Online от 1 юли 2002
Дух от Изток
Напред към дивия Изток. Според информацията нещата там са груби, дори криминални. Възможно е да има и мечки! Необходими са дебели дрехи и ваксинации. Парите са лева и леи. В първата страна пишат на кирилица. В другата улиците са от дупки. Тринадесет германски журналисти, работещи за пресата и радиото потеглят на експедиция. Търсят се учени. Едър дивеч, плашлив. Искаме да ги потърсим в техните институти и лаборатории. Да задаваме въпроси. Да изслушваме.
И да държим очите си отворени. Когато мислим за върхови изследвания, се обръщаме в посока САЩ, може би и към Западна Европа. Към Азия. В краен случай към Русия. Рядко ще се досетим за другите източноевропейски страни. И никога, ама никога за България или Румъния, за двете страни, които от 1 януари 2007 принадлежат към Европейския съюз. Това не се харесва на Фондацията "Роберт Бош". Последната изпраща периодично в чужбина журналисти, които трябва да "огледат състоянието на науката и изследванията в европейските страни, особено при новите членки на Европейския съюз". С такава задача се провежда командировката.
София. Денят е студен. Сняг покрива автомобилите. Луксозните возила, които паркират пред нашия хотел Шератон-София, Балкан, самопровъзгласил се за "Оазис на лукса и изискания сървис", обграден с държавни учреждения, министерства, бизнес и културни институции – пулсиращото сърце на града. Цената на нощувка тук е равна на месечната заплата на един учител – кръгли 200 евро. Тръгваме с автобуса на обиколка. Историческият, или по-скоро псевдоисторически център, е шикозен и излъскан, елегантни кафенета, пълни с безделници, прясно боядисани църкви. И преди всичко автомобили. Чудовищно стълпотворение от автомобили, които гарантират със сигурност пълен хаос в столичния транспорт. Първата поука, която, както ще видим по-нататък, е общовалидна: винаги се закъснява, и то значително. И никой не смята, че трябва да обръща внимание на това.
Изходно шосе с панелни блокове в периферията. Отбор западни журналисти нахлува в Института за полимери. Институтът е изследователско звено на Българската академия на науките. Изследователската дейност в България не се извършва в университетите или в независими институции, а почти изцяло при старата леля Академия.
Пресконференция с Пауър-Пойнт, западни сладкиши и нес-кафе
Една леко отблъскваща функционална сграда в стила на професионално училище от 60-те години. Малка семинарна зала.
Пресконферентно настроение със западни сладкиши и нес-кафе. Насреща Иван Шопов, бивш директор на института, след него настоящият ръководител Кольо Троев, отстрани заслужили сътрудници, повечето във или близо до пенсионна възраст. Представянето е на световно ниво. Свидетели сме на една Пауър-Пойнт презентация.
История, титли, сътрудници, шест професори, единадесет асистенти, 40 до 45 публикации годишно. Партньори: например Института Макс-Планк за изследвания на полимерите в Майнц. Тази връзка е определила и избора на служителите от Фондацията "Роберт Бош". Те са поискали мнение от германски учени, къде се намират върховите места (вероятно се имат предвид Center of Exellance). Естествено, при партньорите.
А сега идва ред на най-ярките постижения. Полимерик Продръгс – медикаменти, вградени в пластмаса с намалена токсичност и противопоказания, благодарение на по-бавното отдаване на активната субстанция. И функционални полимери за производство на мембрани за горивни елементи, патент за мембрана с висока термоустойчивост. Европейският проект носи названието "Аутобрейн" и Даймлер-Крайслер има участие. Докладът приключва. Дискусия.
Плач и жалби. Скърцане със зъби. Втората констатация, която изкристализира в рамките на една седмица и след десет посетени института и ще се потвърди почти навсякъде: всяко институтско представяне следва една депресивна драматургия. Отначало красивите страни, след това вайкане. Макар и в западните лаборатории да се чуват оплаквания и стонове – тук всички плачат. Държавата осигурява единствено скромната недвижимост и повече от скромните институтски заплати. Останалото: незначителни приходи от трети източници. Липсва всичко. Когато българският изследовател успява да забърка някакъв нов полимер, той трябва да го опакова и да го изпрати в Техническия университет в Мюнхен.
Там любезни колеги разполагат с необходимата апаратура за изследване на свойствата на веществото, например нещо хубаво от рода на ЯМР спектрометър. Да се работи така е унизително и изключително трудно. Ако в допълнение знаем, че добри изследователи получават месечно 500, максимум 1000 евро* – не е учудващо, че най-добрите напускат. Дори недотам добре владеещи английски споменават често думата Брейндрейн. Изтичане на мозъци на Запад, преди всичко в Германия и САЩ. От десет години България губи ежегодно един малък град от надеждни млади хора. През последните 15 години един милион отлично подготвени млади специалисти са напуснали страната, изчислява Христо Цветанов, специалист по водоразтворими и интелигентни полимери. При население от 7.7 милиона това е чудовищно кръвопускане. Между напусналите страната е и дъщерята на Цветанов и бащата изръмжава гневно при споменаването на страната на изкушението – САЩ.
Какво привлича учените, научаваме от третата част на представянето – обиколката на лабораториите. Сътрудниците стоят пред 25-годишни апарати и трият ръце. Студено е. Само в стаята на шефа усещаме едно електрическо духало. Отоплението на малко жилище изяжда през зимата цяла пенсия. Навсякъде липсва оборудване. Пещ за полимери за 20,000 евро е непостижима мечта. Понякога откриват полезни неща в отпадъците и майсторят сами. А "чистата стая" е просто помещение с врата, която остава почти винаги заключена. Единствено новият реометър, прибор за измерване на пластичност и течимост на вещества, има съвременен вид. Скромно подаяние на Фондацията "Александър фон Хумболд" в Дюселдорф.
Младите бягат в чужбина поради липса на перспектива
Накрая изпитваме срам да връчим като подарък бутилка избрано вино от родината на Бош. Много по-подходяща щеше да бъде една ударна бормашина. Напускаме института с чувство, което ще ни преследва отново и отново. Разочарование, с примес от симпатия и уважение към ентусиастите, които провеждат изследвания на световно ниво при такива условия. Всичко, което имаме, са нашите глави, казва Христо Цветанов. И една визия: да се доберем до Европейски проект. Единственото, на което се надява Цветанов е 7-ма рамкова програма на Европейския съюз (2007 до 2013) с нейните, за българските условия, райски пълни тенджери.
Все пак изследователите на полимери поддържат известни контакти с големите пари. Проекти с Даймлер Крайслер или Сони или с Юниън Карбайд. Който търси истинска мизерия, трябва да напусне инженерните и природните науки. Център за изследвания на населението, основана преди четири години институция за "теоретични и приложни изследвания на населението". Тридесет сътрудници. Етаж от доходоносна жилищна сграда. Миниатюрна библиотека в сравнение с голямата и защитена с тежки железни решетки институтска каса. Тук никога не бяха виждали хора от пресата. Място няма, затова се срещаме в едно помещение на Математическия факултет. Пауър-Пойнт презентацията повдига интересни въпроси: възпроизводство, сексуална култура на младежта, застаряване, миграция. В последвалата дискусия само тежки въздишки. Българското общество е на седмо място по застаряване. С един от най-ниските показатели за раждаемост. На първо място в Европа по недоносени. Младите хора бягат в чужбина или мигрират към големите градове. Един ефект е сигурен: липса на деца. Трагично.
Да се изследва българското население не е особено приятно. Където и да се огледаш – отчайващо положение: след промяната 41% от жените твърдят, че ще абортират при забременяване. Посланието: преди промяната животът и изследователската дейност бяха много по-добри. Заместник директорката на института Геновева Михова не желае да се съгласи, че за това е виновен единствено капиталът.
Михова съчетава успешно изследователска дейност и политика. Заедно с осем свои колеги тя съветва министри, изготвя студии. Политически съвети като приложна демография. Под "Изследвания на сексуалното поведение на младежите" следва да се разбират оплакванията от ранните бременности на цигани и турци. Както и предложения към Министерския съвет относно "Оптимиране на планирането на раждаемостта" на не особено обичаните етнически малцинства. При тази липса на средства трябва да извоюваш някаквa значимост. На въпроса към експерта по миграция Доньо Донев, следвал седем години в Берлин, как провежда практическите си изследвания, той отговаря просто: чета. За всичко друго, за анкети, статистически оценки и пр. липсва финансиране.
