС и БАН.
Задачата на тази
работна група е да анализира вариантите за развитие на
националната енергетика, включително и да отговори на въпроса за
целесъобразността от АЕЦ-Белене. (стр. 3)
В разработването
на този мащабен научен проект участват , със своите имена 85
учени и специалисти от различни институти на Академията.
Изследванията и становището са оформени на 400 страници и са
отпечатани в тираж от 1100 екзимпляра под заглавие:
АЕЦ-Белене
Изследвания и становище на Българската академия на науките, Из-во
на БАН, 31. VIII.
1990.
Тази
обемиста книга е надлежно разпратена до Великото Народно
Събрание и до други държавни институции за сведение.
Какво се случва
по-натътък
Всред изводите и
съображенията, изразени в този документ, които са послужили
като база за прекратяването (замразяване) на строежа на
АЕЦ-Белене през 1990 има такива, които не са се променили ,
независимо от 17- годишната му давност.
Това са:
1.Сеизмичност
на строителната площадка и сеизмичен риск
Анализът и
оценката на сеизмичността на строителната площадка са извършени
главно от сеизмолози от Геофизичния институт на БАН в периода
1979–1984, отразени в договори с “Енергопроект”.
В него се
подчертава, че:
1.1.
...геолого-тектонската информация, съдържа данни, които
показват, че сеизмотектонските условия в този район се влияят
съществено от блокована разчлененост на земната кора от
неотектонската и съвременна активност на разломи, по които биха
могли да възникнат земетресения с магнитуд М = 5.5 – 6.5.
(стр. 320)*.
1.2.
Сеизмичното въздействие върху площадката на АЕЦ-Белене за
територия с радиус 320 клм. – се определя от 6 силни земетръсни
огнища с магнитудни оценки над 7.0, проявили се в минали времена
и в настоящия век (20-ти век). Най-голяма опасност за площадката
представляват въздействията от огнище “Вранча” , отстоящо на
около 250 клм. от нея. За 10 вековен период от това огнище са
регистрирани 21 силни земетресения (магнитуд над 7.0, честота -
2 земетресения на 100 години.
(стр. 321).
1.3.
Обстоятелството , че става дума за строителство , свързано с
опасности, изисквания и отговорности от най-висок ранг, за
конкретните инжинерногеоложки условия на АЕЦ-Белене проектното
земетресение (ПЗ) би трябвало да бъде от осма степен, а
максимално разчетното (МРЗ) – от девета степен, т.е. с по-една
степен над приетите в проекта седма, респ. осма степен.
(стр.324).
Това означава, че:
1.4. Ако
атомните реактори от конфигурацията ВВЕР-1000 са осигурени за
МРЗ от осма степен за 10 000 годишен период на повторяемост,
избраната строителна площадка не предлага резерв (запас) за
сеизмична осигуреност.
(стр.324)
Какво излиза при
това положение? Излиза, че специалистите от Геофизичния и
Геологическия институт на БАН не гарантират по никакъв начин
сеизмичната устойчивост на терена, върху който ще се строи тази
Атомна централа. През 1990 година те не са дали гаранции за
терена. А какво се е променило за този 17-годишен период?
Отговорът е: нищо.
2. Радиоактивно
замърсяване на р. Дунав и възможни примени в подземните води.
2.1. В
техническия проект не е направена прогнозна оценка за възможно
радиоактивно замърсяване на подземните води при евентуални
извънредни изхвърляния на радиоактивни вещества в околната
среда.
При
съществуващите хидроложки условия в района на АЕЦ-Белене могат
да се очакват неблагоприятни въздействия върху подземните води ,
ще се наруши водният баланс на района. Това е установено от
досегашния световен опит при използване на АЕЦ.
В нашия случай,
при твърде плиткото естествено залягане на подземните води, за
да се поддържа водното ниво поне на задължителните 3 м. под
най-ниската точка на фундиране , ще бъде необходимо изграждане
на специална водопонизителна система.
2.2. Геоложките
и хидрогеоложките условия в района на АЕЦ-Белене са
благоприятни за сравнително лесно и бързо радиоактивно
замърсяване на подземните води при възникване на извънредни
(аварийни) изхвърляния на радиоактивни вещества.
Това може да
стане или:
-
чрез пряко
вливане във водоносния пласт при изтичане от водопроводящите и
канализационни системи;
- чрез
косвено постъпване на отложени на земната повърхност
радиоактивни вещества в подземните води чрез инфилтрация на
валежи и поливни води през почвения слой (стр.
337-339).
И какво се оказва?
Оказва се, че теренът е избран неподходящо, защото нивото на
подпочвените води лежи твърде високо, което означава, че при
едно сериозно аварийно изхвърляне на радиоактивни вещества от
централата, възможността за което никога не трябва да се
изключва, подпочвените води неминуемо ще бъдат замърсени. До
каква степен и в какъв радиус това може да се случи е трудно да
се предвиди. Това което е възможно е да се моделират различни
сценарии на подобно събитие при различни изходни данни. Такива
сценарии не са ми известни.
Но какъвто и да е
сценарият на такова събитие, неговите последици биха могли да
бъдат редуцирани до безопасни за населението нива.
Въпросът е как ще
се постигне изискумото ниво на безопасност и на каква цена.
В случая
хидролозите съветват преди да се започне строежът на централата,
да се изгради специална водопонизителна система, която да отведе
подземните води в по-дълбоки земни пластове. Не е трудно да се
съобрази, че такова съоръжение не може да бъде нито просто като
конструкция , нито евтино като стойност.
3.Радиационна
обстановка и радиационен контрол в района на АЕЦ-Белене
3.1.Смята се,
че при нормална (безаварийна) работа АЕЦ-Белене не би имала
съществени отрицателни последици за страната и народа ни по
отношение на радиационната безопасност. Сравненията обаче водят
до заключението, че проектът на АЕЦ-Белене в тази област
отстъпва на проектите на АЕЦ в напредналите страни.
3.2. Анализът
показва също, че в случай на тежка авария на АЕЦ-Белене,
последствията ще бъдат твърде тежки, тъй като в 10 клм зона за
вземане на екстрени мерки за защита , включително и за евакуация
на населението, влизат гр. Свищов, гр. Белене, румънският град
Зимич и три села (население повече от 50 000 жители). В 30 клм.
зона влизат още в България – гр. Левски, гр. Никопол и около 50
села; в Румъния – гр. Турну Мугуреле и около 10 села – общо за
зоната няколко стотин хиляди жители.
3.3. При
изготвянето на аварийни планове, без които строежът и пускането
на АЕЦ-Белене са недопустими , по необходимост трябва да се
включат и големи румънски градове , което създава сериозни
трудности от международен характер.
3.4. Една
действително тежка авария на АЕЦ-Белене освен проблемите за
нашата страна, ще изправи България пред тежки международни
проблеми. В този смисъл площадката за строеж на АЕЦ-Белене е
избрана неудачно.
(стр. 390-391)
Едва ли е възможно
горните твърде сериозни предупреждения да бъдат пренебрегнати.
Те просто не се нуждаят от коментар.
Но даже ако
допуснем, че като се пренебрегват всички изложени дотук
предупреждения и фанатичното решение за тъй нареченото
“доизграждане” на АЕЦ-Белене бъде осъществено, то остава
нерешен проблемът с :
4. Обработката и
съхраняването на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво
от АЕЦ-Белене
Това е един много
сериозен проблем, който в никакъв случай не може да се
пренебрегва при оценка на преимуществата и недостатъците, на
печалбите и загубите от построяването и експлоатацията на всяка
централа.
Това трябва да
включва:
а) Изграждане на
инсталации за преработка на радиоактивните отпадъци, неизбежен
страничен продукт при нормално функциониране на централата;
б) Осигуряване на
обучен персонал за експлоатацията на тези инсталации;
в) Хранилище за
последващо съхраняване на вече преработените радиоактивни
отпадъци.
Това са основните
проблеми дискутирани в документа от 1990.
Този документ
никога и никъде не бил официално опровергаван и въпреки това
излиза друг документ, този път под заглавие ИЗГРАЖДАНЕ НА
АЕЦ”БЕЛЕНЕ” – 6/1/2004.
В този документ
липсват имената на авторите му и освен това в неговите 45
страници таблиците и графиките вместо да бъдат илюстрация на
думите фактически ги заместват.
Да не говорим, че
там липсва каквато и да е информация свързана с перспективите за
преработването на радиоактивните отпадъци и третирането и
последващото погребване на отработеното гориво.
Процедури, които
могат да увеличат съществено прогнозираната цена на това
съоръжение без някой да може да каже точно каква ще бъде
реалната цена, която българският данъкоплатец ще трябва да
калкулира в семейния си бюджет.
Когато говорим за
ядрено гориво, неизкушеният в тази област гражданин може да бъде
подведен и по аналогия с горивото за обикновените централи и да
си представи, че след като бъде използвано, то престава да е
радиоактивно!
Това е абсолютно
погрешно!
Обратно!
Когато централата
работи , в резултат на ядрена реакция (делене на ядрото на
уран-235, в горивото се получават радиоактивни изотопи на
различни химически елементи, чиято сумарна активност е по-висока
(особено непосредствено след изваждането й от активната зона)
от тази на свежото гориво. При това тези изотопи имат периоди
на полуразпад от няколко секунди до десетки хиляди години.
Преработката (радиохимично
разделяне) на тази смес от изотопи на различни хим. елементи
изисква специално оборудвана лаборатория , с телескопични уреди
за дистанционни манипулации и през специални екрани от оловно
стъкло, които да защитават работещите от вредното излъчване.
Затова тази преработка е много скъпоструваща.
Нашата страна не
разполага със съоръжение от този тип.
Построяването на
постоянно хранилище за погребване на отработено гориво също е
изключително тежка и отговорна задача, все още нерешена в
световен мащаб.
То трябва да бъде
гарантирано за стотици хиляди години напред, защото непълното и
небрежно решаване на този проблем е равностойно на прехвърлянето
на нашите проблеми върху плещите на още неродените бъдещи
поколения...което е толкова неморално, че граничи с
престъпление.
Такова постоянно
хранилище представлява цяла подземна фабрика със съответна
вентилация и охлаждане, в недостъпни за подпочвени води терени,
най-често желателно е гранити или пък изоставени солни мини
(солните мини са гарантирано недостъпни за подпочвени води,
защото ако имаше такива , то солта щеше да се разтвори , да се
отмие...)
Освен това, то
трябва да бъде разположено в отдалечен район, да бъде за вечни
времена под постоянна специална охрана поради заплаха от
терористичен акт и т.н.
Не е трудно да се
съобрази, че за нашата страна, която е неголяма по площ,
сравнително гъсто насилена и в която липсват геологични формации
като гореспоменатите такова хранилище не може да бъде изградено.
Поради това
отработеното гориво от АЕЦ-Белене трябва да се транспортира до
Русия. Със всички произтичащи от тази едностранна зависимост
последствия. Не трябва да се забравя, че Руската дума гласува
закон, според който Русия след 2020 няма да приема отработено
гориво от чужди страни.
Не трябва да се
забравя също, че транспортирането на такъв товар до Русия става
при специален режим и транспортните такси за превозването му
през териториалните води на две страни – Румъния и Украйна –
трябва също да бъдат включени при формирането на цената на
крайния продукт.
Към тази цена
трябва да се добавят и разходите по погребването на самите
съоръжения от централа, когато бъде преустановена експлоатацията
й.
5. Рекултивация
на почвата
Предварителни
оценки на британски учени показват, че за превръщането на
площадката на една спряла вече АЕЦ отново в годна за обработване
земя са необходини около 1.5 милиарда паунда.
За икономическата
нецелесъобразност на проекта разумните хора получиха в последно
време достатъчно материал за размисъл в една поредица от
стойностни статии във печатните медии.
Но в същото време
по Интернет форумите се подхвърля лесно запомнящата се и
заплашителна в своето познато звучене частушка:
Нали знаеш, без АЕЦ-а,
парафина
с конеца?!
Да не говорим, че
остават без отговор следните естествени въпроси, които всеки от
нас би трябвало да си задава:
● Защо БАН като
институция запазва едно дистанцирано мълчание сега?
● Какво се е случило
с тези 85 учени он БАН автори на първия документ и защо никой от
тях не реагира публично на възобновяване на мегапроекта
АЕЦ-Белене?
● Защо Гърция няма
атомни електроцентрали и не предвижда разискване по този въпрос
в близките 30 години?
● Къде ще се насочи
туристическият пътникопоток, ако случайно или не толкова
случайно се пусне слух, че в България има радиоактивно
замърсяване? И докато екипите от експерти и комисии на всички
нива изясняват случаят дали слухът е верен или пък злонамерен
къде ще предпочете редовият турист да летува?
● Ще запазят ли
пазара си и цените си нашите минерални води , ако има съмнения,
че могат да бъдат замърсени с радиоктивни изотопи от
изграждането на нови мощности на нова площадка?
● С какви
дългосрочни спогодби е гарантиран пазара на произведената у нас
електроенергия?
● Кой ни е внушил,
че ние можем да бъдем енергиен център на Балканите, след като
ние внасяме енергоносители от Русия, което в най-добрия случай
ни отрежда незавидната роля на енергиен диспетчер в региона?
Като заключение
бих искала да кажа убедено, че: Всичко може да се построи, даже
АЕЦ-Белене.
Зависи обаче на
каква цена и кой ще плаща сметката.
Референдум в
случая е невъзможно да се провежда, защото не могат да бъдат
питани всички, които ще плащат сметката наред с нас, тъй като
това са и нашите все още неродени потомци, чието бъдеще ние
предопределяме днес.
- - - - - -
*
ЗАБЕЛЕЖКА: С курсив са дадени цитати от книгата “АЕЦ
‘БЕЛЕНЕ’
– Изследвания и становище на БАН” като в скоби
|
