|
Този път май не е разчистване на
сметки в наркотрафика и няма как да бъде обявено за такова. Този
път висшите служители в МВР и полицията не са пред лъчите на
прожекторите и микрофоните на радиостанциите, за да ни обясняват
как организираните престъпни групировки си разчиствали сметките.
Този път радиоводещите мрънкат особено словоохотливо и неясно.
Този път освен това се сетихме, че по подобен начин бе убита
преди няколко дни една от шефките на Агенция "Митници", а преди
няколко години - и български експремиер.
Този път будалкането за
изненадата, че е застрелян показно именно банкер, просто няма
как да мине.
Но този път - както онзи път и
по-онзи път - става дума за същото. За преразпределението на
територии между онези, които от десетилетия си ги бяха
разпределили. Преди двадесетина години те се разделиха на
стражари и апаши, на политици и гражданско общество (толерирани
от държавата неправителствени организации), на банкери и
бизнесмени. Общото между тях беше онова, което е емблематичното
в биографията за застреляния днес банков, застрахователен и
туристически бос Емил Кюлев - завършил руска гимназия в София,
после милиционерското училище в Симеоново и после учредил още по
Тошово време частна фирма по указ 56 или постановление номер
едикойси.
Това се е случило, когато
възпитаникът на милиционерското училище е бил вече на над
30-годишна възраст - той е роден през 1957. Дали и защо не е бил
разпределен като редови милиционер, служител на ДС или
пожарникар в продължение седем-осем години - за това
радиобиографията на убития банкер мълчи. С какво се е занимавал
през това време, бил ли е въобще в родината си и ако не - то
къде е бил и по какви причини? Загадка.
Той внезапно се появява на бизнес
сцената като 30-годишен фирмаджия. След това - около 1989 -
прави шеметна кариера и оглавява Турист-спорт банк. Имаше такава
една серия от браншови банки, на които им дадоха монопола да
кредитират и контролират браншовете. По времето на Виденов
всичките фалираха и завлякоха гражданите, които бяха внесли
депозити в тях. Бяха внесли депозити, защото управляващите беше
раздухалиа изкуствено инфлацията и банковите лихви бяха
единственият що-годе приемлив защитник от пълното обезценяване
на парите (освен доларите в буркан).
Шефът на фалиралата и преименувана
вече на Те Ес банк изчезна нанякъде, за да се появи като бос на
една от двете най-големи частни финансово-кредитни институции в
България днес - Росексим, на приватизираната най-мощна държавна
застрахователна компания - ДЗИ, а също и на неизвестен брой
други предприятия, предимно в туристическия бизнес. Как
фалиралите банкери наново печелят доверие сред инвеститорите и
се нареждат за 4-5 години след фалита сред първите няколко
десетки богаташи на Източна Европа със своя половин милиард
лично имущество - това никой не ни го обяснява.
Но радиобиографията на убития
банкера, на убития експремиер, на убитата висша висша митничарка,
на убития пореден набеден за наркодилър и прочие убити при
публични улични разстрели, съдържат един и същи възлов компонент
- връзки с репресивните служби на бившия комунистически режим,
на които беше възложена преди четвърт век организацията на т.
нар. "преход". Както с всичко останало, соцтружениците се
справиха и с "прехода" като кучето на нивата. Сега мрънкат колко
бил кофти "преходът", демокрацията и американците. И как
всичкото кофти се е случило през последните 15 години. Сякаш те
не са съсипвали държавата през предходните 45 години и не са
организирали своя си "преход" през последните 10 от тях.
Не убиха банкер. Убиха един от
своите. Ние гладуваме и търсим начин да напуснем страната. А
"преходът" продължава. |
