На 23 ноември 2005 в зала “Изток” на Народното събрание се състоя обществена дискусия във връзка със законопроекта, създаден от Инициативен комитет “Учени за НОВ закон за научните степени и научните звания”. Участваха учени, депутати, хора от неправителствени организации и журналисти в присъствието на представители на парламентарната Комисия по образованието и науката и Министерството на образованието и науката. Изглежда историческият момент за тази дискусия е подходящ, тъй като на 25 октомври 2005 беше публикуван Мониторинговият доклад на Европейската комисия за България. В него ние, учените, за които е в сила остарелият Закон за научните степени и научните звания от 1972, попадаме в жълтата зона, за която се изискват “по-големи усилия”, за да се покрият критериите на Европейската комисия.

Каква е позицията на Инициативния комитет?

Ние, българските учени, осъзнаваме значимостта на историческия момент и последната фаза на работа на законодателната власт след подписване на Договора за присъединяване на страната ни към Европейския съюз и препоръките към глава “Наука и научни изследвания” в Мониторинговия доклад на Европейската комисия от октомври 2005 г.

Ние, българските учени, подкрепяме Лисабонската стратегия на Европейския съюз за създаване на общество на знанието на територията на целия Европейски съюз.

Ние, българските учени, подкрепяме усилията на българския парламент и българското правителство за европейското членство на страната ни.

Основните насоки на нашия законопроект “Закон за научните звания и научната и образователната степен доктор”, внесен като петиция в 40-то Народно събрание, са:

• деидеологизация и деполитизация на българската наука, т.е. хармонизиране на Закона с чл. 11, ал.1 и 2 на Конституцията на Република България от 1991 г., който гласи: ал.1.“Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм. ал.2. Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.”;

• с оглед на изискванията на Мониторинговия доклад от октомври 2005 г. за “децентрализация и предприемане на мерки за засилване на административния капацитет на местно и регионално равнище”, както и “координиране на човешките права” – децентрализация на българската наука и разформироване на излишните върхови административни структури в българската наука, които не представят европейската практика, а именно – Висшата атестационна комисия и Централното управление на БАН;

• с оглед на изискванията на Мониторинговия доклад от октомври 2005 г. и втората зона, в която попада съществуващият Закон и изискването на Европейската комисия за “по-големи усилия” в областта на “свободното движение на хора и взаимното признаване на професионалните квалификации”, както и “постиженията на информационното общество” – структурни и качествени промени в научното законодателство, модернизация на методите на работа и непрекъснато обучение на персонала на всички нива в науката в духа на “учене през целия живот”;

• институционализиране на омбудсмана и избиране на омбудсман (обществен защитник) в науката от парламента по подобие на Европейския парламент, който избира Европейски омбудсман. Първият Европейски омбудсман Якоб Сьодерман е назначен през юли 1995 г. В България вече има местни омбудсмани в общините: Баните, Ботевград, Каварна, Лесичево, Оряхово, Попово, Разград, Шумен, Столична община. Има и регионаен омбудсман на Северен централен планов район – град Русе и др.;

• интензивна непрекъсната работа на българските учени с колеги от страните на Европейския съюз и други държави на равнище рецензиране на трудове и комисии за избор на учени за по-бързо интегриране на българската наука с науката на страните-членки на Европейския съюз.

Надяваме се, че с извършеното сме подпомогнали работата на българския парламент. Учените от Инициативния комитет “Учени за НОВ закон за научните степени и научните звания”, които създадоха първата версия на законопроекта, са готови да работят като експерти към Комисията по образованието и науката при Народното събрание заедно с други колеги – учени и юристи. Всички ние от Комитета сме специализирали в различни европейски и не само европейски страни през последните 16 години и познаваме европейската, а донякъде и световната наука в съвременните й измерения. Така ще допринесем до повишаване капацитета на Комисията по образованието и науката при българския парламент. С тази цел бяхме поканили и колегата д-р Марк Аренхьофел, академичен директор на Центъра за германски и европейски изследвания при Софийския университет “Св. Кл.Охридски”, който да сподели опита на провеждане на реформата в науката и висшето образование в Германия след обединяването на двете й части след 1989.

Реформата в българската наука закъсня с цели 16 години. Крайно време е да я осъществим. Тя чака нашите усилия, на българските учени и представителството в парламента.

Текстът е отпечатан и в "Новинар"