|
Разговор на Михаил Сергеевич Горбачов
с председателя на Министерския съвет на България и
на президиума на Висшия партиен съвет на БКП Андрей
Луканов на 19 март 1990
А. Луканов:
Въпросът да се преразгледат отношенията със
Съветския съюз не е възниквал пред нашето сегашно
ръководство. Ние ще правим всичко за по-нататъшно
развитие и укрепване на съветско-българските
отношения.
М. С. Горбачов:
На отношенията с България, с нейния народ ние винаги
сме отделяли първостепенно място, дори когато не ни
е било лесно поради известните ви позиции на вашия
бивш лидер. Разбираме какъв напрегнат етап преживя
съвсем наскоро вашата партия и страна. Знаем колко
трудности са се натрупали у вас. Та съвсем наскоро
външният дълг на България беше някъде в границите на
34 милиарда долара, а сега вече е надхвърлила 10
милиарда. Добре разбираме колко тежко е това за
България, още повече че рязкото спадане на цените на
нефта през последните години засегна болезнено
нашите разчети. Само по тази причина загубихме около
половината от всички валутни постъпления.
А. Луканов:
Падна ни се тежко наследство. Нашият бивш лидер
провеждаше политиката “след мен ако ще и потоп”! Без
да се съобразява с реалните възможности и последици,
създаваше видимост на стабилност и благополучие.
Сега всичко се разкри в цялата му сложност. Рязко се
усложни политическата и социалната обстановка. Може
би най-тежката загуба е изчезналото влияние сред
младежта. Мнозина млади хора се чувстват захвърлени,
оскърбени. И затова крайно се радикализираха,
станаха социална база на екстремистката опозиция.
....
М. С. Горбачов:
Какво представлява сега вашата опозиция?
А. Луканов:
Опозицията ни е пъстра. Спектърът е много широк.
Отляво са бивши комунисти или членове на партията,
които заплашват да я напуснат. Те се изказват против
партията, макар и да не издигат открито
антисоциалистическа платформа. По-скоро критиката им
е от социалдемократически позиции. За тях е
характерна ориентацията към Запада.
Друга част от опонентите ни са бивши членове на
старите опозиционни партии. В края на 40-те години
тези партии бяха разгромени със сталински методи и
значителна част от обществеността започна да
възприема членовете им като мъченици. Останалите
живи от тях, някои роднини на бивши опозиционери
такава е основата на тази част от опозицията.
Съществува и една, така да се каже, чисто
антикомунистическа опозиция. В нея участват някои
представители на интелигенцията, младежи.
Но основна част от опозиционните кръгове изразява
несъгласие с екстремистките елементи, оказва им
сдържащо влияние.
М. С. Горбачов:
Кои са главните фигури в опозицията?
А. Луканов:
Те нямат истински силни лидери.
М. С. Горбачов:
Доколко сериозни са нападките срещу А. Лилов?
А. Луканов:
Опитват се да го упрекват за близостта му с Людмила
Живкова, а също за позицията му по националния
въпрос, която зае неотдавна. Но като цяло
авторитетът му се задържа на добро равнище и
нараства. Той работи много активно, както и всички
ние, членовете на ръководството, често пътува,
общува непосредствено с хората.
М. С. Горбачов:
Хубаво е, че върнахте Лилов на активна работа в
ръководството. А какво прави Михайлов?
А. Луканов:
Михайлов не получи подкрепа от конгреса. Държа се не
съвсем уравновесено.
М. С. Горбачов:
А как е Стоянка Кръстинова?
А. Луканов:
Тя е член на Президиума на Висшия партиен съвет на
БКП, т. е. по вашему член на Политбюро, работи в
Пловдив на общинска работа. В ръководството имаме
три жени на високи постове.
М. С. Горбачов:
Как се държи Земеделският народен съюз?
А. Луканов:
Според последните допитвания до общественото мнение
подкрепят го 10% от населението. БЗНС сега
маневрира, негови представители отказаха да влязат в
правителството. Стараят се да намерят свое ново
лице. И в ръководството се включват нови хора. Сега
забележима роля там играе В. Вълков. Преди той се
занимаваше в БЗНС с международните връзки.
Върху съюза се оказва очевиден натиск отдясно. По
тази причина някои негови членове дори заплашват да
се прехвърлят в БКП.
Ние приехме да сформираме еднопартийно правителство
и това може би увеличи авторитета на БКП: хората
видяха, че не бягаме, не се объркахме пред
трудностите, поемаме инициативата, за да ги
преодолеем.
Сега всичко зависи от развитието на ситуацията в
икономиката. Практически ние не сме в състояние да
изплатим дълговете си. Въпросът е колко още седмици
или дни ще се задържим, без да обявяваме
неплатежоспособността на страната. Описах ситуацията
на Николай Иванович Рижков, помолих го да ни окаже
възможната подкрепа в това отношение.
М. С. Горбачов:
У нас ситуацията също не е лека. Сигурно Николай
Иванович ти е разказал.
А. Луканов:
За нас е важно да се задържим поне до изборите, да
не отстъпим пред натиска на Запада, особено на
американците.
М. С. Горбачов:
Те се опитват да притискат и нас. Тия дни
президентът Буш се изказа против предоставянето на
кредит на Съветския съюз.
А. Луканов:
Особено важно за нас е второто тримесечие на тази
година. Главното е да не загубим подкрепата на
работническата класа. А нейното положение се
влошава. Поради спадането на производството (то
намаля през последните два месеца с 8% в сравнение
със същия период на миналата година) спадат и
заплатите на работниците.