По финансиране на изследванията Румъния почти настигна Германия
Петнадесет години депресия: кървавата (Румъния) и безкръвна промяна (България) донесоха на науката в двете страни пропадане без дъно. Разходите за изследвания и развойна дейност в двете страни съставляваха известно време едва 0.16 и 0.18% от националния продукт. Никъде другаде в Европа този показател за иновационния потенциал на една страна не е бил по-нисък. И изведнъж с изненада научаваме, че през 2005 Румъния е догонила почти богатата Германия с 0.7%. Какво се случва там?
Букурещ през декември. Влажно и студено. Впечатлението от непосредственото сравнение със София е смайващо. Истинска метрополия. Импозантни класически сгради в съседство с комунистическа грандомания, мизерни къщурки и свръхмодерни небостъргачи. Дори огромните булеварди, които откаченият диктатор Чаушеску е прокарал през сърцето на историческия град, оказват своето въздействие. Този град поразява.
И тук безкрайни задръствания. Тротоарите са превърнати колективно и безпардонно в паркинги. Наистина, Нане и Вуте получават веднага кредит за покупка на автомобил, докато научните институти се смятат за ненадеждни. С обичайното закъснение пристигаме в ICB (Международен център за биодинамика). Преживяваме скок във времето. Та те са като нас.
Обстановка и обoрудване по западен стандарт, модерни лаборатории, млади изследователи. Шефът Ойген Георгиу излъчва самоувереност. Отличен английски, говори свободно и се шегува. Не се страхува от журналисти, никой не трябва да го убеждава в необходимостта от "Visibility" и "PR". Институтът разработва биосензори за контрол на питейна вода и хранителни продукти, а също така за медицински нужди. Има публикации, патенти и международни проекти. Защо тук, в близост до ботаническата градина, недалеч от чудовищния дворец на Чаушеску (втората по големина сграда в света, днес седалище на парламента) всичко функционира, както почти никъде другаде.
Наистина, от 2000 ICB е институт на ЮНЕСКО. Това не донася пари, но изведнъж катапултира Георгиу и неговите сътрудници в елита на световната биофизика. Шефът и неговият екип са извънредно мобилни и използват всяка възможност за престой в чужбина. Той има успех с Европейските проекти, неговите изследвания са близо до пазара. Също така, ако не се заблуждаваме, общият изследователски климат в Румъния е по-добър от този в България.
Един успешен изследовател заработва колкото седем учители
"От три години…" – с тази формула започват румънските изследователи, когато искат да обяснят, че има движение нагоре. Правителството на Траян Бъсеску, което дойде на власт през 2004, наложи висок темп на реформи, също и в изследователската сфера. През 2006 бюджетът за изследвания и развойна дейност беше увеличен с 82%. За 2007 се предвижда ново увеличение от 50%. Настроението е повишено. Дори в институти, които изглеждат остарели и западнали, се забелязва предпазлив оптимизъм. Макар все още обществото да гледа на изследователите с презрение като на гладуващи, усърдните, работещи в международни колаборации и осигуряващи на страната проекти, заработват 1500 евро. Колкото седем учители.
С напускане на великолепния ICB у нас, журналистите, се затвърдява едно впечатление: тук не се оплакват. Няма въздишки, малко са жалбите, няма отчаяние – този институт не е балкански. Може би това помага.
Затова искаме да завършим пътеписа с нещо свежо. Само един път по време на пътешествието "Бош" се почувствахме весело. Това се случи в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в Института за германско и европейско право, основан през 1991 заедно с Университета – Хамбург.
Срещата се проведе в една учебна съдебна зала. Говорим оживено за възможностите на експерти по германско и европейско право във вече европейска България.
Защо хората тук, тези многобройни юристи, са толкова спокойни? Много просто: първо процъфтяващият капитализъм със своята глобална търговска оживеност има нужда от съвсем определен вид учени: адвокати. Когато след промяната науките започнаха да линеят, нови юридически факултети изникнаха навсякъде като гъби. Изгледите за работа са добри, особено когато хонорарите са в евро.
И второ: обучението е евтино. Юристите се нуждаят от помещение и книги. И от глава и език. Това го има и в България.
*Немските журналисти вероятно са объркали еврото с лева. 1000, но лева, е максималната заплата на българските учени академици.