|
Уважаеми г-н Иванов, идеята на министъра на вътрешните работи
Румен Петков да назначи “обществен съвет” към МВР предизвика
лавина от критични коментари. Да започнем оттук. Може ли един
“обществен съвет” да бъде назначен с министерска заповед?
- Единствено обществото може да реши да състави или не подобен
съвет, който да наблюдава дадена институция като я контролира,
критикува, предлага идеи и пр. Как да се състави подобен съвет,
кой да участва в него и на какъв принцип, как да работи този
съвет - това е работа на гражданите. Министър Петков иззе тези
функции на обществото, като заповяда на “обществото” да влезе в
съвета му, а “обществениците” бяха избрани по вкуса на
министъра. Това е абсурдно. Единствено издържаната алтернатива
за гражданско влияние, която държавните власти и институции
могат да предоставят, е подобряването и разширяването на
отделите им за работа с обществеността със стриктно зачитане на
Конституцията и законите, които се отнасят най-вече до правото
им на достъп до информация и на правото им навреме да получават
отговори на свои въпроси и предложения.
Как ще коментирате състава на този “обществен” съвет - от една
страна - омбудсмана Гиньо Ганев, а от друга - служители в
комунистическата ДС?
- Бяха избрани хора, които министърът твърди, че били “
професионалисти”, но прескочи въпроса за това притежават ли те
необходимия морал? В България значителна част от гражданите
смятат, че служители на бившата ДС не притежават изискващия се
от обществото морал, за да се ползват с доверието му и отново да
получат влияние над гражданските и държавните институции.
От друга страна, “заповядването” от страна на министъра на
обществен пълномощник (омбудсман) не само подкопава
доверието към този тип гражданска институция, но я постави в
услуга на един министър, като създаде много сериозен прецедент.
Министър Петков се опитва да разпростре властта си извън
разрешеното му от Конституцията, този омбудсман функционира по
пълномощия на друга държавна власт - не изпълнителната, част от
която е ръководеното от Румен Петков МВР, а законодателната.
Освен злополучния случай с Бриго Аспаруховото “съветничество”,
приключил също толкова безславно, спомням си, че през 2001
година КБЕС възрази срещу друг подобен опит, когато определени
среди (от т.нар. бизнес клуб “Възраждане”, в който членуваха
печално известни фигури като Илия Павлов, Васил Божков-Черепа и
други) настояваха да бъде създаден “Съвет за икономически
растеж” към правителството на НДСВ). Виждате ли връзка между
всички тези случаи?
- Виждам връзката в опита за недопустимо смесване на държавна
власт (поверена от гражданите чрез демократични избори) с власт
на неясни, смътни “съвети” с цел незаконно проникване “през
задния вход” и влияние върху определени държавнически решения.
Във всички случаи, възниква неприятното чувство, че обладатели
на поверена държавна власт могат по “пилат-понтийски” начин да
правят опити за разтоварване от отговорност за авторството на
неприемливи за гражданите идеи, като възлагат “инициирането” им
на собствени “обществени” съвети.
Другата идея на министър Петков е да бъдат възстановени
режимните офицери и агентите под прикритие в държавните
структури? Какво би означавало това на практика?
- Това би означавало България да се оттегли от пътя на
демократизирането по европейски стандарти и да се върне към
тоталитарните маниери като старите “нови” шпиони и доносници
бъдат “легализирани” и заплатени от държавния бюджет за същата
като предишната им служба – покваряващо обществото угодничество
пред властимащите.
Очевидно е, че доносничеството ще бъде по усмотрение на шпионите
и твърде вероятно ще е политическо или прикриващо корупцията.
Самата идея - в държавни институции (от най-висшите до
най-незначителните) да бъдат внедрени шпиони и доносници, които
в нарушение на чл. 32 от Конституцията да шпионират и да
разполагат с личния и обществения живот на хората в тези
институции, е абсурдна. Същото важи и за назначаване на шпиони в
предприятия с държавно участие, които имат делови контакти с
частни български и чужди компании, защото и тези контакти ще
бъдат обект на шпионаж и доносничество. Според мен става дума за
”новаторство” от добре познатия ни едновремешен тип и за това
говори фактът, че министър Петков не споменава в коя
демократична страна в света има подобна практика за назначаване
на официални държавни шпиони и доносници в държавни институции и
предприятия?
Спонтанно си задавам въпроса кой ще бъде назначен за шпионин,
например, в Президентството и ще бъдат ли поставени и шпиони в
представителствата ни в НАТО и ЕС?
- Ако министър Петков си въобразява, че гражданите лесно ще
бъдат заблудени,да бъдат назначавани щатни шпиони и доносници в
държавните институции и в предприятията и това има нещо общо със
законното проникване на правоохранителни органи чрез техни
висококвалифицирани щатни служители (примерно полицаи,
следователи или разузнавачи) в криминални организации на
организираната престъпност с цел разобличаването им и
предотвратяването на престъпления, то господин министърът се
лъже. България днес не е изолирана зад желязната завеса и
обществото е информирано и може да прави разликата между единия
и другия вид агенти под прикритие – в първия случай имаме работа
с хора, които работят срещу обществените интереси, а във втория
– с хора, които рискуват живота си за обществените интереси.
Идеите на министър Петков според мен се развиват в
противоположна на обществените очаквания посока – вместо да
предприеме действия за отмяна на недемократичната и
противоконституционната “Наредба за реда за прикриване на
служители на МВР в държавни органи, организации и юридически
лица”, въведена с Постановление на Министерския съвет №133 от 23
юни 2003 и прокарана от бившия министър на вътрешните работи
Петканов, днешният министър се опитва да я реализира. В тази
“приемственост” много граждани вероятно ще видят обяснението
защо страната ни изостава в областта на съдебната реформа и защо
министерството на вътрешните работи не се справя с
организираната престъпност. Министрите ни на правосъдието и на
вътрешните работи очевидно страдат от хронична липса на
предпочитания към действителна (не “новаторска” или “народна”, а
най-обикновена, изпитана) демокрация.
Вместо министър Петков да върви по стъпките на министър Петканов,
позорно осъден заради отказ за достъп до информация, той има
избор да поеме по изпитания в десетки демократични страни път -
прозрачност в работата си, достъп на гражданите до информация и
отказ от доказали разрушителната си роля подобни “новаторства”.
|
