|
|
|
Когато преди
време министърът на вътрешните работи заяви, че отсега
нататък полицията ще действува “на ръба на закона", мнозина
останаха учудени, защото не подозираха, че закона има
ръбове. Представата ни за закона като ръбесто тяло не е
разпространена, представяме си го по-скоро като нещо
обтекаемо, което заема такава форма, каквато си поиска.
Напоследък
тази представа е на път да се промени. Наскоро едно лице,
влизайки в съприкосновение със закона, се удари лошо в един
от ръбовете му и умря. Петима полицаи му светиха маслото
насред улицата, като преди това го вързаха с белезници. |
 |
Поведението на МВР
във връзка с този случай беше противоречиво. Първоначално то
заяви, че лицето е починало от инфаркт. После – че то е
престъпник и няма защо да се съжалява за него. Последното,
изглежда, е вярно – покойникът е имал делови отношения с офицери
от полицията.
После призна, че
лицето е оказало съпротива при задържането и се е наложило да го
поотупат. Но не знаели, че има слабо сърце.
След това се
оказа, че лицето не е умряло от инфаркт, а от побоя, нанесен му
от полицаите. Тогава авторът на първата експертиза, а той се
оказа самия главен съдебен медик на БА доц. Златко Колев, каза,
че първото изследване на трупа не е имало характер на експертиза
и той не е потвърдил окончателно заключението. Сиреч, вдигнали
го посред нощ, закарали го чак в Горна Джумая с още двама
доктори, но той не направил експертиза, а пък полицаите не
настоявали. Само поогледал трупа. Сигурно е казал: “като гледам
така, отстрани, ми прилича на инфаркт, за което говори и дупката
в главата, но не го потвърждавам окончателно”. Полицията пък не
схванала разликата между окончателно и неокончателно заключение
и се подвела по думите му.
Наложи се в играта
да се включи тежката артилерия в лицето на Военната прокуратура.
Тя призна, че покойният е убит от полицаите, но това станало,
защото той яростно се съпротивлявал при задържането – нанасял им
удари с ръце и крака. (При арест ръцете се закопчават с
белезници отзад. Как ли е нанасял ударите си с ръце при това
положение? Нещо като сцена от екшън с Харви Кайтел в ролята на
престъпника!) Полицаите пък не били виновни, защото го убили по
непредпазливост. Безспорно било установено, че те не са искали
смъртта на задържания, доказателство за което били собствените
им твърдения.
Опитвам се да си
представя как полицай удря някого по непредпазливост. Сигурно
замахва към него с намерение да спре ръката си на сантиметър от
лицето му, но не успява. И го прасва по муцуната. И така шест
пъти подред.
Или както в
известния виц: “он залитна и се удари в юмруко на брато, а яз го
подпрех с ножо да не падне".
И за каква
непредпазливост може да се говори изобщо? Полицаите, като
професионалисти, а по думите на вътрешния министър те са точно
такива, по-добре от всеки друг трябва да знаят колко килограмов
удар е необходим, за да се счупи глава и колко дълго може да се
гази някой, докато му пропукат ребрата и започне да повръща
кръв.
В този случай
Военната прокуратура действува на същото интелектуално равнище
като Главния съдебен медик на БА. Държи се като малоумник, който
се отчита пред други малоумници. Това е стара практика в
правораздавателните органи в тази част на света. Изхожда се от
допускането, че е по-добре да те мислят за идиот, отколкото за
виновник. И зад двата случая стърчат ушите на Вътрешното
министерство, а може би и нечии по-големи, оттук не се познава
чии.
Прокуратурата
оневинява убийците чрез член от НК, който гласи, че отговорност
от органите на реда се търси само, ако вредата причинена при
арест е умишлена. Ако това решение бъде потвърдено от
следващите инстанции, това ще означава, че в българското
законодателство има член, който позволява на всеки полицай да
убива безнаказано, стига да заяви, че не е желаел смъртта на
жертвата и това заявление срещне разбиране от началството. Малко
полиции в света се радват на подобно предимство.
Това ще даде
основание да препоръчаме на законодателния орган да редактира
чл.12, ал.2 от НК (обща част). Той може да добие следния вид:
- чл.12 ал.2
(нова): при изпълнение на служебните си задължения полицаят може
да убива по непредпазливост когото си иска, ако е в добри
отношения с министъра на вътрешните работи.
Извън всичко
останало, това ще повиши неимоверно авторитета на полицията. |
