"Заемането на висш пост често
е свързано с рязък обществен възход. Финансовото измерение
на тези служби без изключение е толкова обилно, че
достигналият ги изведнъж се вижда в положение, в което
смята, че може всичко да си позволи..."
Младият социалист Герхард Шрьодер, 1977*
На 9 декември 2005 сибирското селце Бабаево е
претъпкано от черни лимузини, нископодстригани мъже със
слушалки в ушите, журналисти с микрофони, камери и
фотоапарати, и работници в дочени дрехи и новички каски.
Официално се дава старт на Северноевроепейския газовопровод
- един от най-амбициозните и мащабни проекти в европейската
енергетика, който трябва да доведе руския газ директно и
евтино до Германия. За федералната република, чийто
енергийни гиганти Е.ON
и BASF участват заедно с 49% в
консорциума
NEGP,
мегапроектът означава преди всичко регулярни доставки на
синьото гориво, и то почти на производствени цени, без такси
за пренос през трети страни, тъй като газопроводът минава по
дъното на Балтийско море. За Русия тръбопроводът е директен
износ на 27.5 млрд. куб. м. (до 2010), а по-късно и 55 млрд.
куб. м. (до 2013). Или казано другояче, десетки милиарди
долари в бюджета, при това без "загуби" от транзита през
Беларус, Украйна или Полша. Газодолари, напомнящи нефтените
милиарди на Садам, които ще гарантират поддръжката на и без
това вече огромния финансов излишък на Путинова Русия за
години напред. Свежа валута, която пък от своя страна дава
възможност на кремълския господар да купува общественото
мнение на западния свят.
В присъствието на германския министър на
икономиката Михаел Глос (каква ирония на съдбата би било
лентата да прережеше Едмунд Щойбер, който в последния момент
се отказа от министерския пост!) Алексей Милер, послушният
президент на монополиста "Газпром", обяви, че шеф-надзорник
на консорциума ще бъде не друг, а бившият канцлер Герхард
Шрьодер. Не друг, а човекът, който се срещаше по-често с
приятеля си Вова, отколкото с Джордж У. Буш; държавният
ръководител, който не криеше подкрепата си за войната в
Чечня и болшевишкия подход срещу ЮКОС; социалдемократът,
който със запретнати ръкави и пламък в очите защитаваше по
синдикалните конгреси социалната справедливост и тромавата
държава на благоденствието. "Genosse
der Bosse",
или "другарят на босовете", както иронично го наричаше
пресата, явно добре е осребрил дружбата си с Кремъл и
всевечният парадокс между принципите и делата хич не го
вълнува. Толкова познато и от нашите другари-добри
капиталисти, нали?
Че пролетариите от всички
страни се обединяват (в името на кесията), лъсна още същият
ден, когато дойде втората шокираща новина. Председател на
управителния съвет на същия газопровод става Матиас Варних,
бивш директор на "Дрезднер банк" за Русия, уличен в
сътрудничество с източногерманската тайна полиция ЩАЗИ. Още
през февруари влиятелният икономически вестник "Уолстрийт
джърнъл" разкри, че Варних е бил офицер от ЩАЗИ и обгрижва
връзките си със семейство Путин още от времената, когато
руският президент е млад чекист в дрезденската резидентура.
В последния си брой авторитетното списание "Шпигел" писа, че
Варних е бил заместник-директор на реферат V в отдел XV на
външното разузнаване и е напуснал ЩАЗИ през 1989 с чин
майор. Следователно, Шрьодер се хвана на хорото КГБ - ЩАЗИ.
Добре, че в Германия има
сериозни журналисти, за които компромисът с истината и
политическата коректност са несъвместими с професионализма.
Новият колега Варних, когото Шрьодер ще трябва да
"надзирава", е бил не просто агент от ЩАЗИ, а офицер за
особени операции, дълго шпионирал ФРГ. Това описаха в сряда
"Берлинер цайтунг" и "Ди велт". Вестниците (първият
принципно симпатизиращ на социалдемократите, вторият с ясна
консервативна насоченост) цитираха архиви от главното
разузнавателно управление (HVA) на ГДР, в които
досегашният директор на "Дрезднер банк" за Русия е заведен с
псевдонима "Артур".
