Във връзка с новия закон за научните степени и научните звания заслужава внимание диагностицирането на явлението академичен олигархизъм. Коя е неговата рождена дата? Знае ли някой, по силата на кой закон и защо наскоро – през 2003 и 2004 г. - броят на титулуваните с академични звания само за БАН скокообразно нараства на 84?

Защо отговорността за титулуването на белязаните с “особено значими постижения и получили широка известност и признание в страната и чужбина” български учени не се извършва от Висшата атестационна комисия към Министерския съвет? В чл. 1, ал.2 в архаичния Закон за научните степени и научните звания от 1972 директно пише: “Този закон не урежда академичните звания”. Защо ВАК дава зелена улица на БАН да извършва титулуването по свой Правилник за избиране на академици и член-кореспонденти?

Не буди учудване и фактът, че бумът на академичните титулувания съвпада с незаконния избор на акад. Иван Юхновски за трети мандат за председател на БАН. Знае ли някой, кога е направено и допълнението в Устава на БАН, което узаконява неговия трети мандат? Всъщност има ли правно основание такова узаконяване на отклоняването на един учен за повече от едно десетилетие от любимата му научна дейност? Само за сравнение може да се добави, че дори президентът и вицепрезидентът на Република България могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат, според чл. 95 ал. 1 от Конституцията на Република България. Успоредно с избора на акад. Иван Юхновски за трети мандат като председател на БАН протича и овластяването на високи административни постове в БАН на новоакадемиците.

Кои са характеристиките на един олигархизъм?

Първо. Титлуването на новоакадемиците е проведено непрозрачно, набързо и по неясни критерии. Критериите, които намираме в Правилника, са направо смешни – “особено значими постижения”/за академиците/ и “важни постижения”/за член-кореспондентите/. Сред тези 84 титлувани няма нобелисти. Избрани са предимно партийни активисти, като първият от списъка е Александър Александров – ексминистър на Министерството на околната среда от 1991 г.

Второ. Никой не е чувал академик да е атестиран нито на 5, нито на 10, нито след 20 години. Практически академик Иван Юхновски няма време да упражнява пълноценна научна дейност, понеже е председател вече едно десетилетие. Но опитайте се да му отнемете академичното звание. В Правилника за избиране на академици и член-кореспонденти има ли член, по който се отнемат академичните звания академик и член-кореспондент в Българската академия на науките? Едно допълнение в Устава на БАН от 1999 г. в чл. 54, ал. 3 сочи: “Редът за отнемане на званията академик /действителен член/ и член-кореспондент/ дописен член/ се урежда с правилника по чл. 52, ел. 2”. Но в Правилника, представен в сайта на БАН в Интернет – www.bas.bg, няма такъв член. Бъркотията е пълна. Очевидно не случайно. Затова пък Александър Лилов това лято, ако си спомняте, предложи акад. Иван Юхновски за министър-председател. Никой не атестира и акад. Александър Александров, който е нямал време да напише дори една монография. Да сочим ли още примери?

Трето. Новоакадемиците са овластени по спешност. Посоченият по-горе акад. Александър Александров е директор на Института за гората при БАН.

Днес новоакадемик означава административна властова привилегия и най-малкото – в директорски екип. При това академиците са обогатени и с 200 лева месечна добавка от бюджета. Пожизнено!

Не е ли олигархна привилегия фактът, че новоакадемиците са административно овластени с високи постове, с което им се отнема правото да работят творческа научна работа на 70, 71, 72, 73 години? Това овластяване не е ли свързано с осигуряването на третия председателски мандат на акад. Иван Юхновски? Кой е “електоратът” на акад. Иван Юхновски за неговия трети мандат?

Ето защо проф. Александър Чирков, роден талант в България, се назовава германец, като сочи укорително олигархизма в българската наука. И не само той.

Много са проблемите, по които ще трябва да се работи за изграждане на нов закон за научните звания и образователната и научната степен доктор. Преди всичко той трябва да бъде обвързан с ключови членове от новоприетия от Народното събрание Наказателен кодекс. Няма да се спрат плагиатствата, ако не се измени чл. 173 от сега действащия Наказателен кодекс, като плагиатството престане да се счита за частно “двустранно и неформално” престъпление, а за престъпление от общ характер, понеже обществото е потърпевшо и най-вече - младите учени.