Online от 1 юли 2002
In Memoriam
На 26 февруари 2007 от този свят си отиде Любо Данчев.
Изглежда нелепо.
Живееше под напрежение, но нито един житейски провал не го отказа да продължава да опитва. Смяташе личната свобода за велика ценност, затова му беше много трудно да живее в тази държава.
Затова ще направим всичко възможно да продължим този сайт и последния му проект – вестник „ОЩЕ инфо”.
Той написа, композира и изпя много песни пред приятелите си. Това е един текст от негова песен. Сега звучи различно.
Почивай в мир, скъпи Любо!
ЧЕРНО НА БЯЛО
Белият лист предизвиква сърбежи в душата човешка.
Трепва ръката послушно е взема перо.
Властва душата извечна над тялото грешно,
както клещите над всеки изкривен пирон.
И ето че цапа безспир върху бялото
десният пагубен крайник на тялото.
Тъй че ченгелите подир момент
конфигурират един документ,
който остава след тленното тяло
ЧЕРНО НА БЯЛО.
Чер гологан се не губи – твърди и народът.
Агънца черни се раждат от черния коч.
С борчески мит е обвеяна тази порода.
Чер етикет отличава и скъпия скоч.
Ето защо с чернотата на дядото
внукът изпъква на фона на стадото,
а пък при липса на друг документ –
черният Ronson над белия Kent
също представят конкретното тяло
ЧЕРНО НА БЯЛО.
Пъчи се там мавзолейно изправен на пръсти
някакъв бард, политик или просто месар.
Дялка със свойто длето монумент не по ръста си,
мраморен, лъскав, импортен, готов за пазар.
Тъй се натиска да влезе във бъдното,
дето съдбата ни обща е сбъдната,
дето на прах е човешкото тяло,
а пък духът неразбран е изцяло.
Мъртви словата са и самото писало
ЧЕРНО НА БЯЛО.
Гният папируси, чезнат и думите вечни.
Гние край Нил биловар и дори фараон.
Чезне и дявол, и Бог и Голямата мечка.
Глъхне в тъмата и крясък и кикот и стон.
Сляп, глух, невеж и самотен човекът
крета след себе си няколко века.
Вечно забравя, че всичко е тлен,
че всичко е просто във този момент.
Днес и тук. Смърт и живот. Дух и тяло.
ЧЕРНО НА БЯЛО.
Благодаря на всички за съболезнованията!
Рени Нешкова