"Артур" е "офицер за специални
операции" (OibE), което според жаргона на службите
означава, че бил натоварван с особено важни задачи. Според
разследващия журналист от "Берлинер цайтунг" Андреас
Фьорстер Варних се е ползвал с дипломатическото прикритие на
източногерманското представителство в Бон. В Западна
Германия той е шпионирал до април 1989 г., почти до самия
край на ГДР. Архивите сочат, че "Артур" се е водил на отчет
към специална работна група в сектора "Наука и техника" в
HVA, отговарящ за промишления шпионаж. Под псевдонима
"Икономист" Варних е сътрудничил на източногерманското
разузнаване още от 1976 г., когато е изпратен на мисия във
Висшето икономическо училище в Берлин-Карлсхорст. В
дигиталната картотека на HVA (т.нар. SIRA) се пазят
над 70 материала от "Артур", което е по-скоро средно
постижение, посочва Фьорстер. Въпреки това в Източен Берлин
явно са го считали за доста важен, което личи от
многократните му отличия.
Последната награда е от 7
октомври 1989. Лично министърът на държавната сигурност Ерих
Милке подписва заповедта, с която капитан Варних е удостоен
със златен медал "За вярна служба в народната армия",
информира "Ди велт". Геносе Варних несъмнено си го е
заслужил. Сред доставените от него информации има например
анализи "Как функционират ТЕЦ при изключителни
метеорологични условия" или пък набавеният през април 1987
доклад за ядрения изследователски център в Юлих. В края на
1987. Варних предава на изток и всички материали от семинар
на висши учени в замъка "Грахт" край Ерфтщат. Албумът на
агента е дълъг - в него има биотехнологични програми на
западногерманското правителство, скици на бормашини от "Хилти
Германия", анализи от химическата индустрия и ядрената
енергетика...
В документите, разкрити от "Ди
велт" и "Берлинер цайтунг", присъства още един любопитен
момент: офицерът, бъдещ мениджър в "Дрезднер банк", е
поддържал връзки с финансовия институт още преди падането на
Стената. На 24 март 1987 той изпраща в Източен Берлин
поверителни информации от разговор с "Дрезднер банк" относно
разпоредбите на технологичното ембарго за източния блок
(т.нар. Cocom).
Съдейки по всичко това, няма
как да не забележим появата на нов тип икономически субект -
"транснационални спецкорпорации на бившите и настоящи
сътрудници на службите", както го описва "Новая газета",
едно от малкото свободни издания в Москва. Ноу-хау-то
принадлежи на Русия, а старите германски камаради са първите
ревностни съдружници. (Да си спомним скандалите около
регистрираното в Германия дружество SPAG, разследвано за
връзки с Тамбовската престъпна групировка от Санкт Петербург
и с
обкръжението на Путин.
Сега топката е в ръцете на
общественото мнение у Германия, което трябва да докаже
демократичността си. За Русия въобще не смея и да се
надявам; причините са повече от ясни. Очаквам не само
журналистите, но и политиците и интелектуалците да повдигнат
въпроса - дали про-руското поведение на Шрьодер в двата му
мандата като канцлер наистина е било в интерес на Германия,
или главна роля са играли перспективите за пенсията след
оставката? Още по-остро строи питането и предвид факта, че
Шрьодер ще работи заедно с офицер от ЩАЗИ. В Германия човек
с толкова лоша слава няма шанс дори за най-обикновена
държавна служба, но пък като нищо може да стане съветник в
страната на Съветите.
- - - - - -
*
Из
разследващ доклад, който младият
социалист Герхард Шьродер написва заедно с трима свои
другари по повод корупцията в окръжната партийна структура
на ГСДП в Хановер, 1977; цит. по "Ди велт", 14.12.2005l
