25-10-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

25 октомври 2004 17:55

Кандидат-кметове на на София пред екзаминатора Коритаров

Още инфо

 

...

Минко Герджиков: Сега, можете ли да направите забележка на г-н Каролев, който се държи много провокативно?!

Водещ: Той е зрител.

Минко Герджиков: Не, той е провокатор.

Водещ: Това е г-н Каролев, който е седнал в публиката. Жълт картон за г-н Каролев. Треньорът на отбора на Милен Велчев се отстранява. Да се качи на втория ред. Г-н Каролев, ако обичате, заемете мястото си на втория ред.

Светослав Гаврийски: Първото предложение за включване на завода в програмата ИСПА е направено 1999 година. Ако кметството не е имало възможност 6 години да се снабди с такива документи, може би ще чакаме като Атина 30 години. Вашият опит в Атина, където сте прекарали 12 години,

Минко Герджиков: Не съм прекарал 12 години, а това е поредната квалификация.

Водещ: 12 години не са квалификация, а период.

Минко Герджиков: Аз не съм тук, за да отговарям. Тук се борим, да обясняваме кой е десният кандидат.

...

Минко Герджиков: Г-н Велчев, много Ви моля да се върнем към реалностите на местното самоуправление. Местното самоуправление иска зимно време да имате една ушанка, а лятно време да имате едни ботуши.

...

Минко Герджиков: Защо ми говорите такива неща?

Водещ: Защо, какво невярно?

Минко Герджиков: Защото в “Христо Ботев” ние бутнахме ромското гето, за да може да реализираме проекта , за който бяхме получили пари от европейската програма за развитие.

Водещ: Всъщност, с бутане на ромските села ли се решава проблемът или с изчакване на тези хора да живеят в тези условия, докато се намери нещо по-подходящо?

Милен Велчев: А методът няма човек, няма проблем не може да реши проблема.

Минко Герджиков: Това е симулация груба. Там трябваше да се разчисти тази публична общинска собственост, това е задължение на кмета г-н Велчев. Той носи наказателна отговорност дори, ако не освободи публичната общинска собственост.

Водещ: А защо беше спряна вашата дейност?

Минко Герджиков: Не го спря в “Христо Ботев”. Там трябваше да се построят още 30 и няколко къщички по плана. Това беше планирано и трябваше да се построят и ние, за да може да построим тези къщички трябваше да разчистим гетото. А след това съдът в квартал “Възраждане” не спря, той каза, че иска да намерим първо условия и място, където тези роми, които там живеят, да бъде намерено къде да живеят, тъй като момента беше следния: Ако ние ги изгоним от квартал “Възраждане”, те ще отидат в някой друг квартал, тоест ние няма да решим проблема, а само ще го отложим. Така че това е причината.

Водещ: Казвате принципът “няма човек, няма проблем” звучи, наистина, той звучи зловещо, той е познат от други времена.

Минко Герджиков: А убийството на проф. Калоян от тогава? Как ще го квалифицирате? Знаете ли колко трудно ми беше след това престъпление да успокоявам хората, които живеят там съвместно? Ето това е проблемът. Проблемът, ако не се решава проблемът, тъй като вие не искате да се решава проблемът.

Водещ: Има достатъчно кучета за всички кандидати, г-н Герджиков.

Минко Герджиков: Не разбирам причината за ехидния Ви тон, г-н Коритаров.
Водещ: Не е ехиден.
Минко Герджиков: Аз се боря с този проблем, който е много сериозен. Публичната общинска собственост трябва да бъде освободена за столичани, за децата на столицата, а не да ми се подигравате.

Водещ: Как ще Ви се подигравам?

Минко Герджиков: Вие ми се подигравате в момента с този ехиден тон. Какво имате предвид в това!? Трябва ли да се ефтаназират болните кучета и агресивните?

Водещ: Аз питам г-н Герджиков. Въпросът ми е какво трябва да се прави. Как разбрахте, че е ехиден? Той е благоразположен.

