|
|
В едно свое изследване, появило се и в медиите, Красен Станчев
се опитва да даде определение на явлението “организирана
престъпност”. Резултатът не задоволява, но не заради
интелектуалните качества на автора, а заради същината на самия
проблем. Броят на нещата, които могат да бъдат криминализирани
или декриминализирани е отворен и изключително голям. При това
положение опитите да се дефинира понятието “престъпност” са
предварително обречени на неуспех, освен ако не се задоволим с
тривиалното определение: “престъпност е това, което приемаме,
че е престъпност".
Затова нека подходим към въпроса от обратната страна. Има неща,
които не могат да бъдат точно определени, но въпреки това
съществуват. В граматиката, например, никой не е успял да даде
строго определение на това, що е сричка, но всички ние сме
единодушни, че тя съществува и използуваме този факт в
практиката.
По същия начин повечето хора, при случай, биха разпознали
организираната престъпност, без да ползват за това дефиниция.
Какви са признаците, водещи до това разпознаване?
Основно свойство на организираната престъпност е, че тя не може
да съществува без подкрепа от страна на държавата. Това
обстоятелство е много важно и затова ще го повторим:
ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ НЕ МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА БЕЗ ПОДКРЕПА ОТ
СТРАНА НА ДЪРЖАВАТА.
Ако допуснем невероятното положение, че държавата нито подкрепя,
нито преследва организираната престъпност, т.е., няма никакво
вземане-даване с нея, то последната ще залинее и повехне и бързо
ще се превърне в обикновена престъпност, каквито са
джебчийството и краденето на канализационни решетки. Това ще
стане по същата причина, по която залинява и повяхва всеки
монопол, поставен в условията на пазарна конкуренция. Защото
ролята на държавата (тук под “държава” разбираме както
централната, така и местните власти) в този случай е да
осигурява непазарни предимства на субектите на тази престъпност.
Така например, ако главният секретар на МВР е, примерно,
производител или търговец на синтетична дрога, той ще използува
полицията за да разкрива лабораториите на конкурентите и по
този начин ще си осигури почти монополно положение на пазара.
Ако ли пък държавата реши да изкорени организираната
престъпност, и то не посредством някакви извънредни мерки, а
само със средствата, предоставени й от законите, то
организираната престъпност ще престане да съществува след пет
минути. Тук, разбира се, не включваме техническото време,
необходимо за залавяне и осъждане на престъпниците. Просто пет
минути след като ефективните действия на държавата станат факт,
престъпните босове вече ще бягат към границата, преоблечени в
женски дрехи, по улиците ще се търкалят изоставени джипове,
незаконно оръжие, пакети с наркотици и купища контрабандни
стоки, множество прокурори, съдии, полицаи, митничари, данъчни и
други държавни служители внезапно ще се разболеят и няма да
дойдат на работа, а някои адвокати, лекари и прочие
представители на свободните професии ще усетят признаци на
обилно потене, въпреки работещите в кабинетите им климатици. (в
случай, че действието се развива в разгара на лятото.)
***
Разнообразни са отношенията между държавата и организираната
престъпност. В най-общия случай, когато съществуват заедно, те
са по-скоро партньори, отколкото конкуренти. Всяка от тях заема
отделна екологична ниша – държавата иззема обществен продукт по
законов (или да го наречем зависим от закона) път, а
организираната престъпност – по извънзаконов. В тези си поприща
те могат да си взаимодействат, като едната оказва услуги на
другата, сиреч да постигат нещо като симбиоза. В крайния случай
на този процес те могат да се слеят, като организираната
престъпност стане и държавна власт.
Такова, например, беше положението в България до 1990. Тогава
изземането на обществен продукт ставаше по един единствен начин
и е много ефективно. Трябва да отбележим, обаче, че това
състояние не е устойчиво, защото обществото се изтощава силно и
накрая почти няма какво да се изземва. Затова и самата
престъпност поде инициативата за излизане от него.
По обясними причини нас ни интересува повече другия краен случай
– когато държавата вземе връх и унищожи организираната
престъпност, макар и не по описания по-горе ефикасен начин. Нека
видим какви са пътищата, за да се стигне до това.
