20-12-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

20 декември 2005, 17:00

Търси се родният Путин

Бойко Пенчев, "Литературен вестник"

 

Който иска да разбере какво става в България, е най-добре да чете съвременна руска литература. Просто защото руснаците са по-напред с материала. От вестниците ще научим какви пари ни чакат, като влезем в ЕС, и как продажбите на битова техника са скочили с 30% през 2005 г. Това са важни новини и важни знаци, даващи основание за надежда. Стига да не проспим други неща, обзети от евроинтеграционен и потребителски ентусиазъм.

Мнозина здравомислещи хора в Русия и у нас, че и по света, не виждат нищо лошо в Путин и неговия модел на управление. И понеже политологията върви с победителя, ще обясним какво е това "путинизация" с виц. Разказан е в романа на Виктор Пелевин "Диалектика на прехода от Изотникъде в Никъде".

Черен джип спира рязко на светофара и отзад го блъска очукана волга". От джипа слиза мутра с бухалка и започва да млати по волгата. Когато предното стъкло пада, се вижда, че вътре седи полковник от ФСБ. Мутрата пуска бухалката, почесва се смутено и казва: "Другарю полковник, аз тука чукам, чукам, а вие не се обаждате... Кажете къде да занесем парите!"

Както са казвали нашите възрожденци: "И да не е истина, не е лъжа." България е узряла за путинизация. Не само заради медийно възпроизвеждания копнеж по ред (какъвто тресе цяла Европа), а най-вече защото бюрократичните структури са се еманципирали от граждански контрол. Говорим за полиция, съд, прокуратура, за общинската администрация на София, за генералите с техните хеликоптери и корвети... От време на време в общественото мнение пробягва лек смут при някоя фрапираща идиотщина на прокуратурата или на полицията, но като цяло бюрократичната власт е оставена да действа безметежно и безотчетно.

Така е и по конституция: права има държавата, а не гражданинът.

Липсва единствено нашият Путин. "Силната ръка" не е нищо друго освен воля и канали за йерархизация на властовите институции. Засега сме във феодалната епоха: ерцхерцог Главен прокурор, барон Областен управител, граф Началник на РДВР, виконт Топлофикация и виконтеса НЕК... Последните двама благородници са всъщност търговски дружества, но благодарение на монополното си положение, осигурено от администрацията, упражняват властта си не пазарно, а силово.

От историята знаем, че след феодалната раздробеност идва абсолютната монархия. Та и ние от 5-6 години чакаме Краля-слънце. Онзи, който ще централизира властта и ще постави феодалите на място. Масмедиите непрекъснато подгряват общественото мнение в тази посока. Персонализирането на властта успокоява. Мажоритарната утопия предлага прост модел за свят, който действа терапевтично именно с простотата си.

При социализма най-голямата закана и най-голямата надежда на вбесения от дребните партийни функционери и началници човек беше фразата "Ще пиша до Тодор Живков!". Така е и днес, всички искаме да пишем до Бойко Борисов. А и да не искаме, медиите го правят вместо нас.

Почвата е готова, само човекът засега го няма. Макар че, ако толкова много го искаме, току-виж добрият старец със шейната ни чул.

Но ако наистина вече сме пораснали, да си пожелаем дядо Коледа и тази година да забрави нашия Путин в Лапландия.

Начало    Горе


© 2002-2005 Още Инфо