14-12-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

14 декември 2005 15:20

Уеднаквяване на понятията

 

Белчо Дончев в "Още инфо"

Паралелни репортажи, паралелни светове

Белчо Дончев

 

 

Искам да благодаря още веднъж най-сърдечно и искрено на всички, които в петъчната вечер на 25-ти ноември - преди няма  три седмици-отделиха част от времето си и дойдоха на представянето на книгата ми в Къщата на Архитектите в София. Чувствам се щастлив от факта, че толкова изключителни и стойностни хора (аз други като че ли не познавам!) бяха с мен тази вечер! Чувствам се нещастен затова, че не успях да си поговоря с всеки един от тях.

За компенсация предоставям на тяхното, вашето и на когото поиска внимание това, което написах нощес. Защото книгата си е книга, работата си е работа...

Преди двадесет дни, при изключително благоприятни за мен атмосферни условия, на бял свят се появи моята книга “Делириум”. На пръв поглед-нищо особено. На втори поглед-още по-малко особено. На трети поглед направо се питаме - “За какво по-точно ставаше дума?”

Наистина, в шизофренията, в която са ни принудили да живеем, въпросът - “…за какво точно ставаше дума …”, е направо отвратителен! Лично аз страшно мразя този въпрос, защото винаги съм смятал и продължавам да смятам, че всеки жив и нормален човек винаги би трябвало да знае за какво аджеба става дума в живота, който живее. Идеята, че Тошо Тошев всяка сутрин ще ми обяснява за какво става дума, че Слави всяка вечер ще ми казва за какво е ставало дума, че Биг Брадър ще ми изиграва за какво става дума, че хиляда четиристотин и седемнайсти епизод от сериала “Богатите също се насират” ще ми дообясни за какво точно става дума, означава, че аз въобще, фатално и фундаментално нямам представа за какво в същност става дума.

Става дума за това, че ние, българите, не казвам необратимо, но при всички случеи-твърде тежко, сме се изхвърлили от себе си. Трудно е за разбиране, но е лесно за обяснение.

Когато потърся себе си, аз първо намирам руснак, наричащ се славянин, после намирам социалист, наричащ се интернационалист-не, че разбирам какво точно значи това, но звучи адски антиамериканско и антиглобалистко (последната дума също не разбирам, но е модерна), но никога не намирам българина в себе си. Този факт адски ме впечатлява! Моля всеки донякъде нормално функциониращ българин да ми посочи българското в Гриша Филипов, или в Андрей Карлович, или в Сергей Дмитриевич, да не споменавам Георгий Михайлович или Ахмед Доганович… а може би и Самият Сакскобурготский…

Да си българин означава просто да си българин. Нищо повече. Познавах един чист циганин, жена му също, тя се казваше леля Линка, той чичо Стефан, и двамата бяха скромни, бачкащи, възпитаващи децата си, винаги виновни за това, че са цигани чисти българи! Дъщеря им Розалия е чисто българска прекрасна циганка. Мъжът и също, синът им Сашко-също. Знаете ли, страшно е интересно, те никога не биха предали България на комунистите. Бяха и са скромни, честни и работливи хора. За разлика от много българи.

За какво точно става дума… Аз съм ужким българин. Но обичам циганите. Розалия няма никакви причини да се срамува от чудесния факт, че е циганка, за разлика от мен… Жена ми е еврейка и вярвайте ми, живея с нея вече близо четиресет години, тя няма никакви причини да се срамува от това. Не намирам никакви сериозни и обективни причини арменецът да се срамува от това, че е такъв, или турчинът, че е турчин…Ако някой в тази държава трябва да се срамува-това е българинът. За това, че високомерно не подаде ръка, че отблъсна, елиминира, изряза от живота си разнообразието на самия живот-всички останали прекрасни и неповторими етноси. При това го направи без да противопостави собствения си етнос. Противопостави комунизма, неговият изотоп демократичния социализъм, казано персонифицирано-Георгий Първанов и Сергей Дмитриевич, Румен Овчаров и Андрей Райчев, Божидар Димитров и Андрей Пантев, да ви изреждам ли още или една Масларова ви стига? Посочете ми поне един циганин, който да се е гаврил с България повече от тях…Казвам го като чист българин!

Никога не започвам да пиша каквото и да е по причина външен дразнител. Причината за каквото и да е действие всеки нормален човек трябва да търси в себе си, не извън себе си. От първи до трети клас имах учителка, която се казваше госпожа Пинтева. Искам да я спомена с добро, не само защото все още помня онова житейско правило, което следвам и до днес - “Никога не обвинявайте неодушевените предмети за причина на вашите проблеми!”-казваше тя.

Никога не съм обвинявал комунистите за причина на нашите проблеми!-признавам си аз. Но се обвинявам в това, че им позволяваме да ни създават проблеми! Не само им позволяваме, ами направо ги молим!

И се питам-може ли-какво трябва да направим, та да излезе някой, да ни каже просто и ясно какво става с държавицата ни, да ни направи съпричастни към съдбата й, уверявам ви, че всички в тази държавица, които не сме комунисти, сме готови да станем част от нея, стига някой да ни поиска това. И се питам-защо аз самият да не го поискам? Искам го заради Розалия-Циганката. Искам го заради Бедо-Арменеца. Искам го заради Фахредин, моят колега и приятел Турчин. А най-много го искам заради себе си - Българина. Защото не мога да живея без тях. Те са част от мен и аз съм част от тях. Струва ми се, че ние заедно сме България.

Просто трябва да се изчистим от комунизма-каквото и да означава това днес. А то все още означава не малко, да не кажа почти всичко.

Та започнахме от книгата ми “Делириум”. Имам я в обезпокояващи количества. Те не са обезпокояващи за мен. По-скоро за вас.

Бъдете здрави!

 

"Делириум"

 

Това е заглавието на новата книга на Белчо Дончев. Тя изглежда ето така:

 

Припомняме на четящата аудитория, че предишната му книга се казваше "Пиенето е вредно" Е, хак ви е на ония, дето не вдянахте. До делириум го докарахте. Ето какво казва Белчо Дончев за новата книга:

"В нея се разказват разни неща. Аз почти не участвам в разказа. Което е хубаво. Колкото повече участва авторът в историите на книгата си, толкова повече ги разваля. Затова най-хубави са онези истории, които нямат автор. Или в които авторът изобщо не се меси.

Но за сметка на това книгата има илюстрации. Те са страхотни. Обаче са вътре в книгата и не мога да ги показвам отделно от нея."

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо