Online от 1 юли 2002
Странен героизъм
Преди дни в печата ген. Тодор Бояджиев, депутат от БСП и бивш висш служител на КДС, разказа как българското комунистическо правителство помогнало на полк. Кадафи да се скрие от американската бомбардировка над Триполи на 15 април 1986. Бомбардировката беше наказание заради терористичното нападение срещу дискотеката La Belle в Западен Берлин на 5 април 1986, когато загинаха двама американски войници и една туркиня. Въпреки че по-късно този полковник се разгърна като истински терорист със самолетите над Локърби и Нигер, през 1986 той вече беше терорист. На 17 април 1984 по време на демонстрация на противници на Кадафи пред либийското посолство в Лондон от втория етаж на посолството се разнесоха изстрели и английската полицайка Ивон Флетчър беше смъртоносно ранена. Либийският ръководител тогава каза, че Ивон Флетчър била убита от британската полиция! Дипломатическите отношения бяха прекъснати, но през 1999 бяха възстановени, след като либийските власти поеха “общата вина” за случилото се.
През 1986 за никой разумен човек нямаше съмнение, че полк. Кадафи е терорист. Едва ли съществуваше терористична група, която да не беше заявила омразата си към Америка, без да бъде подкрепена от Либия. В началото на 1986 президентът Рейгън заяви, че Кадафи е “бясното куче на Близкия Изток”.
Българската комунистическа държава беше поддръжник на Кадафи. Изпращаше му бели български роби срещу мизерно заплащане. Дори от тези жълти стотинки комунистическата власт крадеше по-голямата част. Разбира се, робите доброволно отиваха да робуват на Кадафи заради ненавистните американски долари. Сега въпреки случая с медицинските сестри в Либия има няколко хиляди български роби, които продължават да робуват пак заради същите лоши американски долари.
Съвсем естествено е, че тази държава е предупредила приятеля си терорист за американското нападение. Така е честно и редно между комунисти и терористи.
И сега, при нещастната българска демокрация, която понася наистина всичко, се появява един генерал от бившата държавна сигурност и разказва как комунистите помогнали на полк. Кадафи, сякаш това е героизъм. И как сутринта на другия ден след бомбардировката либиецът извикал българския посланик да му благодари. После генералът тъжно укорява полковника, че е неблагодарник и не иска да освободи осъдените на смърт български медицински сестри.
Във връзка с този банален за България цинизъм бих искал да задам следните въпроси на ген. Бояджиев:
1. През април 1986 сте помогнал на един вече доказан терорист. Трябва ли да се хвалите с това? Днес дори съпартийците ви смятат полк. Кадафи за терорист.
2. Мислите ли, че за вас, депутат от политическа сила, която официално подкрепя американската война с тероризма, е подходящо да разказвате как сте помагал на един враг на Америка, който днес е обезвреден благодарение на сегашното американско правителство?
3. Вие и колегите ви от бившата държавна сигурност твърдите, че сте работили за националната сигурност на България. Така ли работихте за тази сигурност – като помагате на един терорист?
И, разбира се, твърдението, че КДС е помогнал на терориста-полковник, е нелепо и смехотворно. В началото на април 1986 морето пред Либия беше почерняло от американски бойни кораби. Целият свят дни наред гърмеше и беше абсолютно сигурен, че ще има бомбардировки над тази страна. Нямаше никакво съмнение, че терористът ще бъде наказан.
Случило се е само едно - абсурдната комунистическа власт е отчела някаква дейност, която сигурно е била заплатена някому.
С което вие сега срамно се хвалите.