Online от 1 юли 2002
Маймунски работи
Преди време открих една интересна книга, в която попаднах на следното изречение:
"Насилственото завземане на чужда собственост или блокирането на обществени пътни артерии е толкова нагло нарушение на правата, че всеки опит подобно действие да бъде оправдано представлява отказ от всякакъв морал”*
Това изречение беше първото нещо, за което се сетих, когато видях блокираните пътища от протестиращите срещу акциза върху домашната ракия или срещу програмата “Натура 2000”, предвиждаща разширяване на защитените територии в страната. И наистина, доколко подобно мнение е оправдано?
Нека поразсъждаваме върху това.
Представете си следния случай: прибирате се вкъщи и пред входа на жилището си заварвате група хора, готови да ви попречат по всякакъв начин да влезете в дома си, с които очевидно не можете да се справите сам. Как бихте постъпили тогава?
Ако се намирате в държава, в която има някакъв ред, вие несъмнено ще повикате полицията и ще поискате от нея да ви осигури достъп до собственото ви жилище. Една добросъвестна полиция би трябвало да отстрани, ако трябва, и със сила, тези хора. Нещо повече, тя ще проведе следствие, ще установи самоличността им и ще вземе мерки това да не се повтаря. Тя ще направи това, защото извършеното представлява нарушение на основно човешко право – правото да ползваш собствеността си. При това нямат никакво значение мотивите на тези хора – дали те са нарушили твоето право, за да си направят удоволствие, или защото не са съгласни с държавата по някакъв въпрос.
Частната собственост, каквато е жилището ви, се различава от публичната по това, че последната е собственост на много лица, които могат да я ползват равноправно при определени условия.
Вие сте изпълнили тези условия: плащали сте данъци, с които пътят е бил построен, купили сте кола, за която сте платили ДДС, внесли сте всички други изискуеми данъци, такси и застраховки, дори имате винетка, за която тази година сте дали близо два и половина пъти повече, отколкото през миналата. И въпреки това, пътувайки по пътя, срещате група хора, готови да ви попречат по всякакъв начин да продължите по него.
Има ли принципна разлика между описаните два случая? Очевидно не. И в двата става дума за посегателство върху собственост. Във втория случай вие също трябва да повикате полиция и да поискате от нея да ви осигури безпрепятствено движение по пътя. Самата полиция, от своя страна, би трябвало да е информирана за ставащото от собствени източници и да вземе мерки, дори без да й се обаждате.
Действителността обаче е по-различна. Обикновено мерките на полицията при блокиране на пътища се изразяват в присъствието на неколцина униформени, разхождащи се наоколо с безразличие към ставащото.
Ако някой направи обществено достояние факта, че група хора не са го допуснали да влезе в собственото му жилище, всички ще бъдат единодушни, че става дума за нечувано безобразие. Защо посегателството върху обществената собственост не се приема по същия начин? Може би това е израз на отношението ни към тази собственост? След като немалка част от населението е способно да изхвърля боклука си от прозореца върху нея, то очевидно не я приема като своя. Това обществено отношение намира израз в медиите и дори в действията на държавната власт. Оценките варират от безразличие до съчувствие към протестиращите и дори до приемане на ставащото като проява на гражданско поведение.
Какво гражданско поведение е това? Една част от обществото е засегната от действия на държавата и затова наказва друга негова част, която не само че не е виновна за станалото, но в нея може да има също засегнати от тези действия. С какво ще подобри положението си тази засегната част от обществото, като действа по този начин? Как изобщо може да очаква нещо от държава, която безучастно оставя части от населението да воюват помежду си в резултат на нейни действия? Това не е гражданско, а маймунско поведение. В маймунските общества също има някакъв ред, макар и не основан върху правата на индивида. Когато водачът на стадото набие някого, последният не може да му отмъсти и затова си го изкарва на друг, по-нискостоящ член, като на свой ред му хвърля боя. Така с бездействието си държавните органи обективно ни правят на маймуни.
Ако искат протестът им да е ефективен, недоволните не трябва да окупират пътища, а да протестират пред законодателния орган, виновен за тяхното недоволство. Те би трябвало да окупират входа на Народното събрание и да не пускат законодателите да излязат, докато не отменят акциза. Но те не смеят да направят това. Те знаят, че полицията, която е техен образ и подобие, тогава няма да си чопли носа, а ще развърти палките.