САЩ се стремят да се възползват по своему от
трудната ситуация в страната. Техни представители
установяват явен контакт с опозицията.
М. С. Горбачов:
У нас вече отдавна се осъществяват контакти на хора
от Запад с опозиционни групи. Току-що разговаряхме с
естонските другари. В Прибалтика емигрантски и други
западни центрове направо грабват диригентската палка
и се опитват да управляват местните политически
“оркестри”. На това те са големи майстори. Трябва да
се търсят и прилагат адекватни мерки за въздействие.
А как стои сега у вас националният въпрос?
А. Луканов:
В известна степен уляга. От Турция се върнаха около
130 хиляди души. Това е приблизително една трета от
всички български граждани, които по-рано заминаха
там. Турция не бърза да нормализира отношенията си с
нас. Ето защо и ние не сме се разбързали. За нас
въпросът е принципен. Сега те се опитват да
организират в страната ни своя “пета колона”,
подтикват да се създаде автономия. Общо турците у
нас са 750 хиляди. Освен тях 200 хиляди са същински
българи, изповядващи исляма, и 80100 хиляди цигани.
Всичко около един милион, или над 10% от населението
са мюсюлмани. Нашата линия по този въпрос е да
уважаваме правото на всеки гражданин да определя
своята националност, своя роден език. Тук подходът
ни е сходен с френския.
М. С. Горбачов:
А как се развиват отношенията ви с Югославия?
А. Луканов:
Югославяните сметнаха, че им е изгодно да използват
в свой интерес днешната българска ситуация: те
отново повдигат македонския въпрос, а в България
действията им срещат отпор. При това се проявяват и
националистически настроения. Засега ние не се
противопоставяме широко на тези настроения, първо,
защото не е лесно и, второ, югославяните да
разберат, че изострянето на македонския въпрос от
тях поражда противодействие в лицето на българския
национализъм. Македонският въпрос се възприема
болезнено в България.
М. С. Горбачов:
Нашите отношения с югославяните са добри и очевидно
при случай може да ги посъветваме да не изострят
отношенията с България.
А. Луканов:
Това би било много полезно. Не бива да хвърляш
камъни в съседската градина, след като собствената
ти къща е със стъклен покрив. Още повече че гърците
и албанците реагират много рязко на днешната
ситуация в Югославия поради изострянето на
междунационалните отношения там.
Сега у нас се появяват неформални обединения,
защитаващи националните интереси. Често пъти те
действат под влияние на емоции и от такива позиции
се противопоставят на опозиционните групи.
Относно македонския въпрос между нас и опозицията
съществува единство. По турския въпрос обстановката
не е в полза на опозицията. Именно нея обвиняват, че
е оказвала необоснован натиск върху БКП в тази
сфера.
Като цяло опозицията в провинцията е слаба, проявява
се преди всичко в големите градове и поради това е
важно да не бавим изборите.
М. С. Горбачов:
А как се държат приближените на Живков?
А. Луканов:
Притихнали са, стоят си вкъщи. Народът обаче иска
възмездие.
М. С. Горбачов:
В такива случаи думата е на закона. Това е
единствено обоснованият и справедлив път.
А. Луканов:
Самият Живков се държи много хитро, изплъзва се. За
разлика от Хонекер не желае да поеме абсолютно
никаква политическа отговорност за всички неща,
вършени в страната.
Макар че вината му може би е много по-голяма в
сравнение с Хонекер. Доколкото той, налага се да
кажа, е човек без морал, дотолкова, изглежда, и не
чувства никаква своя вина. Очевидно тук се крие и
обяснението, че преживява днешното си състояние
по-леко, отколкото би могло да се предположи.
М. С. Горбачов:
Характерно е например, че у нас Молотов, Каганович,
зад които се влачи огромна опашка от престъпления,
си съществуват преспокойно.
А. Луканов:
Има един тип хора, за които престъплението е станало
обичайна норма. Поради това тяхното чувство за вина
е атрофирано.
...
М. С. Горбачов:
Съгласен съм, че днес си струва да активизираме
съветско-българските връзки. Що се отнася до
поканата ви, ще помисля. Днес в нашата страна
очакват твърде много от първия съветски президент.
Затова ще кажа откровено: налага се още повече да се
занимавам с вътрешни проблеми.
А. Луканов:
Мисля, Михаил Сергеевич, че България може да стане
пример за мирен преход към демократично устройство,
без драматичните сътресения, които се случиха в ГДР
и Чехословакия. Изглежда, нашият народ предпочита
това, отдръпва се от екстремистите с тяхното
озлобено политическо зъбене. Мощен позитивен стимул
би било обновяването и по-нататъшното укрепване
върху нова основа на българо-съветските отношения.
М. С. Горбачов:
Ние нямаме по-близки приятели от тия в България. При
това имам предвид не само българите изобщо, но
по-специално вашата партия. Смятам, че проведохме
взаимнополезен разговор. Моля да предаде поздрави на
нашите приятели и другари от българското
ръководство. Желаем им сили, нова енергия и успехи.
А. Луканов:
Много благодаря за срещата, за подкрепата и добрите
пожелания. Бъдете уверен, че ще направим всичко, за
да запазим партията и социалистическата перспектива
в България. През петте месеца след 10 ноември
България фактически стана друга страна, а и всички
ние в много отношения станахме други. Ще се държим.
М. С. Горбачов:
Да, сега всички преживяваме време, когато
революционните процеси за няколко месеца и дори за
дни придвижват историята с десетилетия напред. Още
веднъж ви желая успех, а той може да бъде постигнат
единствено с добре обмислена и смела инициатива.
(Със съкращения)
Текстът е отпечатан в "Детонация" |
