Online от 1 юли 2002
Какво може да се направи с един милиард долара
Цели пет години продължили съдебните прения за съдбата на завещанието, оставено от Алфред Нобел. Той се разпоредил с един милиард долара, които бил заработил през живота си, да се учреди фонд, от чиито лихви да се дават всяка година по пет награди за най-забележителните постижения в три области на науката: медицина и физиология, физика и химия, а също за дейност в полза на мира и за литература. Сторил го в края на ноември преди 110 години, като положил подписа си под завещанието, което шведското правителство приело за деяние на смахнат чудак. И се наложило обезнаследеният му племенник (Нобел не е имал деца) да заяви специално на аудиенция при краля: "Не бихме искали никой да смята, че нашето семейство е присвоило чужди пари."
С което се сложил край на дълго проточилия се съдебен спор. Да, отказали се от онзи един милиард долара по курса от 1896 и при онези цени. В полза на науката, мира и литературата.
Нобеловият медал
За затлаченото от марксистки брътвежи съзнание това звучи странно, но в оная част на света горе-долу по същото време този тип мислене и действие не бил необичаен. Бащата и синът Карлсберг например съвместно дефинирали как синът да бъде обезнаследен от баща си, като с парите на фамилията се основе фондация. И му ударили лют спор: бащата искал повече пари да отиват за наука, понеже сам бил микробиолог, колега и приятел с Луи Пастьор. А парите били изкарани със съучастието на небезизвестния парижанин.
Бащата Карлсберг задигнал щам от дрожди на светлата пилзенска бира при посещението си в чешкия град, като го прекарал почти като легендарното семе на копринена буба по неизвестната средновековна контрабандна пътечка на коприната. Семето на копринената буба скрили в кока на някаква азиатска дама. Дрождите Карлсберг пренесъл в цилиндъра си.
Микробиологът, предприемачът и филантропът
Якобсен Карлсберг - бащата на скулптора
Щом се озовал в Копенхаген, със задоволство установил, че щамът е жизнен. И писал за това на Пастьор. Последният не чакал втора покана, ами тутакси взел първия дилижанс, за да види как изглеждат дрождите на светлото пиво. За тъмното знаел. Ама виж, за светлото... Не след дълго двамата микробиолози успели да създадат технология за производство на бира, каквато се пие и до днес по света, най-много - в Китай.
Това не е реклама на бирата "Карлсберг", а разказ за това как в Северна Европа е протичала индустриалната революция и какво е било участието на учените в нея.
Та ставаше дума за обезнаследяването на сина Карлсберг. Лютият спор се разгърнал, понеже младият искал повече пари да отиват към сектора на културата - падал си по пластичните изкуства. Накрая някак си се разбрали и сега тази фондация продължава всяка година да харчи повече пари за наука и изкуства, отколкото Кралство Дания отделя от държавния си бюджет за същите цели.
Подобна е и прелюбопитната история за Нобеловото наследство, която накратко припомнихме за онези, които не я знаят или са я позабравили. В първото десетилетие на ХХ век общата парична сума от петте ежегодни Нобелови награди надхвърляла годишния бюджет на всички лаборатории в Кеймбридж и Оксфорд, взети заедно.
Алфред Нобел
Сещаме се за тия неща, понеже от 60 години насам в България се разправят чудновати небивалици за първоначалното натрупване, за угризенията след първия милион. Особено свиден пример за левичарите се явява Хенри Морган, чиято мрачна сянка на забогатял пират, изчерпва начините за влизане в семейството на милионерите. Около него бандитите от Дивия запад, които си изпрали крадените пари и ги превърнали в капитал, стоят сиротно. Но и те не са пропуснати в социалистическите учебни пособия.
В този марксически сюжет липсват действителните участници в събитията - хилядите изобретатели и автори на всякакъв тип иновации. Няма ги Едисън, Бел, Гудиар, Джей Пи Морган, Хенри Форд, Пежо, Ферари, Сам Уолтън, Бил Гейтс, Моторола... Имената на стотици от тях носят водещи световни компании с традиции във всички области на индустрията. Защо ли са нарекли така компаниите?
Ами защото са ги основали изобретателите и иноваторите - истинските герои на индустриалната революция, които ги няма нито в "буржоазно-капиталистическия", нито във "феодалния строй" от марксистката брътвежология. Основали са ги с парите, изкарани от изобретения и иновации, които са приложили в практиката и успешно продали на пазара. Знаете ли за всеки от тях какво именно благо е донесъл на цивилизацията? Ако все още не знаете, ще го научите от този вестник.
Та и Нобел бил такъв. Регистрирал неколкостотин патента - не само на динамита!, капитализирани в един милиард долара. Най-големият изобретател в тогавашна Швеция, естествено, бил най-богатият човек в кралството. Това не предизвиквало почуда. Не се разпоредил с наследството си по стандартния начин, но и недоумението, което предизвикал в обществото от нестандартното завещание, отшумяло само за пет години.
И през 1901 връчили първите Нобелови награди.