22-11-2005

Нашият сътрудник беше гост на 22 ноември 2005  в предаването “12 + 3” на програма “Хоризонт” на Националното радио.  Темата беше военните бази на САЩ  в България, изтеглянето на българския контингент от Ирак,  антиамериканизмът, като световно  и българско явление=

В началото на годината се появи снимка на британският принц Хари в нацистка униформа. Бил на бал с маски. Всички се възмутиха и с право. Принцът постъпи глупаво, може би младостта му е извинение.

Но се питам каква би била реакцията, ако принцът се беше появил в Т-шърт с лика на Че Гевара. Според мен, никаква. Хари можеше да избира между 27 различни такива фанелки, да си запали цигарата с Че-запалка и оригинално да накриви на главата си Че-барета (15 вида).

Такива  стоки  се продават и на пл. “Славейков”. Както и във всички световни столици.

Принцът можеше да иде на десетки събирания, всеки път с различни Че-ризки и шапки, но нямаше да знаем нищо за това, защото не е новина. 

Една снимка, прочутото изображение на Гевара от Алберто Корда, е най-разпространяваната фотография в света. 

Дори бебетата  не са забравени – миналата година фирмата за облекло Burlington   Industries пусна серия от дрешки с лика на Че!

Причината е Che Chic, който властва от десетки години. Знаем легендата за този революционер  и левичарски идол.

През август 1960 списание “Тайм” писа:

“С меланхолична и очарователна   усмивка, която много жени считат за неотразима, Че води Куба с ледена пресметливост, огромни знания и чудесно чувство за хумор”.

А каква е истината? 

Гевара е създателят на кубинският ГУЛАГ. Неговата Лубянка е крепостта  Ла Кабана, в Хавана. Хозе Виласузо,  кубински прокурор, който успял да избяга скоро след революцията твърди, че Гевара е подписал 400 смъртни присъди в първите два месеца в Ла Кабана.Друг очевидец,  свещеник, баск на име Яки де Аспиазу, който изповядвал осъдените, казва, че за този период са били екзекутирани 700 души. Кубинският журналист Луис Ортега, който е познавал Гевара от 1954, пише в книгата си Yo Soy El Che!, че за няколко месеца в Ла Кабана  били изпратени на смърт 1897 души. 

В друга книга “Гевара: Биография”, от Даниъл Джеймс се споменава, че революционерът признал, за “няколко хиляди” екзекуции в началото на 60-те.

 “Ню Йорк Таймс” съобщава за 587 екзекуции в Ла Кабана през първите два месеца на революцията. Американският  историк от кубински произход Армандо Лаго удвоява тази цифра, а колегата му Клаудио Бенеда твърди, че убитите за този период са 1761 души. 

Но за Гевара не може да се каже, че е бил студена машина за убиване. Напротив,  убийствата му доставяли удоволствие.

Като комендант на затворът Ла Кабана, често настоявал той лично да изпълнява  смъртните присъди. В кабинетът му имало специално направен отвор, през който наблюдавал разстрелите.

През пролетта на 1959, румънски журналист на име  Щефан Бачи  успял да се срещне в Ла Кабана с вече известния революционер.  Веднага след като влязъл, Че приканил с жест румънецът да погледне през отвора. И точно навреме – за да види изпълнението на една от  безбройните смъртни присъди!

Журналистът с ужас се отдръпнал назад. По-късно написал стихотворение за това,  със заглавие “Повече няма да възпявам Че!”

Малко известен факт е, че според кубински имигранти в Мексико, през 1956 Гевара наричал  унгарските възстаници “фашисти” и се радвал, че били унищожени от съветските войски.

Друга легенда е, че Гевара е дипломиран лекар. Апологетите му, автори на хвалебствени  биографии - Хорхе Кастанеда, (ляв радикал, мексикански писател и до скоро външен министър на Мексико), Андерсън, Тайбо, Калфон, твърдят, че имал медицинско/лекарско образование. Но, когато Енрике Рос, американски изследовател от кубински произход, потърсил документите или някакви доказателства за това в Университета на Буенос Айрес, му казали многократно, че документите са загубени, или откраднати.

Не били открити никакви следи!

Първото си убийство Гевара извършил през януари 1957.  Кастро заповядал екзекуцията на Евтимио Гера, поддръжник на Батиста, тогава президент на Куба.  Екзекуцията трябвало да извърши Универсо Санчес, личният телохранител на Кастро. Внезапно Гевара по това време редови, неизвестен боец, поискал той да убие  врага. Бързо извадил оръжието си и стрелял в главата на  жертвата.

“Той се гърчи  за малко, и после застина.  Вещите му  вече бяха мои” – написал Че в дневника си.

Скоро следтова баща му  получил в Буенос Айрес писмо със следните редове: “Татко, искам да ти призная, че в този миг разбрах, колко ми харесва да убивам”

Ето още какво написал в дневника си:

“Обладан от ярост, ще окървавя оръжието  си, когато убивам всеки враг, който ми падне в ръцете! Ноздрите ми се разширяват, наслаждавам се на  лютивият барут и миризмата на кръв. Със смъртта на враговете, се подготвям за свещената борба и се присъединявам към победният пролетариат със зверски рев!”

Миналата година беше направен поредният абсолютно, безкритичен филм за Гевара – “Мотоциклетните дневници”. Странно, но горните редове от дневника му   са “пропуснати” във филма. Вместо това лентата беше разхвалена горещо от Робърт Редфорд на кинофестивала в Sundance, САЩ.

Но и това не е достатъчно. През март 2006 в Холивуд започват снимките на още един, най-вероятно, хвалебствен филм за Гевара със заглавие Guerrilla, с Бенисио дел Торо в главната роля. 

Още интересни  мисли на легендата, предназначени за революционните трибунали:

“Трябва да  създадем науката за  paredon /взвод за разстрел/. Не ни трябват доказателства  и съд, за  да екзекутираме някого. Революционерът е длъжен да  бъде  безмилостна машина за убиване, мотивирана от чиста омраза!”

На 28 декември 1997 във в.El Nuevo Herald, издаван в Маями, Пиер Сан Мартин, американец от кубински произход, свидетелства, че Гевара пред очите му разстрелял 14-годишно момче. Убийството било извършено в Ла Кабана, веднага след провала на акцията в Залива на свинете /1961/.

В  началото на 60-те започва войната на Кастро и Гевара срещу кубинските селяни. Както сталинистките  им предшественици от 30-те в Украйна, които “унищожили  кулаците, като класа”, и  те се заемат с насилствена колективизация. Селяните героично се сражават против правителствените войски, въоръжени със съветско оръжие. Около 80% от заловените бунтовници са убити на място, без съд и присъда.

Съгласно данните на кубинският историк Клаудио Бенеда, представени пред Организацията на американските държави, най-малко четири хиляди селяни са били избити по време на селското възстание в началото на 60-те.

Според “Черната книга на комунизма” за 1960-70  в Куба са били убити около 14 000 души. Куба е малка страна, в американските мащаби това би означавало повече от три милиона жертви.

След Карибската криза, Гевара заявява в края на ноември 1962 пред  комунистическият Daily Worker: 

“Ако ракетите бяха останали,  щяхме да ги изстреляме в  сърцето на Америка, Ню Йорк. Нямаме никаква нужда от комунистическият мирно съвместно съществуване. Ще извървим пътя на  победата, дори  с цената на милиони атомни жертви”.

През декември 1964  се провиква революционно в ООН:

“Да, ние екзекутираме! И ще продължим да екзекутираме, колкото е необходимо. Това е война на живот и смърт срещу враговете на революцията”

Следват…. бурни ръкопляскания в почитаемата  Организация! 

Като министър на икономиката и шеф на Националната банка усърдно руши икономиката на Куба. За около две години, в страната, която доскоро е имала  по- висок доход на глава от населението от Австрия и Япония, се въвеждат купони за хляб и всякакви други стоки от първа необходимост.

В същото време “идеалистът-революционер” живее в разкошно имение - “Тарара”, на 15 мили от Хавана, където имал телевизор с огромен екран и дистанционно управление, единствен по рода си тогава  в Латинска Америка. Да си припомним – това се случва през 1959! 

В началото на 60-те е създаден концлагерът Гуанахакабибес, същият като Белене и Ловеч. Гевара е от основните строители на лагера.  Там са въдворени хиляди roqueros, /нещо, като нашите суинги/,  младежи, чието единствено провинение е, че слушали американски рок.

Преди  няколко месеца  един рок музикант,  Карлос Сантана,  по време на връчването на Оскарите, в проява на комичен геваризъм, нарочно разкопча сакото си и гордо показа една Че-ризка.

След като се проваля във всичко в Куба, освен в репресиите,  революционерът пише драматично писмо за сбогом  до Кастро /той с удоволствие се отървал от него/ и се заема с износ на революция.

През 1967 в опит да изнесе революция в Боливия, Гевара е предаден от селяните, които е дошъл да освобождава.

И пак легенда – как Че се сражавал геройски и бил пленен след неравна борба.

Според Феликс Родригес, агент на ЦРУ, свидетел на последните  му часове, Гевара се предал с викове: “Не стреляйте, аз съм Че!”. Без да изстреля нито един куршум.

Предложил да помогне на един ранен боливийски войник.

“Вие лекар ли сте?” – запитал го капитанът от боливийската армия Гари Прадо.

“Не”, (най-после истината!), “но имам познания по медицина” – отговорил Гевара в жалък опит да се хареса на  враговете си. Може би се  е надявал на шумен процес, широка международна солидарност и подкрепа от “прогресивната световна общественост”. Никой не знае какви бури са вилнели преди края, в тази измъчена, изтерзана от престъпления  душа.

Но на другия ден му се случило онова, което той, самият, толкова много обичал да прави на другите.

Легендата за Гевара е старателна, изключително успешна измислица на световната левица. Този мит е едно от най-изумителните, масови и кървави  заблуждения в писаната история. Днес, десетки години по-късно  и  след безславната смърт на комунизма, във века на Интернета, нему са подвластни  стотици милиони хора! Ако идолът им беше победил в целия свят, сега сталинизма щеше да бъде политическата структура на Земята.

Геваристкият мит е блестящо доказателство за космическото лицемерие на светов- ната левица. Левичарите осъждат Пиночет, Сомоса и Алфредо Стреснер, но не обръщат внимание на престъпленията на Кастро и Гевара, подкрепяха сандинистите в Никарагуа. Бяха твърдо против войната във Виетнам, но след като американските войски се изтеглиха, моментално загубиха интерес към виетнамците.

А според най-предпазливи оценки в Югоизточна Азия след изтеглянето на американските войски комунистите са убили 2.5 милиона души, най-малко един  милион са избягали през океана с лодки (the boat people).

През октомври 1967 в Боливия,  ЦРУ сложи край на живота на Гевара.  Роди се световната левичарска икона.

Веднъж бях се изкачил дълбоко в Родопите. Това е огромна и много пуста планина. Можеш да ходиш с дни, без да видиш човек. Внезапно срешу мен се появиха две момчета, и двамата с ужасно познатото лице на гърдите си.

И там ли?