Дотук държавата се разглеждаше като обособено лице със собствено
съзнание и воля. Знаем, че това не е така. В действителност
това, което наричаме държава, е сбор от чиновници, всеки от
които представлява някаква част от нея, но пък има собствено
разбиране за това как трябва да я представлява. В относително
нормалните страни много малка част от тези хора са свързани с
организираната престъпност, а и те са разположени на възлови
места и заемат влиятелни длъжности. В Италия, например, в
определени периоди дори президентът и министър-председателят са
били в услуга на мафията. В България президентът Първанов е
зависим от политика Доган. Доган е едноличен собственик на
неколкостотин хиляди избирателни гласа, което му дава нещо като
постоянен абонамент за властта. Това му позволява да поддържа
собствен “обръч от фирми”, на които осигурява непазарни
предимства чрез политическото си влияние срещу някакви услуги от
тяхна стана, т.е., той е нещо като “кръстник” на определена
групировка. (Нека напомним, че организираната престъпност не
практикува само престъпни дейности, като проституция или
наркотици. Тя също така се занимава и с напълно почтени такива,
като строителство или транспорт, но по незаконен начин.)
Тази комбинация от политическа власт плюс пари представлява
огромна сила. Да си представим, че в държавния апарат има едно
или няколко почтени лица на достатъчно висока длъжност, които
искат да прекъснат връзките между организираната престъпност и
държавата. Единственото нещо, което те могат да противопоставят
на тази сила, за да постигнат целта си, е общественото мнение,
сиреч приетите и съществуващи порядки в обществото, които
допускат или не допускат такива връзки. Ако това обществено
мнение е много по-слабо от описаната по-горе сила, то тези лица
просто ще бъдат издухани от властта, както беше издухан от нея
Филип Димитров, когато дори не засегна, а само даде да се
разбере, че има намерение да засегне интересите на сменящата
кожата си престъпност.
Общественото мнение не е чак толкова отвлечено понятие, колкото
изглежда. То просто е средното аритметично от мненията на
отделните членове на обществото, като, естествено, се отчете и
тяхното относително влияние върху последното. С други думи,
нещата опират до начина на мислене. Това води до неутешителния
извод, че всяко общество допуска да има толкова престъпност,
колкото може да понесе.
Днешното българско обществено мнение е формирано в условията на
продължила десетилетия абсолютна власт на организираната
престъпност и е готово да се примири с много високо равнище на
такава. Доколко причината е именно тази, ще се уверим, ако го
сравним с руското обществено отношение към престъпността.
Руското общество е живяло две поколения по-дълго под такава
власт и съответно неговата търпимост към престъпността е много
по-голяма, отколкото на българското такова.
Следователно, проблемът с организираната престъпност е проблем
на манталитета. А най-успешния начин за борба с нея е
формирането на съответно обществено мнение.
***
Наскоро министърът на вътрешните работи се опита да ни успокои,
като каза, че в страната са останали само пет сериозни престъпни
групировки. С това той продължи веселяшкото отношение към
проблема, проявено от бившия министър-председател и още по-бивш
цар, който ни уверяваше, че трябва да се радваме когато
престъпниците се избиват помежду си, защото така ставали
по-малко.
Ако казаното от него е вярно, това не е добра новина. То
означава, че продължаващата вече повече от година гангстерска
война дава резултати.
Резултатът от всяка успешна гангстерска война е, че някои от
престъпните центрове изчезват, а останалите съсредоточават все
повече власт в ръцете си, с което стават и все по-опасни.
Ако един ден същия министър ни съобщи, че вече е останал само
една сериозна престъпна групировка, това ще бъде много, много
лоша новина. То ще означава, че държавата има сериозен, ако
не и равностоен конкурент във властта. Това вече е граничен
случай. Следващата стъпка може да бъде само опит за вземане на
властта от организираната престъпност.
Нещо, което веднъж вече сме виждали.
(На
Девети септември 1944 – бел. ред.) |