Минко Герджиков: Разбирам, аз съм дипломат, г-н Коритаров.

Водещ: Къде сте бил дипломат?

Минко Герджиков: Където трябва.

Водещ: А какво сте правил?

Минко Герджиков: Вашият тон е много неподходящ в случая.

Водещ: Питам къде сте бил дипломат?

Минко Герджиков: Вие си спомняте, че моите колеги ми казаха, че вие ще бъдете агресивен, че вие ще се опитате да ме провокирате и вие го правите, г-н Коритаров. Каква е причината?

Водещ: Аз с толкова мил тон си говоря с вас.

Минко Герджиков: Защо, г-н Коритаров?До сега аз два пъти идвах при вас с важни въпроси, които се решиха добре? Каква е причината? Аз тогава не бях кандидат за кмет и вие се отнасяхте по този начин към мен, а сега ме провокирате и се държите с насмешка към мен. Каква е причината, защото сега съм кандидат? Значи вие искате да помогнете на някой от другите кандидати, така ли?

Водещ: Г-н Герджиков, аз се отнасям толкова толерантно към всички.

Минко Герджиков: Какъв е този тон “къде сте бил дипломат, как сте бил дипломат”, какво е това?

Водещ: Ами, защото Вие казахте “Бил съм дипломат, където трябва”.

Минко Герджиков: Един дипломат, г-н Коритаров, може да оцени кога някой се подиграва с него, когато иска да помогне на някой и аз го разбирам това и го виждам това.

Водещ: Много далеч сте от това, което наистина мисля и изразявам с тона си, г-н Герджиков. Това е просто един дебат, в който, просто, за да бъде атрактивно и интересно, човек задава въпроси, така че ..

Минко Герджиков: Аз съм човек с достойнство и не позволявам да ми се подигравате или да ехидничите с мен.

Водещ: Как ще ви се подигравам? Два пъти сте идвал при мен и след това проблемите се решиха благоприятно. Е какво ви кара да мислите, че сега след третото Ви идване няма да се реши благоприятно и този път проблемът?

Минко Герджиков: За това не се съгласих с моя щаб и дойдох тук, тъй като човек трябва да разчита все пак и знаците на съдбата.

Водещ: Щабът ви какво ви казваше?

Минко Герджиков: Щабът ми каза, че вие ще работите за някой от другите кандидати, за това аз не трябва да идвам.

Водещ: А каза ли ви например за кого?

Минко Герджиков: Не, не ми каза.

Водещ: А за кого предполагат, че ще работя?

Минко Герджиков: Не предполагам, не съм мислил по този въпрос. Начинът, по който вие сега поставяте въпроса, начинът, по който ме карате да отговарям, ме кара да мисля, че те са били прави.

Водещ: Оставете малко време за кучетата на г-н Гаврийски. Какво ще правите с кучета?

Светослав Гаврийски: Не мога да се съглася, че 80% от кучетата са болни. Това до някъде обяснява начина, по който се процедира сега. Не искам да развалям настроението на хората, колко кучета се унищожават на година, но бездомните кучета в момента са между 15 000 и 20 000 в София.

Минко Герджиков: Това е удвоена цифра.

Водещ: Как така удвоена? В смисъл, че са повече или по-малко?

Минко Герджиков: Те са между 8 000 и 10 000 и никой сериозно не може да каже каква е цифрата. Това са цифри, които така се надуват, за да може да се покаже колко е лошо положението.

Водещ: Кучешка му работа. Просто не мога да разбера за какво става дума и как ще се решава този проблем. Има ли някаква идея за кучетата, НДСВ?

Минко Герджиков: Г-н Коритаров....

Водещ: вие дипломат бил ли сте?

Минко Герджиков: Бил съм дипломат в София. В Министерството на външните работи, само 2 години.

Водещ: И какво сте правил?

Минко Герджиков: Движех преписки, както всеки млад дипломат.

Водещ: Вие, г-н Гаврийски, бил ли сте дипломат?

Светослав Гаврийски:  Не, за съжалени не съм бил.

...

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо